Батареята заемаше последния, четвърти етаж, на битовата сграда. Разпределението беше просто. Централен коридор, минаващ, открай до край по оста на сградата – точно 50 метра дълъг и около 4м широк. От западна страна, две спални помещения, за по 18 души, оръжейна и Димитровската стая. От запад, още едно спално помещение, по-малко спално – за фазаните, канцелария на батарейния, канцелария, на другите офицери, склад на старшината. Пак от запад, коридорът завършваше с голяма умивалня, тоалетни и два душа. На снимката съм на площадката пред влизането в коридора на нашия етаж. Това е мястото на което седеше отцепката, която следеше за появата н офицери. Дори ако „врагът“ тичаше по стълбите имаше повече от минута за реакция, а ние бяхме бързаци.
Снимката е от „батарейното занятие“, което, през 2005г се проведе и в поделението. До мен е тогавашния командир на ракетната бригада, която наследи полка – подп. Вутов..
Редът на етажа денонощно се поддържаше от дежурен по батарея и двама дневални, те на практика стояха само в помещението и не ходеха на занятия.. Първият отговаряше за реда и хигиената и реда в помещенията, за отваряне и затваряне на оръжейната, водеше батареята на храна, посрещаше и докладваше на когото трябва, обявяваше тревогите и още маса неща. За него имаше маса с телефон и стол. Столове за дневалните не се предвиждаха. Те трябваше непрекъснато да поддържат чистота, е полагаха им се 4 часа сън.
Всяка сутрин войниците оправяха леглата си, подравнявайки ивицата чаршаф по конец и напускаха. После се влизаше от 14 до 16ч и вечерта след 19ч. През останалото време в него влизаха дневалните, метяха, забърсваха с мокър парцал пода и със сух праха. Когато войниците ги нямаше прозорците (освен в лют студ) се оставяха отворени. Влизането с обувки беше абсолютно забранено – всеки си имаше чехлички или джапанки, а някои и двете.
Всяка седмица се миеха прозорците, а поне веднъж месечно се циклеше паркета, със стружки или с парчета стъкло. После се мажеше с паркетин и лъскаше с вълнен парцал. На два – три месеца се боядисваше дограмата. Беше много чиста, проверяваше се даже дали има прах по горната част на глобусите. Понякога съм хвалил жена ми,че е постигнала чистота като в казармата.
В нашето спално имаше 17 хубави русенски легла. Едното от тях беше за героя на батареята Кунчо Тончев Кунчев, загинал като партизанин. То имаше червена кувертюра, но редовно се сменяха чаршафите и калъфката на възглавницата. Тази дейност скоро беше поета от р-ка Дукадинов. Това му даваше възможност да сменя в сряда чаршафите си с тези на героя и след като се изкъпе, вярно със студена вода, да спи съвсем „цивилно“.
Иначе, леглото на героя беше нещо като свещена крава. Имало случай в който някой се напил и заспал на него. Направо го пратили в дисципа (затвор за военни)
Две думи за прането в казармата. В събота старшината събираше всички чаршафи, калъфки и бельото на бойците. То отиваше в пералнята и се връщаше следващата събота. Поне в нашето спално хигиената беше издигната почти в култ и по един или друг начин май всеки имаше по два комплекта чаршафи седмично. Толкова често не съм ги сменял и в цивилизацията.
Много често, особено партенки и гащета си се перяха от всеки. Вярно топла вода нямаше но армейският сапун с щемпел МНО вършеше чудесна работа, и миришеше хубаво, и переше. Проблемът беше сушенето – нямаше специално място, но при добро изцеждане изсъхваха през нощта на таблите на леглата или радиаторите.
Държеше се много на вечерното измиване на краката. Вечер старите войници често, в нарушение, гледаха телевизия до късно. Ако, при прибирането си в помещението усетеха аромат на крака бързо установяваха нарушителя и го пращаха да си ги измие. След това се проверяваше дали само не ги е намокрил. За боеца това не беше никак приятно, вдигаха го от сън. Ама мисля,че си беше правилно, немитите крака водят до гъби, които за съжаление, не стават за ядене.
Две думи и за изкъпването на войската. То ставаше в нова, предназначена само за това сграда, на територията на полка.. Имаше душове и хурди – малки басейнчета до които си сядаше и можеше да се поливаш на воля с тас. За съжаление къпането беше само в събота, повече от час, но само събата. Другите дни – на студените душове на етажа.
Особено важна беше чистотата на коридора. Споменах,че беше дълъг 50м. В него, освен масата и стола на дежурния имаше закачалки за шинелите и рафтове за обувките. Плюс една кофпомпа, за несведущите това е 20л.кофа с ръчна помпа. Предназначението й беше да участва в гасенето на пожар. За това, за щастие, не се наложи да се използва. Служеше обаче за други две неща.
Първото: всяка вечер, след вечерна проверка и команда „Свободни сте!“ войската се впускаше в сградата, бегом и с крясъци по стълбището. Всеки бягаше към своя етаж. Не рядко, от площадката пред нашия, последен етаж, ги очакваше дневалния, с кофпомпата и започваше обилно да ги полива с вода. Майтап бе Уйли! И второто й нетипично приложение:ами дневалните, вместо да влизат в тоалетната пикаеха в нея. Е, подменяше се естествено водата, ама чак като замиришеше.
Подът на коридора беше от мозайка, с черна ивица околовръст. Чистенето ставаше по следния начин. Някъде преди вечеря се забъркваше сапунка. За нея се настъргваше един сапун в кофа с вода, май бяха две кофи. Разбъркваше се докато се получи пяна. След като войската си легнеше сапунката се нанасяше и разтриваше с четка (в особени случаи с четка за зъби) по мозайката докато коридорът плътно се изпълваше с пяна. След като дежурния го приемеше се преминаваше към забърсване. Някъде към три часа през нощта подът беше вече изсъхнал и дневалният от втора смяна го лъскаше със сух парцал, а след това, пак с парцал леко напоен с паркетин. Трябваше да блесне. Последната операция беше майсторско нанасяне на вакса върху черните ивици, като ваксата не трябваше да излиза извън очертанията им.
Считаше се,че коридорът е добре почистен ако някой сутринта се хлъзнеше и се изтърсеше на мозайката.
Преминаваме към следващата важна задача – почистването на санитарния блок. Там пода също беше мозайка, но просто се миеше и подсушаваше – цивилна работа. Фаянсовите мивки и плочките се изтриваха със сол, а при нужда и с паста за зъби, за да бъдат идеално бели. Същото и със смесителите. По същия начин се чистеха и двете клетки с душове. Топла вода нямаше, но ние бяхме пичове и гледахме, макар и след опашка, да си ударим по едно душче преди сън.
И стигнахме до тоалетните. Имаше пет съвсем нормални клетки, естествено с клекала. Поддръжката им обаче понякога ставаше проблемна, защото, по неясни причини в дупките се изхвърляше какво ли не. Старшината редовно раздаваше тоалетна хартия, ама освен нея се хвърляха всякакви боклуци. Веднъж дори беше извадена гуменка.Често се запушваха.
Лично патентовах система за почистване. Използваше се пожарникарския маркуч от коридора. Необходими бяха двама души.
Операторът поставяше мундштука на маркуча, като предварително го увивеше в стара фанелка, за да се уплътни добре влизането в отвора. Важна операция, ако не е добре изпълнена част от материала в задръстването излиташе към лицето на дееца. След добро уплътняване операторът, държейки здраво маркуча в дупката подава команда „Пусни“. Изчаква маркучът (който е платнен, два цола) да се напълни и надуе добре. Следва рязко завъртане на крана на накрайникао,свобождаване на потока, воден удар и прочистване.
Е веднъж не стана точно така, камениновото коляно под дупката не издържа и падна в клетката на долния етаж. До тук добре, почистиха го момчетата. Ама дълго време не го поправяха, а клетката с въпросното клекало оставаше изключително чиста (щото не се ползваше) и привикваше просто посетители, които на практика се облекчаваха върху клетката на долния етаж и съответно върху евентуалния посетител. Веднъж се случи това, май на партийния секретар, който излезе осран. Стана скандал и коляното беше поправено.
Санитарния блок беше отделен от коридора с летяща остъклена врата с, двадесетина сантиметра широка дървена рамка. Още като дойдохме ние, стъклото беше счупено и просто се прекрачваше през рамката. При някаква проверка се наложи да се поправи и да се остъкли. Двама бойци ходиха до града да го направят. Монтираха вратата, но докато сложим една лепенка на кръст през стъклото, ефрейторът Флоров, по навик, мина през стъклото, жестоко се наряза и двамата бойци пак поеха към града да сменят стъклото.
Е май изясних какво се правеше в спалните, коридора и санитарния блок. Дойди ред на Димитровската стая. Знам че димитровска е прилагателно, но в Устава за гарнизонна и караулна служба е записано с главна буква. Та при нас това беше помещение голямо колкото спалното, с пейки, меки столове и даже фотьойли. Имаше голяма маса на която ежедневно се доставяха вестник „Народна армия“ един руски вестник, на тяхната армия и един два пъти военни списания. Спомням си как в списанието на МНО, дадено за печат ден преди полета в космоса на Георги Иванов подробно беше написано как изпълняват задачите си и как успешно и съгласно предвиденото се завръщат на земята. Ако си спомняте нещата не станаха така, заради авария се върнаха скоропостижно и стояха в космоса само часове. Ама тогава така се пишеха списанията, ако трябва да сме точни и днес журналята са със същия манталитет….
В Димитровската стая се намираше Телевизорът. Не напразно с главно Т. Той беше черно бял, български, железен. Влачихме го навсякъде с нас, на Шабла, по занятия, къде ли не. Не мръдна. Пускахме го и когато бяхме на палатки. Захранвахме го от генератора. Разход на нафта като за световно, ама тогава нафта имаше много и не се пестеше. Даже позивната на тези който се занимаваха с горива, почти навсякъде в армията беше „Тунджа“ – горивото да се лее като река.
Освен това този телевизор работеше поне по десет часа в денонощието. Гледаха го през деня дежурния и дневалните, а вечер и всички останали, старите бойци – до края на програмата. Това беше забранено, но нали споменах, след вечерна проверка на площадката заставаше отцепление и при поява на дежурния съобщаваш и всички за секунди си бяха по леглата.
На етажа имаше и помещение с ограничен достъп. Това беше складът на старшината, който беше нещо като пещерата на Аладин, пълен с много полезни неща. Основно там се съхраняваха парадните ни униформи с които излизахме в отпуска и изобщо извън поделението.
Освен тях обаче имаше и още много интересни неща. Нови и добре ремонтирани обувки, фанелки, гащета, партенки, якички, сапуни, тоалетна хартия. Не много разрешено ,но се държаха даже консерви русенско варено. Какъв вкус имаше някога… Там, освен старшната, достъп имаше и неговата „гъба“ р-к Хаджигеоргиев.
Накрая две думи и за оръжейната. Хубаво светло помещение с шкафове. На горния ред бяха автоматите, отдолу противогазите, сумките (чантичка за пълнителите, която се закачваше на колана) и каските. Всеки ден там трябваше да прекарваме по час в чистене на оръжието. Такова ежедневно чистене изобщо не беше необходимо. Все пак стреляхме много рядко. И въпреки, че ежедневно бяхме там някои успяваха да не почистят достатъчно добре автоматите си и при проверка със снежно бяло парцалче да се оказва,че излиза чернилка.