Във войската всеки войник, във всеки един момент беше в някаква греша, нерядко, в повече от една. Ако си сменил якичката сутринта, следобеда тя вече е мръсна и си в нарушение. Същото за лъснатите сутринта обувки. Незакопчаното телено копче на куртката (което определено стягаше) също си беше нарушение. Да не говорим, че коланът на старите войници беше под задните копчета на куртката, за което уставно можеха да бъдат „захапани“.

Мен веднъж ме остригаха, само защото, като дневален съм гледал с лош поглед дежурния офицер – л-т Русев. Той, това обяснил на л-т Апостолов, който беше малко учуден като ме видя с гола глава. Минавах за уставен боец та Апостолов решил да го попита защо ме е наказал

Та във войската можеха да те накажат за всичко, но за по-сериозни провинения минаваха нарушения по време на караул, кражба или повреда на имущество, някои извращения, неподчинение на заповед, загуба на лично оръжие. За последното се заплащаха 75лв – цената на автомата и се влизаше за една, две години в дисципа (затвора).

Естествено за военнослужещите важеше Наказателния кодекс, прилаган от военни съдии.

Предвидените в устава дисциплинарни наказания за войника са, подредени по тежест на провинението:

Освен това в полка се прилагаха още две, неуставни наказания:

Много наказания зависеха от идеите на налагащия ги. Вече споменах за вързването на дърво на заловен пиян боец. Много други, уставно погледнато не се считаха за наказания. Например, след някаква издънка да пробягаш три километра или да минеш два пъти с патешко ходене по плаца, или да прави лицеви опори докато не можеш да се вдигнеш. Строго погледнато това бяха мероприятия за повишаване на физическата подготовка, а по устав, това беше една от задачите на всеки началник.

Сещам се как веднъж батарейният завари спалните помещения в не много подредено състояние. Разпореди в четири следобед да сме строени на плаца с леглата и шкафчетата, подредени така както са в помещението. Смъкнахме ние леглата и шкафчетата от четвъртия етаж, подредихме ги по указания начин и получихме бащинската команда „А сега ги подредете. За около половин час се справихме. Всичко точно, леглата, с подравнена по конец ивица. Шкафчетата, с подредено на триътълник бельо. Батарейният провери и доволно каза „Виждате ли че можете!“. После си върнахме леглата и шкафчетата по спалните. И всичко това под доволните погледи на останалите батареи.

Впрочем видях веднъж точно същата сцена, минавайки край едно поделение в източна Турция. Колегите тръгнаха да ми обясняват, спрях ги, като им казах,че това и аз съм правил. Просто международна армейска практика.

Уставът категорично забраняваше наказването на група. В армията имаше израз „Забранено но не отменено“ и в тази връзка групови наказания редовно се прилагаха. За това,че редникът Х се беше издънил, цялата батарея отиваше, примерно, да преодолява щурмовата полоса. Считаше се, че колегите му ще поработят най-добре за неговото превъзпитание. Неуставно, но вярно.

Естествено във войската имаше и награди и поощрения. Тук списъкът е по- дълъг

И стигнахме до извръщенията. Навремето отлично познавах уставите, тогава имах отлична памет, включително зрителна и даже помнех къде точно се намира интересуващия ме текст. Още тогава ми направи впечатление, че в уставите думата извращение не се споменава. Днес си давам сметка защо, вероятно, е така. Ами защото армията, армиите изобщо са си едно извращение. Целта на обучението е да превърнат мирния младеж в готов, не просто да убие противник, но и да му изяде дроба. Естествено за да се постигне това се налага да го озлобиш, а това безотказно става чрез унижаване и оскърбяване. Гледали сме американски филми за тяхната армия, където нагръдните знаци се набиват директно върху телата на бойците е, тайно от командирите разбира се.

Значи в устава понятие извращение нямаше, но борбата срещу тях се водеше непрекъснато. Мисля,че за извращение се считаше физическо или морално унижаване на войниците, особено младите. Споменах вече въртене в бетонобъркачка и надуване с компресор. Май и връзването по дървета си беше извращение, ама можеше да го прави само командира. В харманлийския полк съм виждал смешно, но доста неприятно извращение – наречено „Бухал“.

Там шкафовете за оръжията бяха в спалните, имаха височина около 2м., с широчина в горната част около 40см. Да кажем, в 11ч.през нощта се изревава „Бойци изпълнявай Бухал“. Новобранците скачат и за норматив трябва да застанат клекнали, горе върху шкафовете и да започнат да викат „Бу, Бу“. Ако някой не се включеше в норматива, всички започваха отново. Гадничко. За по майтапчийско се смяташе разпореждането да обръснеш портрета на Ботев, например. Ще разгледам прилаганите в полка извращения.

Започваше се с обръщението към новобранеца: „Кир“ и „Бомбе“. Първото защото новобранците масово не си бяха създали хигиенни навици и понамирисваха, а второто, като романтичното напомняне за цивилизацията, която бяха напуснали. Дори самото това обръщение за млади момчета, неотделяли се от мама вече беше стресиращо.

Най-разпространеното извращение в полка беше „Мастиката“. След някакво провинение, например пристигане последен в строя, някой от старите извикваше „Налейте му една мастика!“ При това новобранецът заставаше, леко наведен, със свалено кепе и рапортуваше „Полагам манерка, бойна празна, готова за инструктаж.“ Наказващият нанасяше, с преценена от него сила, с дланта на ръката удар по челото на провинения. Той изреваваше „Откат нормален! В трета батарея извращения няма“. Според случая можеха да се налеят повечко мастики.

Понякога мастиките се наливаха с крак. Наказващия полягаше, наказвания заставаше на колене и процедурата се повтаряше, като ударът беше с пета. Рядко, при особено тежки провинения и в повечето случаи след употреба на алкохол от наказващия, мастиката се нанасяше с обуто в цинтарка стъпало. Никак не е весело. Пил ли съм мастики – пил съм. Наливал ли съм – рядко но да.

Друга, вече по-скоро весело извращение беше „Убийството на Кенеди“, явно това беше някаква стара полкова игра, защото много хора не знаеха кой в същност е Кенеди. Назначаваше се най- провинения новобранец за Кенеди. Четири души играеха колелата на колата му. Кенеди тръгваше, колелата също, с коремни претъркаляния. Старите бойци започваха да ги замерят с каквото падне. Мисля,че Кенеди беше с каска.

Имаше и „Полети“. Даже на обед се слагаше табела „Почива се за полети“. Новобранците се нареждаха в края на коридора, като за старт на късо бягане, по команда на ръководителя на полетите, хукваха, разпервайки ръце. На вратите на стаите се разполагаха старците, с подготвени неща за хвърляне. Играл ли съм го – да и от двете страни. По рядко се изпълняваше „Делфин“. Новобранците заставаха в единия край на спалното и трябваше, за норматив, да стигнат до другия и да се върнат, като минаваха под и над леглата.

Последните три извращения се изпълняваха след вечерна проверка, като се обръщаше особено внимание на дневалния да следи за поява на дежурния офицер.

За извращение се считаше и командата „Пожар“. Тя обикновено се издаваше от стар боец, който го мързеше да отиде до умивалнятада се напие с вода. При това най- близко стоящия новобранец е длъжен да скочи, да намери шише и по най-бързия начин да му донесе вода. Според мен това си беше гадно и пуснах слух, че новобранецът налива вода от кофпомпата. Сещате се нали, там често дневалните пикаеха. Не беше вярно, но хвана дикиш.

В областта на извращенията най-много се изявяваха редниците Попов и Мурджев. Вторият, кой знае защо, беше съсредоточил тормоза срещу редника Дукадинов. Голяма грешка. Като се гавриш с някого трябва да мислиш за последиците. А те за Мурджев бяха тежки. Редникът Дукадинов се докопа до военната му книжка и тържествено я изгори, дни преди уволнението. И Мурджев остана в полка. Без книжка не можеше да се уволни! Както навсякъде, и в армията бюрокрацията беше и вероятно още е бавна. Изваждането на нова книжка отне цели десет дни и Мурджев обикаляше като глухо куче из поделението.

Ще завърша с една история от втората ми година. Полкът се разрастна, батареята се допълни и новобранците станаха два пъти повече от нас. Не знам как и кой попада на писмо на боец до гаджето, в което обяснява, че старите са малко и ако не слушали, вечер ги биели в спалното.

След вечерна проверка се събрахме в Димитровската стая. Обяснихме,че е лошо да се отнасят така с нас. Редникът Исайков засили аргументите ни, като нокаутира автора на писмото. Ударът не беше толкова силен, но боецът беше до стената и главата му се блъсна в нея. В заключение беше обяснено,че от тази вечер ще се прилага строго уставът.

Всички се наложи да се изкъпят, със студена вода. Още същата вечер се наложи коридорът да се измие – със зъбна четка. На следващата сутрин физ.зарядката беше като за американски тюлени. Почистването на автоматите стана мъчение – винаги се оказваше,че има какво да се чисти. Обувките се лъскаха по два - три пъти на ден, якичките – също.

Научиха, по-трудния вачин, че по лошо от извращенията е само Уставът. Е, като всяко чудо и това продължи само няколко дни.