Не запознатите с казармата считат, че основно там се тича, марширува, чисти, правят се глупости и извращение, естествено и понякога се стреля. Всичко това го имаше, но освен това там се водеше и учебен процес. По седмична програма изготвена от батарейния и одобрена от началник щаба. Програмата висеше на видно място в коридора.
Тук вероятно трябва да отбележа, че заради владеенето (тогава) на технически шрифт (нали бях инженер) батарейният ме бе назначил за писар, та програмите ги правех аз. Беше си копи-пейст, нищо сложно.
Да си писар, особено за новобранец си беше скатавка. Икономисваха ми се редица неприятни мероприятия, метене на алеи, чистене на машините, давах по-малко дневалства. Имах ключ от стаята на батарейния и можех да се „покривам“ там, уж пишейки, когато ставаше напечено.
Програмата включваше по седем часа занятия на ден. Някои от занятията бяха по три часа.
Ще започна с теоретичните занимания за овладяване на материалната част. Те се провеждаха в класното помещение, където имаше много материали, плакати и учебници, позволяващи добро запознаване с техниката. Там обикновено всички стари войници си заспиваха. Това го минаваха за втори път, не им беше интересно и желязно спазваха принципа „В казармата само проспаното време не е загубено.“
Практическите занятия се провеждаха в парка или на „Гьола“, споменатата вече поляна до поделението.
В парка основно се правеше отбой, забой и се онагледяваше изученото в класните стаи. На „Гьола“ се правеха т.нар. ралита. Батареята се оформяше в колона, правеше около 300м. марш, после батареята се разгръщаше – всяко оръдие заемаше точно определеното му място. Изпълняваше се „За бой“ – стабилизиране, подравняване на оръдието, свързване с кабели към генератора и станцията, синхронизиране на топовете и завъртане от РПКто. Всичко това за норматив – мотаят ми се 6 минути. Батарейният с величествена стойка отмерваше времето с хронометър. Следват десетина минути почивка, за цигара време и се започваше следващото рали. И така един два пъти седмично.
Естествено имаше часове по физическа подготовка. Провеждаха се или на физкултурната площадка, или крос по алеята.
На физкултурната площадка имаше висилка, успоредка, кон, коза (естествено без трамплин), трап за дълъг скок, тежести с различно тегло.
Имаше строг ритуал за изпълнение на упражненията. Бойците се строяваха пред уреда в редица по един в позиция „свободно“, с ръце на гърба.. Следваше команда към първия от редичката „Редник Георгиев“, при което аз заставах мирно и изревавах „АЗ!“. Следва „Към!“ при което леко се привеждом с ръце на гърди и готовност до тръгна, това отнема около секунда. После командващия изревава „Уреда“. Аз изревавам „Слушам“ и тръгвам да изпълнявам упражнението.
Общо взето всички се справяха, поне за оценка „Удовлетворил“. За мен най тежко беше коремното обръщане на висилката. Не знам защо, но не успях да се науча, едвам правех две коремни. Имаше и едно момче, което дълго време не можа да направи и едно коремно. Старшината се зае със случая, като теоретично му обясни, че след като е минал комисия и е определен за годен за военна служба, трябва да може да го прави. В практичен план, допълни,че има десет години служба и до сега не е имал случай някой да не е могъл да го направи. Е и въпросният боец се отпусна и правеше поне по три коремни.
На занятията по крос се бягаше по обиколна алея с дължина около километър. Нормативът за три обиколки май беше 15 минути за удовлетворил. В повечето случаи се бягаше по гуменки, но когато нещо сгафехме, бягахме с цинтарките.
Алеята имаше малка особеност, малка пътечко,напряко, позволяваше дистанцията да се скъси до 800м. Тя се ползваше главно при проверки, за да се даде възможност и на по-бавничките да се включат в норматива.
По-рядко, но все пак имаше часове по химическа подготовка. Те включваха слагането на противогаз и обличане на гумирано наметало и гумирани ботуши (идеални за риболов). След овладяване на норматива се влизаше в газова камера. Газът беше само сълзотворен, но отлично показваше дали противогазът ти е по мярка и добре прогонен.
Пак рядко, но имаше и занятия по първа помощ, провеждани или от доктора или от старшината бацил. Е те си бяха пълен т.шак, поспивахме здраво.
Поне веднъж на две седмици имаше и пехотинска тактика. Обикновено по полето се придвижвахме, залягахме, ставахме и даже леко се окопавахме.
По-вълнуващи бяха занятията на щурмовата полоса. Самата полоса беше с дължина около 300м. Започваше се с пролазване под участък около 20м, над който, на височина около 50 см. имаше гъсто опъната бодлива тел. Следваше преминаване по въже над яма с дължина около 10м. Закачваш краката си, свити в коленете над въжето и с ръце се придвижваш по въжето.
Следва дървена стена висока два метра, трябва да се засилиш и да я преодолееш. Тук много хора имаха затруднения, цинтарките се плъзгаха по дъските, а и никога не съм бил добър на скоковете. За решаване на проблема, при проверки, някъде на височина около метър се поставяше един клин, само главата му се показваше над дъските и почти не се забелязваше. Тази глава обаче, даваше за секунда опора на обувката и боецът с лекота пехвърляше стената. Снимката е от пожарникарско състезание, но дава добра представа за препятствието.
После трябваше да хвърлиш граната (учебна) и да залегнеш и след това се преодоляваше т.нар. пожарникарска стена.
Тя беше с височна около четири метра, с няколко прозорци, които трябваше да използваш за да се изкачиш до този, на 3м. височина, зад него имаше площадка, около 1.5 на 1.5м.после се преминава по греда 20/20см, с дължина около 3м. След това се скача на следваща площадка с височина 2м, после по същия начин на друга, вече само на метър.
Бягаш петдесетина метра влизаш в окоп и се правиш, че стреляш. Изминаваш на бегом последните петдесети метра.
Преминаването на полосата, особено когато си с пълно бойно снаряжение, а понякога и с наложен противогаз си беше приключение, ама всички се справяха, общо взето добре.
Най- тежкото от кашишките мероприятия беше маршът на скок. В нашия случай 12 км преход, по поле и чукари. Редуваха се бягане и ходене, изпълняваше се в пълно бойно снаряжение, а за разкош понякога се слагеше и противогаз. Не беше никак леко, понякога имаше и припаднали. Мисля,че нормативът беше 90 минути. За щастие освен за бойците беше тежко и за офицерите и марш наскок се правеше сравнително рядко.
Май веднъж или два пъти седмично имаше занятие по строева подготовка. На едното занятие, се наблягаше на маршовата песен, даже идваха музиканти от дивизионния оркестър. Нещата се бяха попроменили вече разучавахме даже забранената до скоро песен „Един завет“.
Провеждаше се на строевия плац, зад спалните помещения, на горната снимка.
Естествено имаше и политически занятия, поне два пъти седмично за час. На първото ЗКПЧто (заместник командир по политическата част) изнасяше подробна политическа информация за вътрешното и международното положение. На второто – обикновено някаква тема от военната история на България е пак с някакъв политически привкус. Това си беше приятно прекарване на времето, пак масово се поспиваше.
В събота нямаше занятия, но имаше парково – домакински ден. Чистеха се машините и спалните помещения. Задължително се изтупваха одеалата. Сменяше се бельото. Както вече споменах, през две –три седмици се циклеше паркетът и се боядисваше дограмата.