3 - 4.03.84г. Х. Пробойница - честване на празника.Състав: Тамарка, Юрий, Севдалина, Биляна, Ели, Клим, Пети и Кинка Берон, Ники, Доналдина, Тончев, Шишков, Катя + още 5 лица, които за съжаление не си спомням.

Съботата се отправяме да изследваме Тайните понори - за съжаление мааме път до билото без никакъв резултат. Вечерта Пети държи прочуствена реч, изпълнена с щур национализъм и умерен антисемитизъм. Изпяваме за ужас на двадесетина странични щаяци “Боят настана” и “Край Босфора” . Общо взето Шишков изнася шоу програмата.

На другия ден вали изобилно и за пещери не остава време. По-точно правим малка разходка из Козарската. Подава се и идея за ушиване знаме на клуба с емблема Пеликан, заради ушата. Прибираме се без особени произшествия

8.04.84. Трънско Състави: Юлиян, Таня Медарова, Тамарка, аз. Целта е разузнаване на района. Пещери има около село Зелени град, но са високо в скалите и ни мързи да се качваме. Повече се разхождаме около ждрелото на Ерма. По перспективен ( и като се оказва непроучен) се оказва участъка след ждрелото, за където трябва открит лист.

14 - 15.04.84 Лъкатник Състав: Владо Попов, Иван Пандурски, Цветан Остромски, Доналдина Бресковска, Мария Златкова, Румяна Пандурска, Филип Филипов, Йордан Футеков, Анета Ганчева, Недялко Делчев, Владислав Найденовски, Огнян Стоянов, Димитър Ангелов, Ясен Божинов, Радостина Камбурова, Петко Съйнов, Никола Николов, Юлиян Атанасов, Милкана Русева.

Провеждат се вътрешно технически прегледи на клуба и се определя проекто състав за зоновите такива.

29.04 - 2.05.84 г. “Барките” - Врачанския балкан Състав: Мария Златкова - гл.р-л, Алексей Бендерев - техн. р-л., Петко Съйнов, Йордан Футеков, Иван Пандурски, Ирен Илиева, Юлиан Атанасов, Огнян Стоянов, Васил Симеонов, Людмил Сарафски, Севдалина Маньова, Цветан Остромски, Филип Филипов, Анета Ганчева, Вера Шекерджиева, Галя Ангелова, Георги Марков, Р. Камбурова и от курса: Бисер, Александър, Евгения, Биляна, Андрей, Красина и Гинка.

29.04. Мара и Цецо влизат в ново изкопаната Барка 19. Тя е с отвес 15м., като дъното е с пръст. Футе и Пандо влизат в “яма - 52м” за да констатират, че дъното е безнадеждно.

30.04. Аз с Цецо, Пандо, Севда и Андро почвам кроки на района. Мара и Галчо вървят напред, избрат точки, маркират обекти. Ирента с Алекси, Юлката и Футе нанася на повърхността Барка 14. Останалите копят на две групи - на повърхността и в Беляр

Изхождаме от триангулачна точка. Тогава нямаше GPS

1.05. Двете картировачни групи с малко променен състав продължават работата си. Копае се навън, а курсът има практика в “25 години Академик”. Нужно е да се отбележи желязната работа на Къци, която след тотално скапване на латоносачите работещи с мен, намери сили за още два часа работа. За по - нататъшната й дейност може да бъде попитан Юлката.(т.з.)

Резултати: общо кроки на района, подробно “изнасяне” на повърхността на Барка 14, набелязани са 17 обекта.

8 - 10.06.84 разузнаване в Куру дере. Състав: Юрий Градинарски, Владо Попов, аз.

Изходен пункт е гара Търничане - на подбалканската линия. След слизане на гарата се продължава 300 м. в посока Бургас, стига се до река, пресичаща линията. Тръгва се срещу течението и след около час ходене се достига до началото (или края) на дерето.

При предишно идване е бил направен опит за директно изкачване, вътре в дерето, но скоро се оказва, че са необходими и хидро костюми и алпииска техника. За това тръгваме по брега и търсим влизане някъде от по - горно ниво. Тръгнахме по десния географски склон на рекичката на дерето. След 6 часово изкачване, достигнахме на 400 - 500 м. под билото на Балкана, без при това да намерим път за влизане в дерето. А има достатъчно основания да се търси такъв път защото:

При следващи опити трябва де се има предвид:

21 - 22.07. Барките. С Тамарка довършваме теодолитното кроки

27 - 29.07. Пещера. Състав: Георги Марков, Петко Съйнов, Галя Колева, Тамара Георгиева, Цветан Остромски, Мария Златкова, Ирен Величкова.

Експедицията е републиканска. Ние проникваме срещу течението в “Юбилейна”, екипирани сме с хидрокостюми, наистина преминаваме нови тридесет метра, но по - нататък просто няма продължение. В състезанията бяхме представени от Галя и Дребната гад, представиха се нормално.

Аз, Галя Колева – Галчо или Пещерния манекен, Мария Златкова – Мара, Цветан Остромски,Тамара Георгиева в “Снежанка”

МОНГОЛИЯ 84

30.07.1984 г. Две хиляди километра до Москва за 2 ч и 10 мин с Балкан,малка разходка из града, обилно напояван от дъждец, при това завършваща с 30 мин чакане на такси пред х.Россия.

Минаваме успешно митническите проверки - за разлика от мнозина преди нас, които се разделят с част от бутилките си, и се натикваме в самолета. Аерофлот не храни толкова лошо, понеже от глад при него не можеш да умреш. И така - в 22.30 ч успешно излитаме за Улан Батор. Започва едно 3 600 км пътуване до Новосибирск - пътуване между нощта и утринта на 10 000 м височина, при -50 градуса по Целзий което продължава почти 4 часа.

В 2.30 ч московско време благополучно кацаме в Новосибирск.. Тъжна и грозна аерогара, миришеща отвратително, в резултат на многобройните заспали руснаци. За щастие има пепси, пийваме, запознаваме се с един българин от нашето посолство и продължаваме. След още 2 500 км - около 3 ч път кацаме в Улан Батор.

Току що сме кацнали, Ник даже се усмихва – все още не е ясно какво ни чака.

Общо взето - примитивно летище на което има много повече военни ( също примитивни ) отколкото граждански самолети. Аерогарата е най-обикновен хамбар, дори без тоалетни. Но в небето над летището се вият два орела !!! Оказва се,че и телеграмата от ЦК на ДКМС е пристигнала и на летището ни чака лице от посолството, от което разбираме, че нашият въпрос не се урежда. Хеле докарват ни в посолството с две волги.

Тук се срещаме с др.Атанасов, който дори с учудващо желание се заема да ни помага. Настанява ни в посолството и обещава на другия ден да направи необходимите постъпки.

За да си уплътним времето до вечерта правим обиколка на града - нищо и много особени неща едновременно.Пашо пита някакви руснаци за един манастир “Вас из где то хиар”, което е сериозен принос към интернационализирането на говора в тази част на света. Вечерта заспивам като заклан.

01.08.1984 г. Ставаме около 7.30 ч, закусваме твърде оскъдно - с хлебче и някаква извара.В 8.30 висваме в посолството. Др. Атанасов е прехвърлил нашия въпрос на културния аташе. Той ни отвежда в сграда със съмнителни архитектурни и конструктивни качества, намираща се в квартал от юрти. Оказва се, че това е географският институт. Зам. директорът, който ни приема има вид на председател на ТКЗС от 50-те години. За това напомня и кабинетът му, и ботушите му. Иначе разбира за какво става дума, отговаря ни, че това може да стане другата петилетка. Иначе ние можем да отидем в Хубсугул след съгласуване с външния отдел на тяхната академия. За щастие ни отпраща при по-дребни риби. Те уж се занимавали с пещери. Оказва се,че в Монголия имало около 200 пещери и 30-ина пропасти.За карти и някакви наблюдения не може и да се говори. Единият от двамата - по-младият ни обещава за утре списъка на пещерите.

Никола Николов, Цветан Остромски и моя милост на централния площад.

Напускаме института без практически да сме придвижили работата си напред, ако не се счита факта,че установихме,че в Мурен могат да се наемат коне за 5 - 6 тугрика на ден,и че товарното такси струва 1,1 т./км. Освен това трябвало да се обърнем към краеведческите кабинети за евентуална помощ. Връщаме се в посолството през приятно ухаещия на старо мляко град. Там трябваше да ни чакат Ники и Цецо, няма ги - отищли да снимат двореца на брата на Богду Хан.

Не ни се урежда и вторият въпрос - билети за Москва няма до края на месеца, очаква се да бъде пуснат допълнителен самолет в периода 15 - 18 , но не е ясно, кога ще се изясни дали ще го пуснат, камо ли дали ще има място в него. Почвам да си мисля,че това ще бъде една напълно екскурзиянтска експедиция, при това, с крайно тъпа програма. Дано събитията ме опровергаят.

Монголия г. Улан - Батор Почтовое отделение - 46 Институт географии и геокриологии АН МНР н/с П.Цолмон това е адреса на местния агент.

02.08.1984 г Събитията, обаче, нямат и намерение да ме опровергават. Иначе хапваме в сносния ресторант Улан - Батор. Тук за първи път видях расовата сегрегация в действие и то спрямо собствения народ. Ресторанта е разделен на две със стъклена стена, едната част за бели, а другата за монголци. Иначе храната е великолепна и безумно евтина. Една бира Туборг струва колкото в България. Правихме опит и в другия ресторант, където не ни хареса. От скука жулиме бридж-белот.

Към нас аташираха др.Гяуров, човек с желание, но като че ли без възможности да свърши някаква работа.Тази сутрин извършихме първото позитивно дело ­дадоха ни списък на пещерите в Монголия. Оказа се, че най-много са в Хубсугулско. Срещнахме се и с Веселинов, търговския аташе, който обеща помощ за догодина и за тази, но след пристигането ни в Мурен. Иначе много коректен и възпитан мъж.

Междувременно се изтърсиха 16 алпинисти от Шумен и те горе-долу на нашето дередже, с което облаците значително се сгъстиха. След около 2 часа имаме среща в местното БСФС, но не съм никак оптимистично настроен. Изобщо - безпросветен мрак.С О.К.-я на билетите за самолет също нищо не се урежда, може и да презимуваме в Монголия.

Докато сме ходили да вземем списъка на пещерите била уговорена среща с представител на външния отдел на техния физкултурен съюз. Срещата е съвместно с алпинистите. На въпросната среща ни отрязват като кисели краставички и се изяснява, че до Морен няма да стигнем. Изпадаме в цунг цванг. Наникъде. В този момент Ники се сеща за Нерангерел - едно маценце, чийто адрес имал от София. И то е така любезно след 20 мин. да цъфне пред паметника на Сухе Батор. Това впрочем се оказа и единствената светла страничка в пребиваването ни в Монголия. Правим неуспешен опит чрез Жулгин да организираме пътуването до Мурен. Уви. Опитваме се да си купим билети за самолет - пак ядец - има чак за 8-ми,на всичкото отгоре питат за разрешение. Оказва се,че дори Гарел трябва да вземе от някъде разрешение, за да пътува до провинцията. На следващия ден правим опит да издействуваме чрез посланика такова разрешение, но пак уви.

В този момент лъсва възможността да се измъкнем от Монголия е на 8-ми и веднага се записваме за полета, без О.К.-я за София за съжаление. Изобщо тъпа история, добре поне,че ако всичко върви нормално ще се добереме по-рано до Москва. На следващия ден - какво друго ни остава - започваме да обикаляме музеите. Води ни Герел. Води ни е силно казано,тъй като и тя е колкото нас запознат с Улан Батор.Първо отиваме в историческия музей - той е строен с такава цел преди неизвестно колко години, мирише по монголски и има общо взето жалък вид. Започва с геология, минава през зоология и завършва с твърде фрагментарна историческа част. Мацето е по-не наясно с историята си от нас. Общо взето - скръб. След обяда отиваме в зимния дворец на Биогду хан. Няма да се спирам тъй като има диапозитиви. За отбелязване е,че минахме без билети.

Две думи за магазините:

Хранителните са съвършено празни, има само хляб и консерви от моркови и сливи. Ние пазаруваме от някакъв руски, в който има и рибни консерви и масло и мляко. В него естествено не пускат монголци. Трагична история, а Монголия е на второ място в света по брой овце и говеда на глава от населението!

В другите магазини (с нехранителните стоки) положението е същото - пълна трагедия ­язък им за 60-те години социализъм. Няма сувенири, няма картички, забранено е снимането в храмовете. Вечерно време блъскаме карти. Добре е ,че хазяинът от време на време донася зеленчуци, веднъж дори ни нахрани с чудесно овнешко варено. Настроението ни е под всякакви нули. Посещаваме и художествената галерия - нищо особено, но Цецо не пропуска възможността да се разписва в книгите за посетители. Иначе колективът е добър, в смисъл понасяме се, не мога да отрека обаче,че Пашо е доста досаден. Не може да падне на карти както се полага дори. Цецо проявява неподозирана симпатична тиха лудост, като се почне с яденето и се свърши с каквото си поискаш. Ники е общо взето на нивото на трагичното положение, на мене буквално ми идва да си направя сепуко пред парламента им в знак на протест.

Няколко монголски поговорки: Умният монголец не бърза; Монголецът не обича да мисли, да работи, да се къпе. За последното почти гарантирам, тъй като на всякъде се носи типична монголска миризма. На нас никой не ни обръща внимание и ни гледат почти като прокажени. Изяснява се,че ще платим една съвсем не малка сума за спането в посолството - по 90 тугрици на вечер - кръгло по 21 лв. Появява се израза “Хубава страна - хубави хора”, който Ник превежда на английски “beautiful country - beautiful people”.

На следващия ден посещаваме Гандана - единственият останал да действува манастир в града. Към него има и манастирски университет. Манастирските храмове не са предвидени за публика. Ламите заемат 9/10 от площта и си мърморят под нос, като от време на време звънят със звънчета и дрънкат по тупани. Естествено филмът ми се свършва още на входа на манастира. Апропо- той –манастирът, не филмът) е бил в известен период - 20-те г. седалище на Далай Лама. Интересно е, че се посещава масово - включително от милиционери и военни, от младежи и дори от малки деца. Въртят си барабаните, удрят си главите в камъните, лягат на специалните лежанки, хранят гълъбите, просят чат-пат и са невероятно мръсни. Има и чейнчаджии и всичката полагаща се напаст на развития социализъм.

На следващия ден с Пашо обменяме чековете и установяваме, че курсът на лева спрямо тугрика значително е паднал и че вместо по 125 лв ще трябва да обмениме по 150 лв на човек. От банката заминавам да снимам в Гандана, нали вчера си бях забравил филма, за щастие времето е малко по-хубаво и да се надяваме ще станат поне добри снимки. След обеда отказват да ни пуснат в руския магазин без пропуск.

Към 16.30 ч на предния ден правим малка - 15 км разходка до паметника на Съветската армия и по р.Тола. Минаваме пред местната резиденция по един мост, който кой знае защо се охранява и от двете страни от войници. Та решаваме да отидем да се разходим до върха на близката планина. В добро темпо го достигаме, като по пътя минаваме през прочутите поляни с еделвайси. Толкова много, че чак поляните белеят. На връщане минаваме по нормалната пътека, където прочитаме показания надпис.

Тук записките свършват, очевидно в останалите два дни нищо достойно за отбелязване не се е случило, освен това, че все пак благополучно се прибираме в София, само след едно преспиване на Шереметиево.

Последния ни ден в Монголия. Пашо гледа, по своя си начин градът, а аз се възхищавам на поникналите като макове еделавйси.

Д О К Л А Д

ЗА РАБОТАТА НА СПК “АКАДЕМИК” В ПЕРИОДА

НОЕМВРИ 83 - ДЕКЕМВРИ 84 Г.

Уважаеми колеги,

В края сме на 1984 г., година в която клубът навлезе укрепнал кадрово и организационно, достигнал много успехи в проучването и популяризирането на пещерите. Бихме могли да си спомним рекордната дълбочина на “Барките"14 и проведеното честване на двадесет и пет годишния юбилей на клуба. Можем само да съжаляваме, че въпреки всичко направено тогава, БФПД без съмнение обективно за нея, но и до сега неясно за нас, ни класира едва на трето място в страната.

Постигнатото в юбилейната година ни задължаваше да продължим да работим поне със същия ентусиазъм, желание и отговорност и през 1984 г.

Отново работата ни беше насочена към:

В този ред ще бъдат разгледани и резултатите от нашата работа в предлагания на вашето внимание доклад.

I. Организационно състояние на клуба.

Ще започнем с кратка справка за кадровото състояние на клуба към 10.12.84г. Общ брой на членовете - 80, от тях 19 -студенти, 7 ученици, 17 научни работници, 19 специалисти с висше образование, 18 работници и служещи. Мъжете са 49 души, а жените - 31. Средната възраст на клуба е 27 г.

Приятно е да констатираме, че освен с много членове клубът разполага и с много добри и разностранно подготвени пещерняци. За това говори дори само факта, че няма никакви проблеми с това кой ще ни представлява по републикански експедиции и технически прегледи.

Не без задоволство ще споменем и факта, че от учениците в клуба, петима станаха студенти, т.е. На път е да се потвърди правилността на възприетото през последните две години решение в курсовете да се включват и ученици.

Бихме могли да отбележим, че в кадрово отношение клубът ни напълно се стабилизира и докато през 82 -83 г. проведохме ускорени и многолюдни курсове, с оглед подмладяване, т.е. наблегнахме на количеството, то сега вече бихме могли да поставяме въпроса за участието само на студенти и, по изключение, на ученици в курсовете, както и за прецизен подбор на тези които ще бъдат допуснати до изпит.

Така е в кадрово отношение. Значително по - сложно е да се говори за организационното състояние на клуба. Всички сме в клуба, защото обичаме пещерите, обичаме природата, обичаме неизвестното и пътешествията. Организирането обаче, дори на обединени по този начин хора е доста трудно поради останалите различия между тях: възраст, характер, образование, интереси. За да може да стане това е необходимо проблемите на клуба да бъдат проблеми на всеки един от неговите членове, а защо не и проблемите на всеки пещерняк от “Академик” да са, в една или друга степен проблеми на клуба. Необходимо е при всички свои действия всеки да се ръководи най - напред от това какво е в интерес на клуба, без да се стига до глупости разбира се.

Би могло да се каже, че положихме усилия в тези насоки. Продължи да се подобрява нивото на провежданите сбирки в клуба. На практика на тях се отчитат проведените експедиции и поставят за решаване въпроси, като по този начин се дава възможност на тези, които са възпрепятствани да идват на експедиции отблизо да следят дейността на клуба.

Положително е, че през изминалата година бяха проведени шест тематични сбирки на които, подробно и нагледно, бяха отчетени експедициите във Великобритания и Полша, беше изнесена специализирана лекция по картировка, срещнахме се с един от покорителите на Еверест - Юрий Голодов, направи се отдавна замисляната сбирка за Боснешкия карстов район. На тази сбирка искаме да се спрем по - подробно, най - малкото, защото на нея се събра почти целия клуб, включително и някои от онези, които са започнали изследването на “Духлата”. Интересът беше напълно оправдан - за проучванията в района (по предварително разработена програма) говориха най - добрите ни пещерняци, бяха осигурени подходящи графични материали, имаше богато онаагледяване с диапозитиви. Вероятно в края на вечерта всеки беше научил нещо ново за боснешкия карст и, което вероятно е не по - малко важно, може би всеки беше осъзнал, че проучването на един спелеоложки район е бавна, трудна и преди всичко - колективна дейност.

Бихме могли да отбележим, че проведените чествувания на Нова година и Трети март, на които отново се събраха почти всички членове на клуба, допринесоха за разчупването на ледовете, за преодоляване на сковаността в отношенията между най - младите и най - старите членове.

До тук говорихме за мероприятията, чрез които се стараехме да дадем възможност за поставянето и обсъждането на проблеми на клуба в чисто дискусионен и неофициален, съвсем не задължаващ дух. Естествено тези проблеми бяха обсъждани и на друго - по - високи ниво.

Бяха проведени две редовни и едно извънредно организационни събрания. Определено можем да кажем, че всеки член на клуба е имал възможност да постави пред клуба всякога и всякакви въпроси.

Няколко думи и за работата на бюрото което работи в състав: Христо Делчев - председател, Петко Съйнов - секретар, Павел Патев - учебно спортен инструктор и членове - Юрий Градинарски, Владо Попов, Никола Николов, Иван Пандурски, Йордан Футеков.

През изминалата година то се събра 18 пъти на заседания. Често в заседанията се привличаха за участие и не членове на бюрото. По принцип всички решения бяха вземани единодушно. Основен недостатък в работата на бюрото беше, че само двама от членовете му бяха всред най - редовните участници в експедиции - П. Съйнов и Ив. Пандурски.

От изложеното до тук би могло до се направи извода, че в клуба е създадена благоприятна атмосфера за излагане на мнения и идеи, за лична изява на всеки един от членовете. Казано по друг начин - би могло да се очаква, че в клуба няма сериозни организационни проблеми и не би следвало да възникват не конструктивни несъгласия.

За съжаление, по мнение на бюрото, това не е точно така. Оказа се, че в много моменти решенията на бюрото не бяхя посрещани с разбиране, стигна се дотам, че то писмено беше обвинено в това, че е излъгало доверието на клуба, обвинение което беше посрещнато ако не с мълчаливо одобрение, то с мълчаливо неодобрение от членовете на клуба, което в същност е едно и също.

По виждане на бюрото успехите на клуба са успехи на всички негови членове, същото важи и за неуспехите. Оказа се обаче, че в клуба се заговори “за хората от Духлата, които направили Барката”, като се забравя, че за проучването на Духлата работи вече второ поколение пещерняци, а в Барките работиха повече от половината от членовете на клуба, разбира се под една или друга форма и с различен резултат.

Недопустимо е, според нас, един вътрешно клубен въпрос, какъвто е състава на експедиция “Монголия 84” да бъде разискван в СТС и БФПД, като при това се спекулира със здравословното състояние на един от основоположниците на клуба.

Недопустимо е група пещерняци да вземат решения, които са от компетентността на бюрото или събранието, какъвто беше случаят с посрещането на поляците.

От изложеното по - горе, се вижда, че в момента в клуба съществуват затруднения от организационен характер, които, без да са драматични, във всички случаи са нежелателни и спъват работата на клуба като цяло. Рязкото спадане активността на бюрото, която се наблюдава през последните месеци се дължи основно на тези проблеми.

И когато се говори за едно негативно явление, би трябвало да се потърсят причините му. Ще започна с това, че поради стечение на обстоятелствата, от членовете на бюрото само трима, пряко сили, четирима, участвуваха активно (поне в две експедиции месечно) в теренната работа на клубя. По този начин малко се по-загуби връзката бюро - клуб. Ще започнем с тази причина, макар, че при взимането на решения бюрото ВИНАГИ си е изяснявало добре въпросите, и, че действията, ако щете политиката на бюрота нямаше да бъде по - различна, ако всичките му членове участваха във всички експедиции на клуба. Неприятното от загубата на връзка, е че членовете на бюрото, при приемане и прокарване на решения, трябваше в значителна степен да разчитат на това ,че са членове на бюрото, а не на това, че лично са предразположили и убедили отделните клубни членове.

Ще започнем с тази причина за организационните ни затруднения и ще завършим с нея, защото тя, струва ни се, е единствената обективна причина, т.е подходяща на що годе обективно отчитане. Известно е, че при такъв тип затруднения причините са предимно субективен и не подлежат на никакво измерване. Ще завършим с нея, защото, по наше мнение, в един отчетен доклад не би следвало да се включват най - различни, включително безотговорни действия и изказвания на отделни, а и не само отделни лица.

Нещо повече, ние не бихме препоръчали на събранието да взема становище по причините за тези организационни затрудения, най - малкото защото те са били разисквани на събрания и сбирки. По наше мнение тяхното естествено решаване ще стане чрез привеждане на състава на бюрото в съответствие с вижданията, целите и интересите на преобладаващия брой членове на клуба.

В заключение на раздела за организационното състояние на клуба, може би малко неочаквано, ще си позволим да го оценим като добро. Ако в доклада отделихме място на някои затруднения то това беше не защото те са толкова остри, а точно с цел решаването им преди да са се изострили твърде много.

II.Учебно - спортна работа

През годината бяха проведени осем алпийски тренировки с общо 61 участника, като в алпийските тренировки са участвали 35 от членовете на клуба. Отстъплението в сравнение с миналата година е сериозно, тогава цифрите бяха- 10 тренировки, 96 и 41.

Четирима души с тренировъчна цел се спуснаха в “Бездънния пчелин”, също отстъпление в сравнение с миналата година.

Причината е главно в занижената работа на бюрото и учебно-спортния инструктор. Изглежда си решихме, че този въпрос беше успешно решен през миналата година. За съжаление, не можахме да проведем и зимния лагер в подходящ район и главно за това в него участваха само 8 души.

На практика никаква дейност не разви и отделението за високо спортно майсторство,а освен всичко друго то би могло да бъде и източник на средства за сериозни експедиции.

Значително беше и отстъплението в ОФП. Този път не можа, а като че ли и нямаше желание за осигуряване на басейн и физкултурен салон. Имаме основание да твърдим второто, тъй като, когато все пак беше организирано ползване на басейн, само пет души от клуба се включиха.

Отстъпление имаше и в медицинските прегледи - за експедицията на “Барките” само 10 души имаха такива.

На този, общо взето нерадостен фон, има все пак и и две хубави неща. Става дума за проведения вътрешно - клубен технически прегледи и участието ни в техн. Прегледи на БФПД, където нашият отбор се класира първи в София и втори в страната. Като се има предвид, че миналата година бяхме последни в зоната, представянето е повече от добро.

По традиция в този раздел казваме няколко думи и за инвентара. В момента в клуба има 339 м. Въжета, чиято експлоатация става по недопустим начин. Например въжето с което е било влизано в “Змейово дупка” през пролетта, до месец ноември не беше изпрано. Нещо повече “скъсяването” на въжетата далеч надхвърли нормите на производителя. Предлагаме на събранието за самоволно рязане на въжета, не отразено в протокол, да се налага наказание изключване от клуба и да се уведомява прокуратурата.

През ноември беше проведен тест на въжетата, бяха измерени дължините им, бяха изготвени паспорти и да се надяваме, че това ще бъде добра основа за съхраняването им.

Трагично е положението със самохватите, чиито дири към днешна дата са загубени. Изводът е, че стопанисването на инвентара е под всяка критика, въпреки, че беше създадена по - добра организация за достъп до него, осигуряваща възможност за получаване и връщане по всякко време. Необходимо е новото бюро да вземе крути мерки в тази насока.

Няколко думи и за провеждането на курса. Този път нямаше голям “набор” и курса завършиха 15 души - точно толкова, колкото бяхме запланували. Нещата преминаха сравнително добре, с познатите ни стари слабости:

III. Експедиционна дейност

  1. Зимен лагер на х. Персенк - 7 участници за 8 дни, прониква се в МОДЪРСКАТА пещера.

  2. Експедиция “8ми март” - в два етапа в района на мина “Персенк”. Първият етап - за 4 дни с 10 участнички, картира се и се набелязват обекти. Вторият етап - в началото на лятото - довършва се недовършената картировка. Трябва да се отбележи добрата работа на М. Златкова, Ир. Илиева и В. Шекерджиева.

  3. Експедиция “Пирин 84” - през месец септември - 9 дни, 9 участници. Продължи се работата в “Бански суходол”. Освен, че всички участници слизат в поне една стометрова пропаст, тя изигра роля и за утвърждаване на приемствеността в клубните изследвания. Най - голяма роля за доброто провеждане на експедицията имат Вл. Попов и Ал. Бендерв.

  4. Експедиции “Барките 84” - 29.04 - 2.05. Беше извършено заснемане на района и бяха набелязани обекти за работа на общо студентската експедиция. Общостудетска експедиция “Барките 84” започна със стара слабост в подготовката, наредбите бяха късно и формално разпратени, поради което освен нас в експедицията участваха само студенти от В.Търново. А тази експедиция има за задача да издига нивото на всички студентски пещерни клубове, за това се и финансира от СТС. Необходимо е в бъдеще, още през май, да се разпращат наредбите и ако е нужно да се търси съдействието на СТС за осигуряване на участниците.

Иначе, може да се каже, че това беше образцова експедиция, като се изключи неприятния инцидент с поляците. Лагерът беше много добре уреден, всяка вечер групите отчитаха работата си, имаше условия за изработване на картите на място.

Това, че намаше гръмки резултати в никакъв случай не омаловажава значението й. Напротив, след години на упорита, но малко разхвърляна работа беше абсолютно необходима такава експедиция, която да систематизира нещата, да “върже” подземния и надземния свят, да изясни номерацията, да довърши картирането.

Част от членовете на експедицията: Виолета Ганева, Надя Футекова, Анета Ганчева, Йордан Футуков, Биляна Бурин, Петко Живков

По време на експедицията беше проверена, с хидронивелир, дълбочината на редица обекти. Освен това беше пробит калният сифон на дъното на “Беляр” при което се оказа, че в него има още много неща за откриване. За всичко изложено по - горе особена заслуга има главния ръководител - Александър Грозданов, а така също Климент Бурин и Стефан Шанов.

Не може да не се отбележи работата на Мария Златкова, Георги Марков, Марио Стоянов, Цветан Остромски и Юлиан Атанасов, които продължиха активно да работят и на последвалите три малки експедиции, довели до нови открития в “Беляр”.

Мария Златкова и Иван Пандурски пускат флуоресцин в убилището на Струма

  1. Постоянно действаща експедиция “Духлата”. Там бяха проведени 11 едно и двудневни излизания и една десет дневна експедиция. През зимната офанзива - 83 - 84 г. Започна да се реализира мечтата на клуба, откритата от Юрий Градинарски и Владо Попов през 82 г. Пещера ППД (предверие на пещерното дело - автор на името - Стрезов) да оправдае името си. Трудно е да изброим всички които активно копаха, разбиваха, гнявиха се в теснотиите. По важното във всеки случай е, че пещерата вече надхвърли един километър, без при това да е достигнат край. И все пак ще споменем упоритата работа на Мария Златкова, Марио Стоянов, Георги Марков, Цветан Остромски, Юлиан Атанасов.

  2. “Яйлата 84”. Там се работи тридесет дни и в нея участваха повече от половината клубни членове. По същество това беше съвместна експедиция с археолозите. Беше внесен ред в съществуващата номерация на обекта. Беше изготвено едромащабнна карта на полуострова, за което основната заслуга е на Петко Съйнов.

Вили, отец Крейзи, Васко асистента, Доналдина, Тамарка

Бяха допуснати и слабости, които на предни събрания бяха подробно обсъдени. Основната причина беше, че, разчитайки, че експедицията се ръководи от археолозите съзнателността и дисциплината напълно бяха занемарени.

По неясна причина – вероятно мързел съм пропуснал да отбележа каквото и да е в дневника си за тази експедиция, за това сега ще са върна към нея. С всички рискове на връщане с повече от четвърт век назад.

Най – напред ще отбележа заслугата на Васил Симеонов – Васко асистентът, който осъществи контакт с археолога Топтанов, копаещ тогава в Камен бряг.

Договорихме се да изработим кроки на пещерите в района. Заради тази ни услуга ни се предоставяше възможност да лагеруваме на „Яйлата” – нещо много забранено тогава, както и дневни в размер струва ми се по шест лв. на ден. Тогава с толкова пари можеше да се купи половин литър хубава гроздова, половин кило домати и толкова краставици, един хляб, четвърт сирене, ченвърт кремвирши. Не много, но повече от нищо.

Договорките ни с Топтанов бяха много общи, принципно беше договорено, че той ще ни поставя задачите. Тогава изобщо нямахме представа какво значи оргатицазия от археолози и за това не организирахме експедицията по обичайния начин. Малко неформално за такъв се обявява на място Васко, което създава известни напрежения до моята поява. С изявите си той дори влезе в клубния фолклор. По този повод ще приложа текста на песента написана по повод тази експедиция.

Яйла 84

Ето клубът тръгва заминава,

ще се ходи на море,

знаем работа ни чака,

Яйлата ни пак зове.

Ще работим, ще се трудим,

ще се къпем и лежим,

щом заплата ни се плаща,

караме без сух режим.

Васко за началник обяви се,

да командва иска той,

страшно много подвизи направи,

асистентът бе герой.

Драги Васко, драги Васко,

туй е клуб “Академик”

и в историята клубна,

трудно е да си велик.

Работа научна има много,

за рулетка и компас,

дупки пълни с разни атрибути,

чакащи ни само нас.

Мила Севде, мила Севде,

жива съвест ти ни беше,

мила Севде, мила Севде,

греховете ни бреше.

Хранехме се много първобитно,

яденето беше кът,

Вили готвеше ни най елетно,

вкусно беше всеки път.

Мила Ина, мила Ани,

вий красяхте лагера ни,

Мила Ани, мила Ина,

не гответе догодина

Лагерът беше разположен на поляната над апартаментите. Самите те бяха използвани за кают – компания и камбуз. Водата ни се носеше ежедневно от археолозите в магарешка – по две двадесет литрови туби. Просто условия мечта.

Работното време беше от 8 до 14ч., след това всеки се отдаваше на свободни занимания. Основната задача се състоеше в нанасяне на карта на входовете на пещерите. Това конкретно значеше: аз заставам с теодолит на маркирана полигонова точка на брега, няколко групи през това време са отишли и маркирали със знаменца входове на пещери които, поради храсти пред тях не се виждат. След това аз засичам входовете, през това време групите отиват на други входове, аз се местя и така до пълно опичане на мозъците.

Достойно за отбелязване е и направеното от Краси Гинчев (отец Крейзи) велико откритие с фундаментално практическо значение, то може най – общо да бъде формулирано така: „Когато си много пиян, трябва да се придвижваш на бегом.” Всяко велико откритие си има предистори, която ми се струва, че трябва да разкажа.

До моето пристигане васко се опитва да комндва, но не му се отдава. При това дисциплината изцяло изчезва, особено като се има предвид изкушенията предлагани от археолозите. Те се състоят основно в ежевечерно пиене, започващо около 20ч. и завършващо призори. Само по себе си това вече не е приятно. Още по – неприятно е, че в нашия състав има безкрайно хубави, но и безкрайно млади девойки, които стават обект на пиянски попълзновения. Та за това първото нещо което правя като пристигам е издаването на строга заповед – в 23ч. всички в лагера! За закъснение – изгонване от лагера, още на следващата сутрин.

Та една вечер, отец Крейзи, запива в селото и с ужас установява, че вече е 23ч. Става тръгва, но почва да пада… Пълзи, ама е бавно…. И тогава прави откритието. Става, почва да тича докато се умори, после пада, почива си и пак тръгва… Пристига почти на време и, вече, почти трезвен.

Като цяло експедицията беше и приятна и полезна. Топтанов остана много доволен и ни свърза с проф. Джингов, който пък ни покани да копаем на Калякра.

  1. “Калиакра 84”. Тя беше в резултат на доброто сработване с археолозите и имаше задача да се копае на дъното на двата кладенци, намиращи се на територията на античната крепост. За съжаление времето не достигна за постигане на някакъв съществен резултат.

На един от „кладенците” на Калиакра- Огнян Симеонов, Димитър Стоянов, Андрей Дражев

Димитър Стоянов в кладенеца

През годината бяха проведени и три разузнавателни обиколки - в района на Трън, Земен и Куру дере - в Стара планина.

През годината бяха изготвени и предадени в архива на БФПД 16 карти - два пъти повече от миналата година. Най - после беше направена и книга за отчитане на експедициите, в която от март са написани тридесет отчета - около пет пъти повече, от миналата година.

На път сме да решим и проблема с участието ни в републикански експедиции - участвувахме на републиканската експедиция в Пещера, Ф. Филипов достигна дъното на пропастта Епос в Гърция, а Мария Златкова взе участие в републиканска експедиция в Унгария.

IV. Международна дейност.

Като резултат от тази дейност бяха проведени две експедиции зад граница. В Полша - 6 души от клуба направиха няколко прониквания във високите Татри. Петима членове на клуба бяха и в Монголия, но останаха само в Улан - Батор.

Към международната дейност следва да отнесем и посрещането на полска група, тази история беше обсъждана, осъждана и поради това няма подробно да се спираме на нея.

Поради недоразумения с НЕК и липса на достатъчна настойчивост тази година англичани не бяха канени. Някакво извинение е факта, че знаехме, че едва ли ще могат да дойдат. Недопустимо е обаче цяла година да не им напишем нито едно писмо.

Иначе всички получавани и изпращани писма бяха четени на сбирките в сряда. За съжаление броят им застрашително намалява и това е една от насоките за бъдещата ни работа.

V. Научна дейност.

Тази година беше направено нещичко по въпроса: - бяха осигурени или изготвени едромащабни планове на районите на Боснек и Барките, на които могат да бъдат нанасяни подземните обекти, което пък дава възможност за по - обосновано търсене на връзки и продължения.

Въпреки, че се обзаведохме с подходяща кантонерка, все още в нея не е подредена намиращата се в безобразно състояние клбна архива.

Струва ни се, че тук е мястото да отбележим и природо - защитната дейност на клуба. Със задоволство ще си припомним енергичната акция която предприехме за предотвратяване включването в генералния план на Витоша проект за язовир “Боснек”, които би нанесъл непоправими щети на природата, без да постигне никакъв ефект.

Ще приключим с няколко думи за общото състояние на клуба. През 1984 г. Успехите несъмнено бяха повече от неуспехите, клубът ни безспорно направи крачка напред. За съжаление крачката беше малка. И ако в продължение на десетилетия сме били много пред другите и е било позволено да се правят от време на време и малки крачки то днес това не е така. Клубовете от Плевен, Русе, Пловдив, рязко подобряват работата си и с бързи темпове ни догонват, а и изпреварват. Например плевенчани в Жан - Бернар.

Пасторалната епоха на абсолютно академишко лидерство за добро или зло завърши. И за да може да настъпи отново е необходим много труд, в и особено извън пещерите, необходими са много вяра, разбирателство, търпение, оптимизъм.

Бюрото през годината работи в състав: Христо Делчев - председател, Петко Съйнов - секретар и членове Иван Пандурски, Никола Николов, Йордан Футеков, Павел Патев, Юрий Градинарски, Владо Попов.

12.12.1984г.