След като се пенсионирах реших да дигитализирам записките, които си бях водил по време на пътуванията ми по света. Включих и много снимки. Получиха се около 1000 страници. Даже си създадох и сайт, влиза се като в гугъл напишеш baipet.co, Костадин Христев вероятно го е погледнал, защото ми се обади и ми каза „Трябва да напишеш такова нещо и за полка“. Графоманията не беше ме пуснало и ето го това съчинение.
Вероятно ще е интересно на приятелите ми, на хората с които служихме заедно, на семейството ми. Най-много се надявам, че някога, когато мен ме няма вече, внучката ми с интерес ще прочете какво е правил дядо й, половин век преди тя да се роди.
Беше ми приятно да си припомня времето в което бях на 22 години и служех в наистина народна армия. Почти всяко семейство тогава имаше роднина или приятел войник. Тази армия разчиташе на ума и качествата на тези момчета. После те станаха инженерите, лекарите, учените, писателите, художниците, земеделците, работниците, които изграждаха България.
Нямам никакво съмнение,че след девет месеца в казармата, тези момчета, сами или заедно, щяха да могат да се справят с всички проблеми по-добре от сегашните „професионални войници“, повечето от които са такива защото не могат да си намерят място никъде другаде.
Служехме в армия, разполагаща със сили и средства да защити България. Имаше около 150 000 мъже в бойни поделения, които за дни можеха да се удвоят. Имаше над 2000 танка и около 300 самолета. Разполагахме със страховитите комплекси SS-23, с над 50 комплекса SCUD, с над 100 комплекса С200 и С300. Имаше мощна зенитно-ракетна отбрана. За да влезем в НАТО се наложи да унищожим практически всички нападателни оръжия, най-напред ракетите. После танковете станах 300, а самолетите – е не можем да съберем и една ескадрила. Тежките оръжия останаха на нивото от 80те години. Армията се сведе до 28 000 души.
Включително баняджиите. Впрочем, точно като баняджии участвахме в една от мисиите в Афганистан. В България вече има чуждестранни войскови чести. Както след Ньой и по време на втората световна.
Честно казано не ми е ясно защо поддържаме този наемнически отряд.
Вероятно само за комисионните от поддръжката му.
Получи се малко тъжно начало, на спомени от хубави години.