Противно на разпространеното мнение, според което във войската лечението се ограничава до аспирин или тампон с йод, в полка имаше сериозна медицинска служба. Началник беше капитан Пътников. Изключително начетен и сериозен офицер, с чудесно чувство на хумор. Негов заместник беше един старшина, не знам дали беше фелдшер, но имаше сериозни познания по медицина. Имаше и, струва ми се двама или трима„ бацили“- срочно служещи войници. Даже имаше линейка с шофьор. Помещаваха сe в неугледна, но чиста, стара сграда в която имаше и стационар с шест легла.
Ясно помня първата среща с капитан Пътников, изнесе лекция, само на новобранците по въпроса за секса и полово предаваните заболявания. Беше полробен и ясен. Накрая обърна особено внимание на хигиената на пишките ни. Препоръча ежедневно грижливо миене. Иначе следвало поява на сирене и възпаление. Лекувало се с просто измиване. Не трябвало да се притесняваме веднага да го потърсим. Това е май единствения случай когато никой не заспа в класното, установи се съвършена тишина. Явно ни беше интересно.
Освен непосредствено със здравето ни, службата отговаряше и за безопасността на храната. С второто, изглежда, са се справяли добре, защото не се помнеше случай на здравословни проблеми свързани с храната.
Не бяха особено натоварени, бяхме здрави момчета. За цялата служба май си спомням само един по-тежък случай. Едно момче, новобранец, се простуди здраво на пост. Два дена се самолекувал и на третия не могъл да стане. Капитан Пътников идва веднага и с линейката го изпраща във военната болница в Ст.Загора. Оказва се бронхопневмония. Оправят го за десетина дни, после още двадесет дни в санаториум и още толкова вкъщи. Всяко зло – за добро. Изкара си зимата на топло.
Клиентелата на стационара бяха момчета пренебрегнали хигиената и развили свирепи гъби. Докторът изобщо не задържаше по-сериозни случаи при него – пращаше ги в болницата.
Аз имах два контакта с лечебницата. Първият, когато започнаха да ме болят колената. Капитан Пътников веднага се ориентира към плоското ми стъпало. Прати ме в болницата където веднага ми направиха снимка и ми сложиха диагноза – гон артроза (шипове) която ме мъчи и до днес. Предписаха ми някакво мазило, но докторът ми каза да избягвам стълбища и забрани да давам караул на първи пост – при знамето. Там се стоеше два часа прав, почти без мърдане.
Вторият случай беше когато, като стар войник, дигнах 39 градуса. Прецениха, че не е нещо сериозно, но ми предложиха (нещо рядко във войската, там обикновено нареждат) да остана в стационара. Болниците никога не са ме кефели и отказах. Пътников ми каза да ида да си легна, да ми донесат вечерята, да не слизам за проверка и да не ставам за физ.зарядка. В седем часа на другата сутрин дойде да ме види. Нареди да си лежа целия ден, мина преди да си тръгне следобед и каза,че за следващата сутрин ще съм готов. Така и стана. Накратко – бях доволен от медицинската ни служба.
Голямото страшилище за войската беше дизентерията или както галено я наричахме „Дизи“. Носеха се легенди за „Дизи 71“, когато всички били покосени и дори коридорите осрани. Дизи беше реална заплаха за боеготовността на армията защото можеше да изкара цяла дивизия от строя. За това се полагаха свирепи профилактични мерки, като се започне с задължително миене на ръцете с хлорна вода преди храна и се стигне до прочутия Гъзобрък – масово вземане на проби, за установяване на заразени.
Първото мероприятие се провеждаше май през цялото лято, а второто, при реално съмнение за поява на случай на диизентерия в дивизията.
Това си беше почти ритуал. Целият, ама абсолютно целият полк се изкарваше на поляната пред полка, носеща името Гьолът. Много се държеше да няма отсъстващи. В полка оставаше само нарядът, на който Гъзобрък се правеше малко по-късно, същия ден.
На Гьола предварително бяха опънати три палатки -2,5 на 2,5м, с височина човешки ръст. Две палатки за войската и една за офицери, сержанти и волно наемни. Оформяше се дълга редица от чакащи. Редицата беше разположена с гръб към палатките, коланите бяха свалени, гащите разкопчани, придържаха се леко с ръце за да не паднат. Придвижването към палатките ставаше с крачки надясно, така че пред палатката се появяваш с гръб.
В палатките имаше по двама „бацила“. Единият работеше с шомпол. За несведущите това е уред за почистване цевта на автомата. Състоеше се от стоманена пръчка с дължина около 60см и диаметър около 4мм. В единия й край имаше резба, на която се завинтваше т.нар. протривка. Метален цилиндър с дължина около пет см. и диаметър около 6 мм, с отвор и вътрешна резба за прикрепяне към дългата пръчка.
Та, бацилът навиваше памук на протривката и пристъпваше към вземане на проба, командвайки „Свали гащите и разтвори бузките!“. Следва бързо вкарване на протривката в дупето, леко завъртане за вземане на качествена проба и изваждане.
Наблюдаването на процедурата отстрани беше много забавно. За осигуряване на минимална интимност на пробвания, той заставаше така че при сваляне на гащите и навеждане напред за разтваряне на бузките, задникът му влизаше в палатката. Отвън обаче оставаше главата и можеше да се следи реакцията му в момента на гъзобръка. Повечето издържаха стоически, само с интересна смяна на физиономията. Не малко момчета, в момента на проникване, си опъваха вратовете като пуйки. Един боец направо подскочи напред със стърчащ от дупето му шомпол.
Най-весел май беше случаят с редника Мурджев. Него май го обслужваше старшината. Протривката на шомпола, в резултат на многобройните врътвания, явно се е отвинтила и след вкарването в задника на Мурджев остава там и отказва да излезе. Налага се повторно вкарване, вече доста по-сложно, защото трябва да се завинти протривката. Операцията все пак завършва сравнително бързо и успешно. Става голям майтап.
Вторият бацил взема шомпола, натрива пробата на дъното на малко стъклено боксче, затваря го и на капака написва името и батареята.
Памучето се изтрива в калника на близката кола и шомпола се подава за следваща употреба. Междинна дезинфекция не се правеше. След приключване на гъзобръкът започваха часовете на чакане.
Всъщност се е действало експедитивно защото, доколкото си спомням, на вечерна проверка се обявяваше, че нямаме случай на дизентерия.
За 18 месеца служба преживях два Гъзобръка.