1983 година

9.1.83 г.Лакатник – алпийска състав: Филип, Владо, Руми, Ани, Саня, Стефан, Красимир и аз. За първи път оборудваме отвес по системата на единично въже. Опъва се и парапет.

6.2.83 “Панчови грамади” край Зверино състав: Павката, Ясен, Саня, Юлиян, Руми, Отец Крейзи, Тошко, Мара, Цьомби, Недялко, Йордан Футеков, Васко, аз.

Жестоко ходене по баира! Настаняваме се в много прилична кошара и една група - Павката, Ясен, Нед, Саня, Юлиян, Румето и Крейзи „атакуваме”. Атаката е успешно спряна от Саня, която си изпуска жумара и увисва за около 1 час на въжето.

Междувременно завалява сняг, така, че се очертава чудесна възможност за изчакване. След това отец Крейзи минава едно прехвърляне за около 20 минути, а Румито за около час и 20. Отвесите са 25, 45, 25 и 10, за последния нямаме въже.

Към 22ч т.е. за около 6 часа сме излезли. На другия ден влиза следващата група, без споменатите инциденти. След като слушаме един безкраен поменник по предаването “свиждане” се прибираме в София.

13.2.83 п. Духлата Състав: Крейзи, Пеги, Нед, Юли, Саня, Краси Мълнията.

Сутринта се успиваме и виждам как Руми се качва на рейса преди мен. След малко пристигат Краси, Крейзи и Пеги. На лагера са Юли, Саня и Нед. Обиколка в Духлата.

20.02.83 Спропаднелото. Вж. Записките експедиция Универсиада ,

Надали може да се добави нещо към вече написаното за тази пещера по - напред, освен, че правиме пълна карта, на нея и на намиращата се наблизо Меча дупка.

20.03.83 Духлата състав: Юри, Тамарка, Юлиан, аз и около 30 курсисти.

Правим значителен преход, така че някои мацета при появата на входа извикват “Слънце! Слънце!” Иначе нищо особено. Прибираме се през Студена. В един момент на Кончето се събра група от около 40 човека. Успоредно с нас Филип води на Лъкатнит алпийска.

23-24.04. - 11 души в Яворец.

27.03. С. Зимевица

С Юлиян проникваме и картираме 2 дупки в района на вр. Сърбеница. Едната е дълга около 30-40м и завършва с доста труден тесняк, през който така и не минахме.

30-1-2 май 1983г Пещерен сбор на Карлуково Състав: Филип , Ани, Алекси, Ирента, Юли, Саня, Данчо, Крейзи, Нед, Ник, Теди и курсисти.

Филип и Пиерото се напиват. На втория ден лагерен огън, четене на Кудошника и нестинарски танци. Нед героично удържа местната паплач.

21-24.05.83 Гложене състав: Филип, Анета, Крейзи, Мара, Ели, Верчето, Митко, Тошко, Цецо, Стефан, Руми, Нед. Разходка в Моровица, Партизанските, Лисичата.

21-24.05.83 Духлата състав: Марио, Емо, Нина, Саня, мойта особа само за 22 и 6 курсиста

Правим опит да се вкара Струма в една неотдавна открита пещеричка - неуспешен. Нашата група прави обход към бай Боре. Влизаме в “пещерата” му и прошарваме дола, който фактически е почти успореден на река Струма и започва току под колибата му, нищо за отбелязване.

03.06.83 Изпит на курса.

09.07.83 Белово състав: Юри, Тамарка, Цеца и аз с колица, Мара Павката, Васил Симеонов, Севдалина Маньова, Страхо, Светослев, Танчев, Ина.

За жалост по пътя към пещерата пробиваме резервоара на старата дама(тогавашната ми кола –Фиат1300), за щастие младите лица са изобретателни и намират картофена нива,съответно картоф, с който запушват дупчицата и се връщаме в София. Иначе нищо особено не пропускаме.

Ще си позволя да изложа пред-историята на тази експедиция. Тя започва през 1977 година, когата Жорж Антонов организира експедиция в района на с. Голямо Белово, още по – точно край останките на манастира Св. Спас. Целта беше проучване на пещерата „Соколова скала”, интересна пещера с два входа – единият – на ръба на отвеса, а другият – десетина метра под него – на самата скала. Та на този вход гнезди сокол и за това пещерата се казва така. Тогава направихме карта на пещерата и прекарахме една вълшебна вечер в компанията на появилия сеотнякъде новозеландец Стив, който разказваше за участието си в партизинските движения на Нова Гвинея и колко вкусни били гърдите на младо момиче. От тази експедиция имам ярък спомен от една архитекта (някои имат още по – ярък) и от великолепните кебапчета в кръчмата на селото оляма Белава – известни в целия район.

17. - 19.07. С. Пирин Състав: с колицата: чичо Ваньо, Борянка, Тамарка и аз, с рейса: Юри, Севдалина, Гела, Мара с мотор: Вилицата и Роси

След спукване на гума и умопомрачаващо изкачване до с. Пирин пристигаме към полунощ.

Ще отбележа, че при оправянето на гумата успявям да забравя вътре щанга, понеже съм съвсем нов шофьор не забелязвам това и карам така, докато щангата пробива външната гума.

Настанявят ни в училището. Борянка прави страхотен номер - т.е за да не демонстрира на мен прелестните си…. „сини очи” се обръща с гръб към мен и с лице към прозореца и ги демонстрира на публиката пред училището, след което разположеното отсреща публика надава бурни викове на възторг.

Съботния ден е за търсене на пещери - нашата група открива и картира една пещера, общо взето пършивка. С другите групи. Въпросът е същият. Мара е успяла чудесно да се подхлъзне и Юрко я маже с бяло кремче…. Вечерта се отваря торбата с лъжите и няколко бири и се смеем до среднощ.

На следващия ден ще търсиме Яворовата пещера. Успяваме само чудесно да се нагледаме на хубавини. Чичо Ваньо естествено не успява да се организира и да я намери.

“Експ.Пирин-83"15-27.08-Циркус. “Каменитица” Състав: гл.ръководител Иван Личков, Вера Шекерджива,:Кина Симеонова, Иван Топчев, Виолета Ганева,Петко Съйнов, Радостина Камбурова, Мария Атанасова, Стефан, Севдалина Маньова, Иван Пандурски, Марио Стоянов, Петко Живков, Васил Симеонов, Никола Николов, Стефан Хаджианастасов, Ина Барова, Юрий Градинарски, Юлиан Атанасов, Тамара Георгиева, Красимир Гинчев, Димитър Шекерджиев, Румяна Пандурска, Галя Калева, Боряна Кръстева, Владо Попов и Буба, Огнян Стоянов и Татяна Георгиева.

Горе долу това е най - бързо организираната експедиция. На практика за около 5 дни. Започваме с фал след фал. Парите се вземат в последния момент и то първоначално само 300 лв. Юлиан, също в последния момент, се отказва от домакинство за щастие Ник се оказва на висота и поема работата с размах. Купуват се дори 150 яйца.

Събота 20.08. Сутринта пристигаме в Разлог и след 9 часово ходене достигаме лагера.

Неделя 21.08. Нашата група - Митко, Топчев, Тамарка и аз, копаеме в четвърта. Общо взето скучно и безрезултатно. Единственото забележително събитие - тръгването на един камък от около тон, за щастие се движи твърде кратко време, иначе тези редове щяха да бъдат писани от друг и клуба щеше да бъде вкаран в разходи за плоча и венци, а и трябваше да избира нов секретар.

След обяда отиваме на помощ на Иван, Севдалина и Васил, открили са нова дупка, в която се копае само в сняг, започва добре, но след 5м прокопан сняг завършва в блокаж. Иначе се работи в новооткритата снежна пропаст,току под билото на рида отделящ ни от Баюви дупки.

Чичо Ваньо, който иначе се е отдал на жените, в дупки не влиза и си прави дълги разходки с маценце. За съжаление, както на Деветаки, до 10 - 11 ч се пише дневник на експедицията /в дамска компания/ без да са били попитани хората, къде са ходили през деня. Него ден вечерта пристигат Владо и Буба.

Понеделник 22. 08.Народа е понамокрен и е обявен почивен ден. Ники с детската градина отива до Кончето. Юлиян с Боряна - стигат до Вихрен, като на Кончето снимат еделвайси. Чичо Ваньо пак се е отдал на на жени или по точно - на една жена. Юрко впрочем прави същото. С бай Владо, Тамарка и Буба обхождаме известните пещери. Слизам в номер 7 - задънен снежник, в който се понамокрям. После влизаме с бай Владо - в 8, 9, 10, 16, 26. Вечерта досадни разговори. Продължава копаенето в Снежна.

Вторник 23.08. Продължава копаенето. Нашата група - Владо, Тамарка, Ина и аз. Влизаме в номер 11 - по точно в част от нея, влиза и бай Владо и Ина. Намираме проход под снежника, но е свързан с много работа. Стареца е заминал, но Юри достойно го замества, както в разходките, така и в мацетата. Срамежливо се оправдава, че е контузен в коляното. Вечерта смях и спомени, около лагерната свещ.

Пет дни след експедицията горският минава да види какво сме оставили след нас. Още вечерта докладва на директора на парка: “Тези от Академик, са си е..ли майката! Изобщо нямаше да повярвам, че там е имало лагер ако лично не бях го видял”.Трудът ни не отиде напразно, дълго време след това, абсолютно безпроблемно получавахме разрешение за лагери в Пирин.

Сряда 24.08. С бай Владо, Юли и Стефан влизаме в номер 35-„Циклоп”. Фантастична пропаст с впечатляващи размери. Блоковете са силно напукани и лесно падат. Юли с два удара на чука събаря един, тътенът е оглушителен и " Бая се изплаших да не падне пещерата”. Владо екипира първият, ние с Юли вторият отвес. На дъното, додето чакам Юлиян да се качи, става, от нищо не провокирано мини срутване с макси шум, който изплашва всички. Малко по-късно от тавана върху Юлиян пада и камък. Изобщо ронлива пещера.

Иначе през деня е продължило безплодно търсене.

Вечерта се развива достойна за описване история. След лягане на Буба й става лошо и излиза да повърне. За по удобно обува алпийските обувки на Владо и тътрузейки ги отива в храстите и почва да драйфа, при което се получава звук напомнящ ръмжене. Васко асистентът, решава, че това е мечка и, тъй като неговата палатка е до моята, започва да вика “бай Петко, бай Петко!”. Аз само изсумтявам нещо, което допълнително го паникьосва, след което забранява на жена си да излиза да пишка, за да не я изяде звярът.

Четвъртък 25.08. Сутринта се обсъжда посещението на нощния звяр. Стефчо ловко се подхлъзва на поляната и обръща канчето с чая. Марио и Юли обсъждат спомени за деветашката експедиция. По-точно дали чичо Ваньо е прекарал по-голямата част от времето си в кръчмата или по жени. Марио е за да, Юли - за не. Марио не пропуска да напомни на Юри за това, че през последните 2 години е идвал през лятото за по 1 ден, като единия път е било за да поседи до дебелия задник на гърлата Бевърли. Голямо магаре е този Юрко, от толкова цветенца да кацне на такъв трън.На експедицията беше съчинена и следната песен:

Хубава си пещернячко, външност сладка, вид красив,

Чедо на майка и на татко, гордост за “Академик”.

Хубави са ти ръцете, окаляни до раменете,

Хубаво ти е лицето, гримирано с рядка кал.

Ах, да знаеш пещернячке, колко много съм мечтал.

Ах, да знаеш пещернячке, ти си моят идеал.

Недоспала, недояла, ти пълзиш, пълзиш напред.

Каквото търсиш ще намериш, какво не знаеш ще разбереш.

Тамо вътре в пещерата, пъхкаш, охкаш и сумтиш,

Свойто нежно крехко тяло, от тесняка да спасиш.

Ами разните камини, високи и недостижими,

Ами разните пендеци, завършващи с ендеци.

Стари дънки, рошав кичур, скоро гребен не видял,

В джоба верната лъжица, а в самара стар чувал.

Заедно багажа носим, трудностите с теб делим,

Ако тебе с нас те няма, как без теб ще издържим.

Автор: Йордан Футеков

След умопомрачително сваляне на багаж и боклуци експедицията завършва с банкет в Разлог, където доста хора и най паче адашът се напиват гороломно.

17-18. 09. Барките Състав: Мара, Жоро Марков, Иван Антонов, Митко и Верчето, Емо и Нина, Галето, аз + Ани индианчето.

Предната събота и неделя Васко Симеонов и Бисер Чолев са открили “25г. Академик”. Фантастична низходяща пещера с денивелация 208м и дължина 500м. Мара и Цецо са продължили в Барката и ги е спряла липсата на инвентар.

Действуваме в две групи: Вера и Митко - В Барките - слизат още 30м надолу и отново нямат инвентар за да продължат.С Галя и Иван - достигаме дъното на 25г. И картираме фантастично красива галерия. “Искам да си умра и да си остана тука” цитат от Галето.

Неделния ден към 10ч вали проливен дъжд и в гъста мъгла тръгвам да се прибирам, нещо което общо взето добре ми се отдава. На другия ден естествено съм болен.

Д О К Л А Д

На Бюрото на СПК “Академик” за работатана клуба през периода

18. 11. 82 година до 30. 11. 1983 год.

Другари,

Отново сме в края на спелеоложката година - краят на юбилейната 25 година на нашия клуб. В нея клубът ни навлезе укрепнал, подмладен, със сериозни успехи в учебната и експедиционна дейност, за което говори и второто място на клуба в класирането между пещерните клубове в страната.

Пред нас стоеше задачата да затвърдим и разширим постигнатите успехи. Отново работата ни беше насочена към : подобряване организационното състояние на клуба, повишаване нивото на учебно-спортната работа и като резултат - повишаване на качеството на нашата експедиционна дейност.Ето защо в доклада ще разгледаме дейността на клуба в светлината на разрешаването на тези въпроси.

I. Организационно състояние на клуба.

През изминалия период бяха положени много усилия за подобряване на колективното ръководство на клуба. Заседанията на бюрото се провеждаха редовно, и което е по-важно, в тях участвуваха винаги почти всички членове на бюрото. На обсъждане са били подлагани на практика всички по-сериозни въпроси засягащи дейността ни. С оглед повишаване компетентността на вземаните решения в работата на бюрото са участвували председателя на възстановения инструкторски колегиум и други изявени пещерняци от клуба.

През изминалата година беше проведено само едно организационно събрание, наистина добре подготвено и проведено, но само едно.

Би могло да се каже, че се повиши значението на сбирките в сряда, на тях редовно се отчитаха проявите на клуба, обявяваха се предстоящите експедиции, съобщаваше се съдържанието на кореспонденцията на клуба. Ползотворността на сбирките, обаче се затруднява от малката площ на канцеларията на дружеството - съвсем недостатъчна заразрастналия се по численост клуб.

С оглед на подобряване организацията на работата от декември миналата година въведохме месечно планиране на проявите, планът и отговорниците по отделните точки бяха съобщавани в началото на всеки месец. Това доведе до стабилизиране броя на проявите на бихме казали максималното разумно ниво 4-5 месечно. Веднага искаме да обърнем внимание и върху някои слабости допуснати в планирането.

1. Твърде често в планът се включват двудневни излизания, което, по принцип, е твърде хубаво, ощетени за съжаление остават тези, които по една или друга причина могат да отделят за пещерите само неделния ден.

2. Не бива да се допуска да остават месеци без план за проявите, независимо от обективните причини. Имаме предвид месеците август и септември през тази година. Вярно е, че активността на клуба през това време беше изключително висока, но това се дължеше главно на експедициите “Пирин” и “Барките”, за тези обаче, които не можаха да отделят необходимото време тези месеци останаха спелеоложки “вакум”.

С цел заздравяване на колектива на клуба, с цел утвърждаване на здравите клубни традиции бяха проведени две специални мероприятия - и двете на Карлуково.

Първото, което за съжаление не намери отклик у по- “старите” членове на клуба беше проведено на 1 май. Сборът освен всичко друго имаше за задача да осъществи първия по-сериозен контакт между завършващите курса и членовете на клуба. Много от поставените задачи бяха постигнати, но ни е трудно да дадем добра оценка на сбора, най-малкото защото на него за пръв, и за щастие за последен път през годината се прекали с алкохола. Едновременно с това използуваме случая да изкажем нашата благодарност на Недялко Делчев, който допринесе много за безаварийното протичане на сбора.

В края на месец октомври беше проведно чествуване двадесет и пет годишнината а клуба. Чествуването беше подготвено от година и в този смисъл високото ниво , на което протече не беше изненада. Бяха направени специални значки и емблеми по много сполучлив проект на Б. Кръстева. На добро ниво протече тържественото събрание. Програмата по честването завърши с конференция в НПД в Карлуково. Макар и недостатъчно юбилеят бе популяризиран чрез пресата. Беше организирана и фото изложба.Ще се въздържим от коментар на добрите страни на подготовката, те са много и всички ги видяхме и почувствувахме. Ще обърнем внимание на две слабости:

1. Така или иначе честването си остана “академишко”, а ако не друго, то поне докладите на конференцията представляваха интерес за широк кръг пещерняци.

2. Че, пак по субективни причини не можахме да отпечатам, иначе в общи линии добре подготвен юбилеен сборник.

Не би било правилно да говорим за организационното състояние на клуба без да се спрем на дисциплината. При нас това не е самоцел, още по-малко проява на “диктаторство”. Нея я изискват условията на работата ни под земята. При това, наивно е да се смята, че дисциплината трябвада се изгражда там. Напротив, дисциплината би трябвало да се изгражда още в курса, дисциплинираност трябва да се проявява и при изпълнение на задачи не пряко свързани с пещерите. Със съжаление ще констатираме, че има още много да се желае в това отношение.

Ще започнем с пещерняците с по-голям стаж. Не рядко те дават пример точно за това, какво не трябва да се прави. Прокрадва се схващането, че те имат някакви по-особени права, като напълно забравят, че точно обратно, те имат много повече задължения.

Не винаги са на ниво и главните ръководители, които понякога не използуват правата си за установяване на необходимия ред на експедициите. Определена вина за това носи и бюрото на клуба, което не винаги провеждаше разговор с ръководителя на експедицията, не винаги пред него се поставяха конкретни задачи. Имаше случаи в които гл. ръководители съществуваха само в маршрутния лист, а на практика експедицията се ръководеше едва ли не от “общо събрание”. Не ми се ще да говорим за това, че колективната отговорност общо взето води до лична безотговорност с всичките си последици, в ключително погребения.

Не задоволява дисциплината и на по-младите кадри. Какво имаме предвид: най - напред, че в клуба отношенията са доста по свободни от тези в училище, в института и дори в обществото. Това впрочем е нормално, ние сме доста близки, и в отношенията помежду си можем да си позволим повече неща. До сега обаче тази свобода не се превръщала в слободия, иначе казано всеки е знаел какво може да си позволи. Точно това забравят някои от по-младите членове на клуба. Запалената цигара на П. Нейковски, дори в канцеларията на клуба изглежда все още допустима, докато в устата на един ученик или ученичка тя е най - малко грозна. Цветистите думи от устата на Стрезов звучат дори поетично, докато излезли от устата на едно 16-17 годишно момче или момиче са си просто вулгарни изрази. И ако това прави впечатление дори на нас, то какво би казала майката на това момиче или момче за клуба и за това на какво се учат хората в него.

В края на този раздел, съвсем накратко ще се спрем на кадровото състояние на клуба. Тук сме длъжни да отбележим незадоволителното състояние на клубната картотека, нещо с което новото ръководство на клуба трябва незабавно да се заеме.

И така към 30. 11. 83г. Клубът наброява 55 членове и 26 кандидат членове или общо 81 пещерняци, които под една или друга форма работят за успехите на СПК Академик".

От тях най многобройна е групата на студентите - 20 души, следва групата на научните работници - 17 човека, същият брой има и групата на специалистите с висше образование, броят на учениците в клуба е 12 - толкова, колкото са работниците и служителите, двама от членовете на клуба отбиват военната си служба, а един е офицер. От членовете на клуба 28 са жени и 53 - мъже. Средната възраст на клуба е 27 години. В сравнение с миналата година съществена промяна на броя на студентите в клуба не е настъпила, т. е. Набелязаната на предното събрание задача - студентите да бъдат поне 30 % от членския състав не е изпълнена.

II. Учебно - спортна работа

Ще започнем направо с фактите - през изминалата година бяха проведени 10 алпийски тренировки с общо 96 участници, като в алпийските тренировки са участвували 41 от членовете на клуба. Бяха проведени и две двудневни излизания с чисто тренировъчна цел - прониквания на 10 души в “Панчови грамади” и на 12 души в “Яворец” и двете пропасти с денивелация над 100 метра.

Наредъкът е сериозен и е необходимо да отбележим работата на Ф. Филипов, П. Патев, Ал. Бендерев. Като се има в предвид, че бяхме стигнали до най ниското допустимо ниво, този напредък все още не ни задоволява.

Важен въпрос остава инвентара. Известни усилия в това отношение бяха направени - бяха купени колани за столчета, бяха ушити прониквачни торби, предстои изработването на примки. Работата в тази насока беше епизодична, което може би се дължеше на липсата на “стратегия” в набавянето на инвентар. Този въпрос поне за сега е бил оставян на инициативността на отделния пещерняк с всички добри и лоши последици. Използувам случая да уведомя събранието, че благодарение усилията на БФПД въпроса с въжетата, самохватите и клиновете в близко време ще бъде поне в известна степен решен.

В реда на нашите успехи може да посочим осигуряването на басейн и спортна зала за зимния период, нещо което поне до този момент не успяваме да повторим.

Изключително важен момент в учебно-спортната работа е подготовката на курса. Със задоволство ще отбележим, че тази година нещата се развиха добре - курса завършиха 44 души - нещо невидяно от доста години. Ще се опитаме да посочим обективните причини за това: Много добра реклама, добър подбор на водещите занятията и най - важно - подготовката на курса престана да бъде работа на един-двама души, в превеждането на практиките и лекциите взеха участие почти всички инструктори в клуба.

Не задоволи обаче работата в отделението за спортно майсторство - началото беше много добро, но постепенно нещата замряха. Причините : главно това, че се разчиташе изключително на Ф. Филипов, и когато той беше възпрепятствуван да работи с школниците, дейността на отделението рязко намаля.

В реда на неуспехите ни в спортната работа беше провалянето на зимния лагер, който по независещи от нас причини се проведе вместо на х.“Марциганица”, на крайно неподходящата за нас х. “Бунтовна”. В същия ред ще отбележим, че през тази година не се направи нищо за повишаване на теоретичната подготовка на членовете на клуба. Не бяха проведени нито заплануваните лекции, нито прожекциите на диапозитиви.

III. Експедиционна дейност.

Ще направим кратък преглед на експедициите проведени от клуба през изминалия период.

1. Експедиция “Чисти пещери” - гл. Ръководител Ал. Грозданов Повече от 70 пещерняци взеха участие в почистването на “Духлата”. Проявата беше добре популяризирана и постави началото на постоянно действуваща едноименна експедиция.

2. Експедиция 8.12. - проведе се в района на х. Бъндерица под ръководството на Ф. Филипов при участието на 14 пещерняци от клуба и двама представители на нашите чехословашки колеги. Експедицията отново се опита да премине през придънното стеснение на пропастта “Бъндерица”,за съжаление и този път неуспешно. Поне за сега изглежда, че нашите проучвания в Пропастта са приключени.

3. Експедицията “Черната пещ” - проведе се в района на с. Горско сливово- под ръководството на Г. Марков при участието на 6 пещерняци от клуба. За съжаление поради липса на достатъчно прониквачи не можа да бъде завършена картировката в тази интересна пещера.

4. Експедиция “Спропадналото” - р-л Ю.Градинарски и 8участници.Беше достигнат отново краят на пещерата, с което се опровергаха слуховете за някакво продължение. Беше направена пълна карта на пещерата и беше картирана намиращата се наблизо “Меча дупка”.

5. Експедиция “Осми март” - 11 пещернячки от клуба под ръководството на И. Илиева завършиха /поне за сега/ проучванията в изглежда изчерпания район на с. Превала.

6. Пещерен сбор “Карлуково” - р-л Ю. Градинарски и 32 члена на клуба, за него вече стана дума и по подробно няма да се спираме.

7. Експедиция “Карлуково” - имаше изключително учебен характер, продължи една седмица и почти всички участници в нея бяха със стаж под две години. Ако не друго в резултат на нея се научихме, че не бива да се предоверяваме на иначе много надеждни, но неопитни хора.

8. Експедиция “Гложене” - в продължение на 4 дни - 12 души от клуба обикаляха под ръководството на Ф. Филипов района на с. Гложене. Това беше образец на лошо подготвена експедиция. Особено неприятно е, че не можахме да организираме повторно отиване с цел проучване на откритите от тази експедиция обекти.

9. Експедиция “Белово” - 12 души от клуба посетиха един стар наш район за да установят, че информациите за нова пещера са били, както често се случва съвсем не точни.

10. Две експедиции под ръководството на Ив. Личков при участието общо на 18 членове на клуба проучваха районе в Ю.Пирин и планината “Славянка” - резултатите са скромни, но това не намалява значението на експедициите, тъй като те се проведоха в един много интересен и относително слабо проучен район, район в който клуба тепърва би трябвало да заработи.

11. Експедиция “Пирин 83”. Тя се проведе от 14 до 28 август в района на циркус Каменитица, под ръководството на Ив. Личков и Ю. Градинарски с участието на 28 членове на клуба.

Кои бяха основните слабости при организарането и провеждането на експедицията:

1. Оказа се - за кой ли път, че в експедицията участвуваха предимно неопитни пещерняци, което прави невъзможна по-голяма гъвкавост в работата.

2. Допуснати бяха стари грешки в ръководенето на експедицията, например не стана практика вечер групите да дават отчет пред цялата експедиция, нещо повече, такъв отчет не винаги се изискваше и от ръководството на експедицията. При това положение достоверността на водения иначе редовен дневник е съмнителна. За съжаление в клуба все още няма отчет за експедицията.

3. Не добре беше избран периода за провеждане, вярно, че изходихме от възможностите на хората, но за в бъдеще трябва да се има твърдо предвид, че краят на август е все още ранно време за пиринските пропасти.

4. Можа да се спори и за тактиката на експедицията, но при този състав ни се струва, че това беще единствено възможната.

Разбира се имаше и хубави неща и те струвани се бяха повече и ако не повече, то не по-малко важни.

1. Експедицията допринесе изключително много за набиране на експедиционен опит.

2. Работата беше добре организирана и за разлика от"Деветаки" - разтакаващи се хора нямаше.

3. На относително добро ниво беше дисциплината в лагера.

4. Определено можем да кажем, че през последните години не беше провеждана експедиция от такъв мащаб,с толкова добро тилово осигуряване, за което решаваща роля има Н. Николов.

Резултатите от експедицията за съжаление бяха далече от нашите очаквания. Единствения по-интересен новооткрит обект беше една 55 метрова пропастна пещера. Към актива на експедицията трябва да се прибави азимуталното кроки на пещерите в района , направата на което отне не малко сили и време.(и до сега крокито не е сглобено)

12. Експедицията “Барките” или може би по-точно - епопеята на “Барките”. Тук клубът постигна не само най - големия си успех през годината, но сигурно това ще остане един от най големите му успехи изобщо. В шест експедиции между 9. 9. И 7. 11 под ръководството на М. Златкова и при участието на повече от 40 клубни членове беше открита пропастната пещера " 25г. СПК “Академик” и беше достигната рекордна дълбочина ­417м в “Барките 14”.(по-късно се оказа,че при прецизно картиране, дълбочината спадна под 370м, което я остави втора по дълбочина у нас).

М. Златкова, М. Стоянов, В. Ошанов, Ч. Банев започнаха работа в района преди около пет години, а по въпроса за лесността всеки от влезлите в пещерата ще направи красноречив коментар. Не може, обаче заслепени от успеха да не видим и някои сериозни слабостти особенно в подготовката , пък и в провеждането на експедициите.

Разчиташе се основно на ентусиазма и голямото желание на хората. Тактиките на групите непрекъснато се променяха, не може да се каже, че винаги сме работили в пълно съответствие с изисквенията за безопасност.

Причините: слаба работа на бюрото и недостатъчна работа на ръководството на експедициите. Отново ще отбележим, че това бяха слабости, които не намалиха стойността на успеха и до голяма степен бяха компенсирани от ентусиазма и желанието на голяма част от участниците.

13. През изтеклия период бяха проведени и няколко едно и двудневни излизания с цел проучване на Понор планина. Под ръководството на Ал. Бендерев беше проводено хидроложко проучване на губилището на р. ……., като беше установена връзката му с бовския извор.

14. Постянно действуваща експедиция “Духлата” - със съжаление ще констатираме, че работата там понамаля. С тревога ще констатираме, че се губи приемствеността в познаването на пещерата. Въпреки това, и тази година не беше съвсем ялова - при прокопаването на тунела за осветяването на пещерата бяха открити и картирани нови 125 метра.

15. В сравнение с миналата година броя на проучваните райони е по-голям, тоест успели сме да постигнем известно разнообразие, като се надяваме,че това не е станало за сметка на задълбочеността на проучванията.

16. В работата участвуват значително повече пещерняци.

17. Радващо е, че сме на път да се научим да популяризираме успехите си - през изминалия период в пресата са излезли 14 материала отразяващи различни страни от дейността на клуба.

По отношение на миналата година има сериозно отстъпление в предаването на отчети за прояви, за което впрочем главната вина носи бюрото на клуба.Не бива да пропуснем факта, че за кой ли път не беше проведена разузнавателна експедиция в Родопите и този интересен район за нас е все още " тера инкогнита".

Какво бихме могли да кажем за експедиционната дейност на клуба като цяло:

ІV. Научна дейност

Ако някъде клуба напълно се провали, то това е областта на научната работа, т.е. Там където би трябвало да бъде нашата сила. Наистина добре протеклата конференция на Карлуково беше по скоро проява на бившата слава на клуба. Сериозното ни отстъпление при това е вече с най малко двегодишна давност.

През изминалия период научната или по думите на Ал. Грозданов - “другата” работа на практика се изчерпи с проеждането на хидроложки експеримент край Бов. Причините: предимно субективни- слаба работа на бюрото и конкретно на Е. Андреева. Ако някъде трябва да се постигне наистина прелом, то това е точно научната работа , за което впрочем имаме всички най благоприятни условия.

V. Международни връзки

Бихме могли да бъдем доволни от работата си в тази област, клубът продължи да поддържа кореспонденция със : Симферополския спелеоложки клуб, със спелео клубове от Париж, Прага, със спелео клуба на шефилдския университет. Бяха установени контакти със спелеолозе от Словакия и Белгия. За съжаление , като че ли се прекъснаха контактите ни с лвовските и генуезките пещерняци. Не бяха малко и личните контакти. На наши експедиции участвуваха спелеолози от Чехословакия и Англия. Особенно ценно за нас се оказа гостуването по време на чествуването на нашия юбилей на секретаря на Варшавски студентски клуб. Беше постигната договореност за размяна на групи от по пет-шест човека още през следващата година. С нашите английски колеги беше уточнено, че следващата наша пет членна група ще посети Англия през 1985 година.

Не бива да се пропусне и отдавна подготвяното посещение в Англия на петима представители на клуба, което допринесе много за заздравяване на връзките ни с английските колеги. Интересно е, че в тази проява участва и Ал.Стрезов. Мнозина се съмняваха, че заради престоя си в затвора – по политически причини, няма да му бъде издадена изходна виза. Очевидно някои неща се променяха.

Другари, постарахме се в отчетния доклад да засегнем преди всички резултатите - успехи и неуспехи, по малко внимание беше обърнато на причините , които са ги породили, надяваме се , че този въпрос ще бъде доразвит в изказванията по доклада.

В заключение нека си пожелаем нови радости и спелеоложки успехи и през следващата година.