Проверките за които ще стане дума не бяха описани в нито един от уставите, нитов устава зя гарнизонна и караулна служба, нито в устава за вътрешната служба, нито в дисциплинарния устав, нита пък в строевия устав. Това беше факт, който тогава малко ме изненада. Значи всяка проверка се извършваше по заповед на командира, който я организира въз основа на някакъв неизвестен за мен документ. Като буквояд и уставняк това не ми беше много приятно. Не знаех с какво ще се срещнем.
Проверките бяха няколко вида: от щаба на дивизията, от щаба на втора армия, от командването на сухопътните войски. Последната минаваше за най-сериозна.
Проверките, особено от дивизията, понякога трябваше да са неочаквани и започваха с тревога. Е не си спомням някога да са ни изненадали. Все се намираше начин да се узнае за нея поне седмица предварително.
Като цяло проверките не бяха приятни. Не толкова за войниците, най- много да получиш арест или някакво награда. Службата си вървеше и уволнението се приближаваше. Значително по неприятна беше за офицерите, от това зависеше кариерното им израстване. А най-неприятна беше за старшините и вещеваците, там резултатите от проверките можеха да доведат до сериозни материални санкции.
Преди всяка проверка полкът зажужаваше като кошер. Почваше чистене, обслужване на техниката, преглед на всякакъв вид документация, особено внимание винаги се обръщаше на кухнята, банята и лечебницата.
Проверките понякога продължаваха дори пет дни и започваха с изсипване в полка на двадесетина полковници и подполковници. Веднъж дойде и някакъв генерал с не много лицеприятен прякор, описващ характера му в недобра светлина… Ама прякорът за съжаление съм забравил.
Тези офицери първия ден плъзваха из полка. Завираха се навсякъде и се ориентираха в обстановката. Не знам как е било за офицерите, но за войниците не беше нещо необичайно. Винаги имаше преглед на строевата подготовка, нищо специално. После ни вкарваха в класните помещения и ни „изпитваха“ по техниката, уставите и политическа подготовка.
В РПКто никога не сме имали проблеми. Мисля,че влизахме един по един и отговаряхме на въпрос. Единият път, един полковник остана направо очарован от познанията ни. Дукадинов го омая с познанията си по радиоелектроника. На мен почна да ми задава въпроси то физиката.
Спомням си,че ме попита за строежа на атома. Обясних му за остарялата теория на Ръдърфорд, по която е направен Атомеонът в Брюксел. Продължих, че науката е напреднала и днес се смята,че електроните не са просто частици, а и енергия, а съгласно принципа за неопределеност на Хайзелберг, или знаеш енергията на електрона, или мястото му. Тук полковника ме спря и каза „Браво“. Отде да знае човекът,че физиката ми беше любим предмет, а и имах два семестъра в института.
Най- голям майтап беше, когато, пак един полковник, по част устави ми постави въпрос какво се полага на войника. Споменах,че тогава имах забележителна памет, включително визуално и стриктно започнах да цитирам устава. Какво се полага като облекло, подробно, какво се полага като храня вкл.колко калории на ден, очаквах да ме спре и да приключваме, ама то ме гледаше с интерес та продължих докато стигнах какво се полага на войника в случай на смърт. Ако е в мирно време – погребване в парадна униформа, без шинел, с почетен караул от неговия взвод. Ако е във военно време – погребване с бойна униформа, според сезона, без колан и обувки. В този момент той каза „Стига“. Явно беше впечатлен, но нищао не каза.
Един път провериха даже мешките ни. Това са торби с презрамки, като презрамките по специален начин завързваха торбата, така че ставаше на раница. Около 2000та година станаха доста модерни всред тинейджърите. Минаваше за много шик да се разхождаш с такава по „Витошка“. В тях трябаше да има точно описани неща: чифт бельо, партенки, тоалетни принадлежности. Бяла и черна макара с две игли, безопасна игла и…не си спомням още какво.
Мешките стояха по машините и на практика почти не се пипаха. Смисълът беше ако стане наистина напечено и полкът по тревога напусне казармите, да има с какво да посрещнем нуждите си първите дни.
Е веднъж имахме проблеми, защото решиха да проверяват и мешките. А в тях се намериха, разни хубави, но непредвидени в устава неща: трайни храни и, което беше кофти – шишета с алкохол. Обикновено правехме и рали и горе долу с това се свършваше. Не помня за някакви проблеми, освен случая с мешките. Ама той нещо се замаза.
Проверката обикновено завършваше с, нещо като отчет на командира. Излагаха се резултатите от проверката, винаги имаше някакви наказания, не много тежки, естествено и награди, обикновено обявяване на благодарност.
Естествено не се съобщаваха наказания, за старшини и офицери, така беше по устав. Те се обявяваха само пред равни и старши.
Няма да си кривя душата, но проверките имаха и някои добри страни.
Обувките задължително се преглеждаха, и ако имаше нужда се ремонтираха, а тези в най- лошо състояние – подменяха. Същото с униформите и особено с някои шинели, защото по принцип те се сменяха на четири години. В столовата се подменяха амортизираните чинии и покривките, а кухнята буквално ставаше аптека. За спалните помещения вече съм писал, те не се нуждаеха от нищо по-специално. Само дето разпъвахме пътеката в коридора.
На мен не ми се случи т.нар. комплексна проверка, която освен друго включвала и следното. Полкът се строявал в четири редици, офицерите и старшините – в първата, като хората са на по десет крачки един от друг. Следва команда „Първата редица 30 крачки напред, втората на 20 , третата на 10, последната на място“.
След това проверяващите плъзват из строя и почват тихичко да си говорят с войниците, по всякакви теми. За службата изобщо, за извращенията, за физическото натоварване, за градските отпуски, даже за проблеми в семейството. Откъдето и да го погледнеш, важна информация за морала на полак, а оттам и за неговата боеготовнаст.
Един от проверяващите офицери специално следи началниците от първата редица да не си позволява да си въртят главите за да виждат кой и да чуват по-добре какво се говори.
Твърди се,че при тази проверка през минала година, един от бойците на въпроса как е храната отговорил „Първо второ трето – всичко за прасето“. Проверяващият бил толкова очарован от отговора,че го вписал в резултатите от проверката. Вписал, ама не издал войника и той така си останал неизвестен.
Толкова за проверките.