1988 година

След упорити борби дружеството (не клубът) е с нов секретар, а клубът със старите проблеми.

Няколко думи за упоритите борби. Те започнаха с това, че в през 1987г. се пенсионира щатния секретар на студентското туристическо дружество „Академик” Ангел Киров – Анчо. Между другото през този период освен него на заплата към БТС бяха още – учебно спортния инструктор на дружеството – Таня Жълтова, треньорите по алпинизъм - Антон Хиджов, ориентиране и пещерно дел – Вилиан Василев -Вилицата, както и касиер домакин. Бюджетът на дружеството за инвентар на клубовете – алпииски, пещерен, ориентиране и туризъм беше около тридесет хиляди днешни лева (15000евро). Бюджетът на пещерния клуб- за пътни и храна по експедици се движеше между две до четири хиляди лева. Беше си цяла малка фирма, като бате Анчо получаваше и не лоша заплата.

Тук е мястото да кажа и две думи за него. Като човекът който отпускаше парите, той естествено не беше много обичан и беше кичен с всякакви прякори. Иначе беше от изчезналата професия на „спортните деятели”, т.е някога е бил добър алпинист, после се присламчва към структурите на БТС, и от лагер на лагер, от алпиниада на експедиция, от кръчма на хижа, достойно дослужи до пенсия. От дистанцията на годините си давам сметка, че той си беше хубав човек, планинар и определено се стараеше да си върши работата, никога не забравяше, че получава заплата за това, че ние ходиме по гори, пещери и скали… Не напразно в благодарствения адрес който клубът му връчи при пенсионирането имаше текст „Не ще забравим, че гушата ни пълна беше, когато ти при човката ни стоеше…”. Анчо беше известени с огромната си…. балуба и израза…”ох нека ме боли….”, ама това е тема на много тайни записки (т.з)

Та тръгна да се пенсионира този достоен човек и от съответната партиина организация решиха да парашутират някакъв комсомолски кадър, който може би някога беше ходил на Алеко. Номерът не мина, на конференцията, на която трябваше да бъде избран и съответно беше еденствен кандидат не получи необходимите гласове. На дъното на историята бяха Кеворк Месроб, вуйчо Симо, Васил Гурев и моя милост. За онова време такава история беше прецедент и набързо ни привикаха в градския комитет на БКП да ни набият канчетата. За ужас на другаря Мичо Райковски, ние спокойно изложихме защо няма да изберем лицето, а Симо многозначително намекна, че основната ни членска маса са студенти и цитира (той беше страшен по цитатите) другаря Тодор Живков, който сутрин ставал с мисълта какво мислят за него студентите. Срещата завърши хладно. В резултат неприетото лице беше назначено за временно изпълняващ длъжността и беще предложено разпускане на дружеството.

Играта много загрубя, защото ние изобщо не бяхме съгласни. За късмет след два дни предстоше конгрес на БТС и вечерта преди конгреса, същия комплотаджииски състав съчини писмо до институцията и успя от един до пет часа през нощта да мине през членовете на управителния съвет на дружеството (вкл. двама професори) да го подпишат.

Конгресът не взе отношение по нашето писмо, но съответните органи се заинтересуваха. Като сериозни хора ние не се и опитвахме да криеме нещо от плановете си, а те включваха и идеята, в знак на протест, да се увисне на въжетата по фасадата на дружеството – а то беше на площад „Народно събрание” - в сградата срещу днешния „Радисън”. При това висящите щяха да са овързани един с друг, така че свалянето им да стане трудно.

Очевидно съответните органи – за разлика от тупаните в градския комитет на БКП разбраха какъв ненужен таралеж могат да си натикат в гащите и първо идеята за закриване на дружеството, а после и парашутираният другар отпаднаха…… после обаче дойде демокрацията и студентско туристическо дружество отдавна не съществува…. Остана ни приятен спомен….

7.02.88г. Миланово в. ”Пършевица” Състав: Бай Пандо, Светльо, Тони и Мири от последния курс, Шмири и двама от последния курс.

Тръгваме от Миланово с намерение да спим ма х. Пършевица. По пътя, току на билото, намираме цепнатина, която е открита от снега. В огромния валог над в. Пършевица не намираме никакъв пробив в снега, вместо това загубваме Мири и Тони.

Двете са студентки в Медицинска академия. Към 5 часа сме на хижата, където има вавилонско стълпотворение, тази обстановка не ни харесва и се налага спешно да се изтегляме към с. Згориград. Спешно, защото е вече почти мкръкнало и можем да изпуснем всякакъв превоз към София. Бай Пандо твърди, че пътят е само 30 мин, оказва се малко повече от 2 часа. Успешно се включваме за рейса и влака. В него хапваме и пийваме купените стограмки от ромче. Поизморени, но доволми се прибираме в креватите. (т.з)

26.02.88г. Състав: бай Пандо, Стреза, Стефчо, Владо и аз. Цел: Да търсиме някаква пещера или понор до с.Дреново

Блгополучно стигаме селото и се объркваме, защото тръгваме от оброчен на оброчен камък. Попадаме в махала Стевановци и въпреки големия студ, един чичко, след като Стреза го ухажва продължително време, ни насочва към местността Ямките, където намираме чудесна пещера. Появява се за миг разколебяване, много е студено и си мислим дали да не отложим за другата неделя. Но здравия разум на Стреза надделява и с бай Пандо се пъхваме. След 20-тина метра попадаме на отвес, а въже не носим. В повишено настроение се прибираме в София. Решаваме да не крием резултата и това да бъде мястото ма 3-то мартенската експедиция.

За съжалемие Мара и лицето Кожухаров, отиват веднага след като им казваме, защото ‘’не можело то така някой да открие дупка и да ни превари’’, иначе до сега не бяха стъпвали в района…..

Междувременно се появява гадния пасквил на Сами Поликарп във вестник „Народна младеж” - ‘’Безотговорност с неприятен финал’’. Става дума за това, че Филип Филипов и Стефан Хаджианастасов, успяват да се включат в съветска експедиция до най – дълбоката тогава пропаств Азия – Килси. Клубът ги подкрепи главно моролно и организационно. Факт е, че това става без участниците, т.е. Филип и Стефан, да са утвърдени по съответния ред. Вярно, че е формално нарушение на правилата, но също така вярно беше, че двамата сами и на основа на лични връзки бяха организирали всичко. На всичкото отгоре това бяха от най – подготвените за такава пропаст членове на клуба.

Двамата стигат до дъното, това бяха първите членове на клуба слезли на под 1000м. бяха и първите българи стъпили там. На излизане, на дълбочина 600м. изпусната от руснак торба пада върху палатката в която си почиват нашите. В резултат Филип е ударен и е със спукан далак. Започва спасителна акция, която завършва благополучно, благодарение най – вече на добрата подготовка и дух на Стефан и Филип.

Сами Поликарп – по това време също член на клуба, описва случая като неуспешна експедиция и търси причината за падането на торбата в „безотговорния” начин на нейното организиране.

На дъното на работата са Мара, Ясен, и Таня. Клубът и федерацията ревват високо. На събранието на клуба, по този повод, присъстват Пети Берон и Ицо Делчев. Сашо Грозданов казва ‘’ Ясен е хубаво момче, той може би и силно обича клуба, но неговата любов е перверзна’’. Единодушно е мнението, че това е салфетка, жълтуха и т.н. И Ясен с 36 за и 3 против е изключем. Против са Марио, Таня, Мария златкова и Ясен. Димитър Шекерджиев, секретар по това време подава оставка, изобщо случаят се отразява зле на клубът, ясно се появяват вътрешни напрежения, скрити до този момент.

03 - 04.03.88г. Х. Малина Състав - огромен - над 50 души,вкл. Старците.

Влизаме в пещерата - отвеса, който ни е спрял е 7 м, с 6м камбана, след около 100 м дължина и денивелация (по макло) от 40 м. стигаме кален сифон. Навън е виелица, но старците клубни, които не влизат с нас, ни чакат от вън и са запалили огън, та въпросът със студа ни се урежда.Вечерта пееме и пиеме в хижата (край Беледие хам).Гледаме филм от сватбите ма Ицо и на Грозданов.

На следващия ден е ергенската вечер на Юли, а след това и сватбата. С Тамарка сме кумове.

25 - 26.03.1988г. с. Кален - Каленската пещера, с.Лиляче - Божия мост Състав: Тамарка, Юли, Маргарита, Мири, Панди 2 бр.,Теди, Ани (мацето,което Пандо се готви да….)

Добре, че малката Панда (Румито), която е поразпитала къде е пещерата, защото Пандо, освен, че на заден ход едва не ме блъска, ами не е проучил подробно къде ще ходим. Към 16 ч все пак влизаме. Намира се до кариерата по пътя към с.Кален (черен и много разбит път). Пещерата е в края на каньон и има фантастичем вход. Водата, която изтича е частично каптирана. Пещерата е с дължина около 800 м, в последните, поради тесняк не успявам да вляза. В пещерата има няколкостотин прилепа. Мири е толкова възторжена, че успява и да цопне във водата. Страхотна панорама към Балкана.

Към 23 ч, след не малко лутане, организираме лагер край Понора. За щастие, в горичката край която ще спим има много дърва и времето е хубаво. Пече се риба, пържоли, кучешка радост и се пийва. Изобщо - разкош.

На следващия ден отиваме до Божия мост. Разкошни поляни и вир Тиганчето. Към Прилепната пещера има иманярска стълба, по която посмява да се изкачи само Юли. След 100-тина метра пещерата свършва. Все още нямало прилепи, но имало много гуано. С цел опазване на прилепите унищожаваме стълбата. По това време започва усилен дъжд, който ни съпровожда почти до София. Във Враца става весело - в момента, в който тръгваме от паркинга пред гарата към алп.дом (за да си подпечата Пандо комамдировката), целият Пандов екипаж не забелязва в каква посока съм трънал (а посоките са само две и съвсем противоположни). Следва загубване, а тогава жиесеми нямаше.

03.04.88г. Лъкатник - алп.тренировка. Състав: Вилицата, Юли, Марио, Стефчо, Панди - 2 бр., Петковци - 2 бр.,Крейзи, Ина, Наско, Мадлен, чичо Ваньо, Верка, Пешо. Нищо особено.

01.06.88 - 18.06.88 ПАРИЖ, НАНТ, СЕНТ - ЕРБЛЕН, АРБАС

След невероятни и типично български затруднения - като се започне от задържането на писмото и колета на Жан-Клод (приятелят който ни е поканил) и се завърши с липсата на валута в деня на нашето заминаване, все пак, най-после - в сряда 01.06.1988 г се качваме във влака за Белград. Нашите митничари минават без формалности, същото правят и сърбите. Влакът се движи като катафалка и закъснява в Белград с около 25 мин. Толкова, че да видиме последмия вагон на връзката за Париж.

На гарата се запознаваме с представителката на братския арменски народ - Изабела. Обменяме общо 10$, oставяме багажа и се отдаваме ма жизнь - 12 часа! Откинахме се от ходене, гледаме и секс филм - из живота на монахините. В 19.30 се качваме на влака за Венеция. Пълна скука - 5 души сме в купето - двама англичани - дълъг и къса и една сръбкиня тръгнала на ‘’шоп’’ в Триест.

03.06.1988г. На италианската граница Тамарка проявява героизъм, като стоически не извиква при появяването на италианско митническо куче.

В два часа сме във Венеция. Тук за наше поредно нещастие стачкуват железничарите и всичко е бая объркано. Имаме само два часа за разглеждане на града, за голямо разочарование на Изабел не успяваме да достигнем до Сан Марко. За нея това е особено неприятно, тъй като няма да се връща по съшия път. Въпреки това правим чудесна разходка покрай каналите и изпиваме 5 $ на бира и пепси. Цена на багажното на гарата 1000 L на раница.

Във влака за Париж пътуваме отлично, дори има топла вода. Само дето на Милано престояваме повече от два часа без да разберем, че това е планов престой, а прочутата Миланска катедрала е само на 10 мин. от гарата.

Пътуваме покрай прочутото Лаго Маджоре и покрай гадно струпване на отвратителни капиталистически къщички.

Билетите проверява крайно симпатичен швейцарец, кога и как минават швейцарските граничари и митничари - така и не се разбра.

За съжаление на Женевското езеро излизаме сравнително късно и вече сме уморени, така че не зяпаме а заспиваме, почти като в спален вагон. Това не важи за Тамарка, на нея мракът не й пречи и си виси на прозореца.

04.06.1988г. На сутринта сме на Лионската гара, Изи намира по телефона сестра си и е общо взето щастлива. На нас все още ни е свито под лъжичката защото, пусто сме с един ден закъснение и….. знае ли човек.

Набутваме се в метрото и, въпреки че уж се ориентирам, се налага да питам мръсен черен негър - на информацията, представете си, как се стига до Сен Лазар. От тази гара нещата започват да се оправят. Т.е. влизам във връзка с Жан-Клод и след 30 мин. сме на Буживал, а след още няколко - у тях.

Нашите приятели живеят в разкошен апартамент в елегантен четириетажен блок, хол с камина, кухня, огромна баня, огромен килер. Стаята на Александър (малкият им син) ще бъде на наше разположение.

Настроението ни, което е поочукано от пътуването, се оправя и още преди 12 ч, отказвайки дори да обядваме се измъкваме към Париж. С нас е и Фредерик (големият син) , който трябва да ни осигури най-подходящите карти за пътуваме. Междувременно ( в сравнение с 1982 г) французите са направили скок в телефоните, монетни автомати почти няма, за това Фредерик ми оставя телефоната си карта. С нея от всеки телефон можеш да се обадиш до която точка на света искаш, разбира се ако точката не е в страните с планова икономика.

Отново сме на Сен Лазар в Париж, от там минаваме през Ла Мадлен и по специално избрани от мен тесни улички цъфваме на Конкорд. Гледката е впечатляваща и Тамарка е шашната. Тръгваме по Шамп-з-Елизе и точно тогава руква дъжд. Французите, обаче за всичко са помислили и се скриваме в една от многобройните, огромни беседки по средата на булеварда. Там се продават сандвичи и бира, така че си прекарваме пълноцено.

След малко времето се оправя и продължаваме към Триумфалната арка. Тук попадаме на честване на годишнина от десанта в Нормандия. Има парад на ветераните. Като ги гледа човек какъв вид имат, стегнати, изправени, с волеви физиономии, става ясно, че на Хитлер никак ме му е било лесно. Налага се и сравнението с нашите ветерани, опърпани, неинтелигентни, съсипани от бачкане,…..За отбелязване е, че парадът се проведе без практически да бъде спрямо движението по пл.Етоал.

Съчетаваме парада с пиене на кафе, вероятно най-скъпото в света (3$), не заради качеството на кафето, а за забележителността на мястото. После продължаваме към Трокадеро, целта ми е отново “изненадващо” да се озовем пред Айфеловата кула. Тамарка отново е силно впечатлена. После следва разходка по Шамп дьо Марс и дълга, дълга разходка покрай Сена.

Днес няма да влизаме нито в музеи, нито в магазини, просто ще се разхождаме из града и ще зяпаме. Едно на друго навъртаме над 15 км. И когато обясняваме на домакините ни къде сме ходили, Моник заявява, че това си е за автомобилна екскурзия.

Вечерта започва с малък аперитив, който ще се окаже традиционен, следва обилна вечеря и безпаметен 14 часов сън. Както съм легнал, така се и събудих и то защото Моник, обезпокоена за нас, почуква на вратата около 10ч.

5.06.88г. Днес е неделя и Жан - Клод е свободен и ще ни води до Версай. Версай, като Версай, само дето входа е 22 франка и няма опашка.

Между другото, екскурзоводът си върши добре работата и научаваме, че кралицата не е спала в леглото на краля, а обратно, че всеки френски поданик в дните вторник и четвъртък, ако е в приличало облекло, е можел да посещава двореца, включително да присъства на обеда на краля. Става ясно, че френските крале са се раждали, живеели, боледували и умирали пред многобройна и не винаги само отбрана публика. Изяснява се, че само 9 % от изкланите през 1893 г. са били благородници и духовници, че дворът има свой особен език и т.н.

След Версай посещаваме “хижата” на Мария - Антоанета, където си е играла на овчарка, докато истинските овчари са умирали от глад. После минаваме през малкия и големия Трианон. С колата извъртаме малък тур из Версай. Малко преди обяд вече бяхме посетили дворецът Сен Жермен, където е роден Луи ХIV, така, че сме пак пълни с впечатления. След не обилната, но чудесна вечеря, заспиваме незабавно. Това е май единствения ден в който не хапваме и не пийваме нищо по парижките улици.

6.06.88г. Сутринта се размотавме из Париж, след това с метрото кацваме на Пигал. Хапваме жестоко, с невероятен сандвич (Биг Мак) (днес такава идея ми изглежда откровено просташка, ама тогава беше социализъм) и бира. После се запознаваме с френския кенеф автомат. Незабравимо преживяване!

Видът му е като на капсула на космически кораб, целият от блестящ алуминии, но няма прозорчета. Вратата се отваря при пускане на два франка. Влиза се в уютно помещение и след затваряне на вратата се включва нежна разхлабваща музика, започва да тече и нежно шумяща водичка. Най - изненадващо е, не това, че никой до сега не е откраднал колонките, а фактът, че тоалетната чиния нямя отточник и капак. Както и да я гледам, не откривам място за оттичаме на отпадъка. За сметка на това прочетох, че кенефа отговаря на 4 заповеди на министерството на здравеопазването и много успокоен се изпишкам, без да се притеснявам, че част от материала естествено отива върху борда на чинията. Излизам навън, където Тамарка подскача на един крак. Пуска монета и се опитва да влезе, ядец. От затворената вече кабина се чуват страни шумове и чак след около две минути вратата се отваря.

Оказва се, че през това време, цялата тоалетна чиния е влязла в задната част на кабината, изхвърлен е отпадъка, след това е била измита, дезинфекцирана, подсушена, затоплена и върната на място. И това представете си се прави автоматично, а не както бих искал - от черно негърче.

Тамарка има допълнителна емоция, защото така бърза, че не се сеща дори да затвори вратата, добре, че тя е автоматична, емоцията обаче била голяма, когато се усетила, че пикаейки гледа какво става на булеварда. Освен това много бързала - да не се отвори вратата автоматично преди да е приключила. Така е, като не чете, че времето за престой в кабината е 15 минути. Напълно достатъчно, дори ги използвали за да от…..скат някоя девойка ако няма къде другаде.

Следва разходка по Пигал, с посещение на елементарен порнографски филм. От там се качваме на площадчето на художниците на Монт Мартр, после влизаме в Сакре Кьор, на връщане от там, по пътя за Бобур, Тамарка прави покупки в Тати. Дълга пеша разходка до Бобур, където установяваме, че нямаме пари за изложбата на модерното изкуство, нещо за което особено не съжалявам. Посещаваме и Нотр Дам, а после - най -неочаквано, откривам в джоба 10 франка, точно толкова, колкото да можем да пием бира на бул. Сен Жермен. Всъщност пари имахме, но в брой и , другите си стояха в квартирата ни вземахме с нас, колкото за деня

Разходката беше изтощителна, дори закъсняваме за вечеря, която отново е изискана, после отново заспиваме безпаметно.

07.06.88г. Закусваме здраво в едно бистро и се насладоледваме още по - здраво. По принцип тръгваме за Лувър, но той е в ремонт. Пардон, не, че не е в ремонт, но днес не работи. За сметка натова посещаваме Сен Шапел. Великолепна готическа катедрала построена за да пази скъпите мощи донесени от кръстоносните походи. Толкова е остъклена и ефирна, че чак си мислиш, че няма колони. На входа, понеже е общ с входа на съдебната палата и министерството на правосъдието ни пребъркват основно, мен пък особено. Страх ги е от атентати. Входът пак е 22 франка, 1 долар е 5.62 франка.

Следва посещение на латинския квартал, ужасни книжарници, дали някога ще имаме такива. Влизаме и в “Le vieux campeur”, от където си купувам пикел и 4 м. чудесно 11мм. въже. Следва пиене на биричка пред Пантеона и посещение на последния. Тук икономисваме 12 франка чрез картата на Тамарка, качваме се и на купола, гледката е великолепна и донякъде ни компенсира изкачването на Айфеловата кула.

След Пантеона отиваме до Инвалидите и, поради напредналото време, минаваме, за съжаление на бегом, през музея на армията. Едва сега научавам, че инвалидите са строени като общежитие за такива още от Луи ХIV и, че до сега, в него все още живеят военно инвалиди.

Вечерта, традиционната вечеря и донякъде сън.

08.06.88г. Този път вече трябва да посетим Лувъра. Но първо прескачаме да Тати, за съжаление Тамарка не успява да си купи заплануваната рокля. От 10 до 15 ч. сме в Лувъра, където картите също не важат. Нещата са под очакванията, и сравнение не може да става с Ермитажа. Останалите часове посвещаваме на обиколка на фантастични магазини, с още по фантастични цени. Вечерта Жан - Клод и Моник ни организират вечерна разходка из Париж. Попадаме в задръстване, виждаме курвите, а по Шанз - Елизе и в 24ч. навалицата е както в 6, изобщо е много гот.

09.06.88г. четвъртък. Сутринта си оставяме багажа на гара Монпарнас и правим разходка до Люксембургския дворец, по пътя на две места хапваме и пииваме. После пътуваме чудесно с влака и към 17.30 сме посрещмати от Ан-Мари, Жоел, Кристоф и още едно маце.

Следва коктейл по случай годишнина на техния клуб, на който присъства Мишел Прудо и Г-н Еро, кмет на St Herblain. Мероприятието се провежда в замъка на Лафонтен.

Коктейлът е лек, но след него следва тежка вечеря, на която отварям шампанско със сабя и пия: бяло вино, ликьор от рози с бяло вино, червено вино, шампанско, сливова ракия, гроздова ракия и три коняка арманяк.

Съгласно разказите съм се одървил, но съм се държал сравнително прилично. Отишли сме и у Жаки, където е имало хамстер и кафе. В моето положение е бил и Жан - Луи, с тази разлика, че е успял да ни докара с колата и едва тогава да хвърли срекмето - на килима в хола.

10.06.88г. Ставаме в 8, защо толкова рано и до сега не знам. Закусваме, а аз основно реанимирам и се старая да повърна, за съжаление времето за това е отминало.

Тръгваме около 14ч, с “камиона” – голям 9 местен микробус. Ще пътуват седем души: Жан Луи и Ан - Мари, Кристоф, Кристиан, Франсоа и ние двамата.

По пътя вече се старая да не повърна, под вещите грижи на Тамарка. За щастие спираме в Ла Рошел и банята в океана оказва своето благотворно влияние макар, че след нея съм в състояние все едно, че се събуждам току що, след тежък запой с бакалииска плодова.

По пътя минаваме през Бордо и Дижон. Пристигаме в Арбас, където, въпреки, че е 23.30, кафето работи и пииваме по сокче (аз), а други си позволяват дори алкохол. Франсоа сяда на волана и успешно стигаме полянка на която ще направиме бивака. Твърде равно и леко заблатено. Недопустим пропуск от тяхна страна, тъй като се оказа, че тук непрекъснато вали. Все пак опъвам палатката и спиме сравнително добре, макар, че сме петима в една палатка.

11.06.88. Слизаме надолу да търсим двамата пещерняци от Тур, с които по принцип ще се работи в Раймонда. Засичаме ги още на слизане. Лоран и Катрин са в чудесна камионетка Рено, натъпкана с каво ли не. Слизаме до селцето Мем, да купим хляб и пием кафе. На магазините в селцето може да завиди всеки столичен кореком.

В плод зеленчука има всичко - от краставици до аспержи и от ягоди до кокосови орехи. Сравнението със страните на победилия социализъм е просто покъртително. Връщаме се, обядваме и към 15 ч. влизаме в пропастта Раймонда, само да устамовим, че кабела на детонатора не ни достига. Междувремено е започнало да вали. Успявам да се навра и “Trou Mill”, само в началото.

Връщаме се в лагера и полягаме за малко. Дъждът се превръща в потоп, който, дорде се усетим изважда от строя спалните чували на Кристиан и Франсоа, които решават да спят в Дома на пропастите, към тях се присъединяват и Лоран, Катрин и Кристоф. С Тамарка спим в херметичната, разкошна малка палатка на Лоран. Пак си лягаме към два, а трябва да ставаме към 8 ч.

12.06.88. Противно на очакванията, групата спяща в селото идва на време и тръгваме към Раймонда - Лоран, Кати, Кристоф, аз, а Жан - Луи, Кристан и Франсоа ще правят травераса Ла хен морт - Комемжоа.

В Раймонда целта ни е, чрез взривяване да осъществим връзка в съседна пещера. След около четири часа работа са разкъртени (с хилти) 2 - 3 кубика камъни и са поставени пет заряда. Гръмваме ги и се надяваме да можем да видим връзка с “Двамата братя”. Отровните газове обаче са повече от очакването и се налага спешно евакуиране. Поставяме дори рекорд по изкачване на отвеса.

През деня Тамарка и Ан - Мари са се разходили до испанската граница. Този път всички ще спим в Дома на пропастите. Запалва се камината, отварят се две български консерви за “ antre”, пийваме вино и биричка, спим на ужасно меки дюшеци.

Оказва се, че пропaсттa Ла Хен-Морт е екипирана и утре с Кристоф ще се опитаме да достигнем залата на лагера.

13.06.1988г. Последен ден от пребиваването ни в масива на Арбас. С Кристоф пускаме Ла Хен-Морт - почти без проблеми - само дето въжето трие, коремите се лепят и аз съм нещо скапан и движа бавно. Особено по отвеса на Смъртта, където на всичкото отгоре ситемата не е добре изнесена и се катериш практически във водапад. За повече подробности по пещерата - виж съответната литература.

За съжаление другата група не може да се похвали с успех. От вчера не е гръмнал един заряд, така че те свършват тази работа, но до връзка с двамата Жан-Пол не се достигна. Впрочем, ние с Кристоф изпускаме с около 40 мин контролата и веднага тръгва група да ни търси. След 1 час излиза вече и екипирана двойка с Реното с което за щастие се срещаме на паркинга. След кратък лаф с Емил - един от патриотите на местните пещери се прибираме в дома. ( До Хен-Морт от паркинга при чешмата на мечките е 45 мин.)

Дома е прекрасно обзаведен - включително газов бойлер и ОВ, хладилник, баня, умивалня, кенеф, посуда. Последното сега не е много приятно, тъй като се налага нейното измиване. За разлика от при нас, чистят абсолютно всички и глезли от сорта на нашите хубавички няма.

Тръгваме към 17 ч и към 2 ч сме в Нант. По пътя и аз покарвам камиона.

14.06.1988 г. Вечерта Жан-Луи и Ан-Мари са ни оставили билетчета и карта на града. Разхождаме се из замъка на дукеса Ан, пиеме пред катедралата и на още едмо място. Изпускаме последния рейс в 17.45 ч, но все пак успяваме да се прибереме на време.

Аперитив у нещастния беден и самотен Франсоа (жена му е втори месец командировка в Англия)., Тамарка прекрасно се разбира с щерката на Жан-Луи - Каролин ( 3 години)- и двете знаят почти еднакво френски

15.06.1988г. Разходка из. Сент Ерблен. Пийваме в малко бистро и се глезим.

16.06.1988г. Отново в Париж. Правим последни покупки у Vieux campeur. От едно китайско магазинче купувам на Тамарка пръстенче, от там на гарата и влака за Венеция.

17.06.1988г. През нощта югославяни обират съседното купе. Ние читави достигаме до Местре, от там - Венеция. Разходка, кафе на Сан-Марко пица в една от уличките. Дълга далга разходка. Влакът като че ли е програмиран за нас - почти 16 ч. престой в града.

18.06.1988г. На колела. Ужасна, но успешна смяна в Белград и към 21 сме в София. За да установим, че татко е зле. Отвратителен край на интересно пътуване.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, НАКРАЯ И ПЕЩЕРНЯКЪТ СЕ ЖЕНИ

Експедиция “Бзиб ‘88”

Състав: Петко Съйнов, Стефан Хаджианастасов, Иван Личков, Юлиян Атанасов, Вера Колева, Петър Колев, Петко Живков, Ина Александрова, Владо Попов, Бисер Георгиев

Eкспедицията е организирана изцяло от студентския пещерен клуб “Академик”, а е финансирана както следва:от БФПД – 5000 лв, от студентското туристическо дружество окло 500 лв и от самите участници- около хиляда лв.Цената на цялото мероприятие възлезе на 6552.25ст. Данните са от домакина на експедицията Владо Попов.

Целта е достигане дъното на пропастта “Пионерская”, с дълбочина 840 м., намираща се на Бзибския Хребет в Западен Кавказ. На място ни е обещана помощ от нашите симферополски приятели, които ще ни помогнат да се изнесем до лагера и ще ни покажат района. Предвижда се и разходка в района на връх Казбек, като при добро време, и изобщо наличие на достатъчно време ще се опитаме и да качим.

В състава има две жени, и въпреки, че това, в теоритичен план е по - добре отколкото една, защото “Една жена в групата е като муха в супата”, в практически аспект отиваме на мухата в супата. Защото Верчето е с мъжа си, а Инчето е нежно влюбена в неидващият с нас Наско. (т.з)

Следва, почти без редакции личният ми дневник воден по време на експедицията. В архива на СПК “Академик” е предаден официален отчет за експедицията, съдържащ доста повече, чисто технически подробности, като се почне от пълен опис на багажа, пещерата и се стигне до анализ на провеждането и резултатите.

С такъв шрифт, сега, десет години след случая съм си позволил да правя някои уточняващи забележки в текста.

09.08.88 Сутринта с помощта на бащата на Верчето, москвича на Юли и Старата дама /моята кола/ успяваме точно в график ( 10.15 ч) да пренесеме багажа. За съжаление се оказва, че той не може да бъде вкаран предварително в митницата. Общо взето, двата часа чакане минават бързо, а и багажа ни минава без никакви формалности. Качихме се без произшествия, с изключение на това, че забравихме в ръчния багаж моята малка раница, в която е цялата железария, включително два бойни ножа. Та имахмме малки обяснения на скенера. Без произшествия до Тбилиси, Хранят ни зле - с пиле, какво друго да очакваш “Аерофлот” не напразно е известна като “ЕР чикън”.

Към 18.30 ч местно време кацаме в Тбилиси. Настаняват ни в транзитната зала и по полуазиатски маниер обработват паспортите ни около час, половин час отива и за багажа. За щастие на митницата не ни правят никакви въртели. Може би защото носиме на един от митничарите приглашение за гостуване в България.

Местният агент - симпатично русоляво момче ни посреща. След малко от едно такси слиза порядъчно подпил юнак- ­Мераб. Присъства и неговият братовчед - Алек. Само за двадесетина минути се урежда автобус - по познатата система. Срещу бутилка и 10 рубли, редовният маршрут е зарязан и автоусът идва да ни вози нас. Работата е толкова бърза,че Юлиан който разбира се е отишъл някъде да яде, за малко да си остане на летището.

Стоварваме се на гарата, с малка грешка от неколкостотин метра, както и да е. Към 22.30 ч достигаме нашия влак. Налага се да дадеме бутилка на началника,за да ни разреши да качиме нашия багаж. Бутилката си е в реда на нещата защото нормално толкова багаж се товари в отделен товарен вагон, а не в пътнически такъв.

Следва коментар на този момент от Владо Попов.Петко вероятно се е заблудил от следната случка:

От кацането на самолета до отпътуването на влака нямаше много време и ние пристигнахме с един „отклонен от градския транспорт“ специално за нас автобус почти в последния момент преди потеглянето на влака. И тук служителката на вагона се запени и каза, че не може да ни качи във влака защото багажа е много и трябвало да се тегли на кантар и че сме биле длъжни да си го претеглим и т.н. И тук се намесиха грузинските ни приятели които и казаха - или ни качвай или викай началник влака. Началник влака дойде и след като го заобиколиха трима грузинци каза: Добре момчета качвам ви, но тук според мен има 1.5 тона багаж, сметката ще оправим във влака, съгласни ли сте? – 500 кг. Отвърнаха грузинците. Веднага стиснаха ръце на 1 тон и ние се озовахме във вагона буквално секунди преди да тръгне влака. Някъде около час след като влака потегли началник влака дойде за да се оправи сметката. Нашите грузински приятели бяха приеснени защото нямаха пари, но ние бяхме подготвени – появи се бутилка Слънчев бряг което промени нагласите и още една бутилка отнесе началник влака

Пътуваме в общ спален вагон от дореволюционното време, ужасно мрачен и по монголски смръдлив. Осветява се с газени лампи. Вечерта нашите гларуси започват да задяват три грузинки от долна проба и дори успяват да разлеят българското семе и в този смърдялник.Заспиваме към 01 ч.Адашът силно ухажва три не много млади дами и вдига гръмогласни тостове.

10.08.88 Продължаваме да пътуваме. Влакът се движи с неопределено закъснение.С Тръна, Владо и Ванката играем бридж.

Час, преди да стигнем Гагра сме натоварили циганията на платформата пред вратата. Затруднения с преминаващите или по точно с тези които по никакъв начин не могат да преминат между двата вагона поради огромното количество струпан багаж. При разтоварването също проблем, налага се да дръпнем стоп-крана, никой нормален машинист не може да очаква, че слизането от влака може да отнеме над 15 минути.

На гарата ни чака Леонид Давиденко и Петко Недков с няколко грузинци. Бързо събираме 200 рубли за да бутнем рушвет на пилота на необходимият ни хеликоптер. За него обаче освен пари трябва и писмо та отиваме при Резван в Географския институт на Сочи да ни напишат такова.

Резван го няма, чакаме го малко, защастие се прибира скоро. Пиеме компот и ядеме сини сливи. С джипа достигаме до географското дружество (бившата вила на началника на охраната на Сталин).Там една Хубава кака ни написва нужният документ.

Връщаме се на гарата към 20 ч. Багажът е оставен срещу бутилка на гардероба. Отиваме на една близка полянка, места в хотелите няма, а и ние не обичаме да се глезим, особено ако трябва да се плаща.Хапваме и лягаме. След около час започва бой, не между и не с нас, а в най - близката околност. Пиянска история, пада даже и труп. Ние, тези които са се събудили, си траем като виетнамци в тръстика. Пристига и милиция,но така и не ни забелязват. Без повече произшествия заспиваме, този път окончателно и до сутринта.

11.08.88 Разбрали сме се,че ще имаме новини за хеликоптера около 13ч., до тогава - свободно време. С Владо отиваме за билетите Гагра - Тбилиси. Чакаме на не голяма опашка,за да разберем,че въпроса може да бъде решен само от началника на гарата, резервации се правят най - много три дни предварително, а на нас ни трябват за след 15 дни.

Къпане в морето и пиене на кафе. Към 13 ч сме на гарата.С Ина, Владо и Льоня, посещаваме Темур Демидович - началника на въпросното съоръжение. Класически мотор на перестройката е другарят началник, разбира проблема и се опитва да помогне. Първоначално е отчаян от идеята да пътуваме на 29 и ни предлага да пътуваме след 31 поради многото народ в края на отпуските. За щастие прави проверка дали пътуването е възможно и за още по - голямо щастие, проверката е положителна. Разбира се,не му е ясно как се работи с бланковите билети,но ни помолва да му ги оставиме и за другия ден щели са готови.До тук добре - но вест за хеликоптера няма.

Владо,Льоня и Стефчо отиват до Пантюхин. След час и половина се връщат с него. Междувременно билетите са ни готови и с Владо отиваме да си ги вземем. Докато правиме това се излива жесток дъжд, появява се един грузинец, обявява, че има хеликоптер за неделя и отнася нанякъде Пантюхин.

Малко сме отчаяни, все пак неделя е далече, а на нас ни се ще вече да напуснем гарата. С цел повдигане на духа отиваме в една шашлична. Цените са народни - 2 рубли за 100 гр месо.Към 23 часа се завръщаме и се оказва, че и Панюхин се е върнал, но преди преди нас и дори си е тръгнал. Голям конфуз, Пантюхин в спелеологията е нещо като Каспаров в шаха, а се е наложила да ни чака. Още по - неприятно е, че багажът ни е затворен в баажното на гарата и не можем да извадим бутилка. Приказки и пеене на перона, тъкмо си лягаме и прокапва. Изнасяме се на бегом до навеса на гарата и добре,че го правим - започва порой, нещо много характерно за района.

Успявам да заспя към 3ч. Бай Владо продава чифт маратонки на служителя в багажното за 80 р. Малко по-късно се продава още един чифт. Общо взето връзваме баланса на парите в брой.

12.08. Денят е великолепен. Към 10ч с наето автобусче изнасяме багажа до форелното стопанство (пъстървеното стопанства) и веднага се връщаме до разклона за Нови Афон. Стопираме рейсче (плащаме 12 р.) И към обяд сме при прочутата Новоафонска пещера. Пантюхин ни урежда за пещерата. Нещо, което е крайно необходимо, защото в нея се влиза с влакче и записванията стават за месец напред. Нищо интересно, освен големите обеми. После пиеме кафе в изключително гадно кафене, една лелка ни заглежда доста агресивно. Още обаче е началото на експедицията и никой не и обръща особено внимание, ако беше 10 дни по - късно сигурно щеше да се уреди женицата.

Следва посещение у Руслан - един от 87-те хиляди останали абхазци. Абхазците и до сега са основно езичници, но със силно национално чувство. След години в репортаж по телевизията видях Руслан с автомат на врата до самообявилият се презедент на Абхазия.Пиеме вино и сладък лаф. Великолепна съпруга. Дори бай Владо и Верчето се напиват. Подаряват ни глинена плоча и пред къщата им се срещаме с Гиви и Пантюхин.Първият е откривателят на новоафонската пещера,а вторият - доста пиян.

Лафиме си по улиците. Гиви ни купува Хляб,ние му подаряваме бутилка. Отиваме на великолепна гара, където снимането е забранено. След това основната група се наблъсква, с 30 Хляба, в един натъпкан автобус и се прибираме първо до разклона, а после на стоп до форелното стопанство. Вечерта Хапваме чудесно и попяваме. Стефчо и Вера са тръгнали пеша от гарата, защото не им се тъпчеше в автобус, и за да се приберат в 24ч са тичали 15км. За първи път преспиваме добре, най - после се очертава тръгване.

13.08.88 Към 10ч започваме да се изнасяме. Чичо Ваньо остава за хеликоптера. Багажът ни е отнесен с джип на около 4ч от лагера.За първи път ми се случи да изкача 1600м денивелация за един ден.Общо взето не е много уморително.Водят ни двама грузинци - Вахтанг и още един,който дава крайно противоречива и невярна информация за часовете път. Вечерта към 19ч сме в лагера. Водата се взима от снежник. Опъваме лагера и спим чудесно.

14.08.88 Към 10ч се появява Хеликоптера. За съжаление багажът ни е спуснат на около час път от лагера, по близко подходящо място просто нямало. И започва едно носене! Все пак на три курса успяваме да пренесем всичкия багаж. Стефчо, Владо и Леонид Давиденко отиват за карбид до Пантюхинская. Там е обищаният ни от руснаците карбид. Защо там е друг въпрос. Необходимо е да се отбележи, че пропастта Пантюхинская изобщо не е “рядом”, а на един ден път, т.е. За два дни ще изгубим двама души.

Жестоко място - 1800 м н.в., до снежник сме и се вижда чудесно морето. Бъки и Ина ще спят в една палатка.(т.з)

15.08.88 Ставане в 8.30ч. Обилна закуска, по време на която получавам информация, че прогнозата ми се е сбъднала. Просто адаша и Владо се изместват до мене. Така де, то човек трябва да може да спи. До нас работи съвместна грузинско - федерационна експедиция.

Ще обърна малко повече внимание на този факт. Не голяма рупа от четирима отлични пещерняци и Трифон Даалиев участват в експедиция на рузинци в съседната пещера Весенная. Получи се много добро взаимодействие между нас и тях, дори в най - трудния момент ни помогнаха с хора. Те слизат в пропастта Весенная. На -350 има дълъг сифон, който искат да взривят от другата страна за да може да стане полусифон.

В района има няколко много дълбоки пропасти - Напра, Форельная, Студентская. Тази е причината поради която тук има маса народ - в момента на лагера в местността Бревно работят около 50 души.

Към 12ч тръгват Юли и Бъки - задача - да екипират първите 100м.Към 15 ч тръгваме с Ванката - целта - да продължим до минус 150м.

Пътят до дупката се оказва около 1 ч през гора - практически без пътека. Стигаме до пропасттаа и с много зор, за мен, спускаме входния отвес , поради теснотията му. Само след час настигаме Бъки и Юли.Те са екипирали до - 100 м и бързат да излязат за да не правят нощно ориентиране по пътя до лагера. Ние сваляме нашия багаж до нужната кота и също напускаме. По пътя нагоре ми става лошо и почвам да повръщам.С повишен зор се измъквам . На входа излизам с помощта на Юли, а после правя огромно драйфане. Нямям никаква предствава от какво може да е, във всеки случай не е от влизането в пропастта.

Без произшествия след 1ч т.е. около 21 се прибираме в лагера. Неприятно е, че Владо и Стефчо не са се прибрали от Пантюхинская. Това много затруднява работата ни и доста пуйчиме, доката направиме плана за деня. Лягаме си в 24ч. За щастие у руснаците има активен въглен, изпивам и над 1.5л вода и общо взето се оправям. Вера и Ина шарят из района. По тукашните мерки - крайно неуспешно- само 3 пропасти по десетина метра. (т.з)

16.08.88 Става се малко по-късно, към 8.30 ч.Бъки и Юли, и към 9.30ч останалия отбор. Вместо в 10ч Бъки и Юли тръгваткъм 11.00.Те трябва да продължат с екипирането. Втора голяма група Ина, Адаша, Верка и Пешо трябва да свалят багажа за подземния лагер.За подземния лагер се сваля:

1. Палатка
2. 3 матрака
3. Спиртник
4. 15 свещи
5. 2 празни кутии
6. 10 батерии
7. 9 сухи спирта
8. 3 спални чувала

Храна

1. Шоколади по 200г- 5 бр.
2. Фастъци- 0.500 кг
3. Халва - 1 кутия
4. Боб - 2 кутии
5. Русенско - 2 кутии
6. Телешко - 2 кутии
7. Бисквити- 3 опаковки
8. Шоко - 2 опаковки
9. Бульони - 4 опаковки
10. Кафе нес- 8 бр.
11. Топено сирене- 6Х100 гр
12. Аспирин
13. Аналгин-Хинин
14. Енерджикс

Междувременно изобщо не се оправям. А днес би трябвало да се достигне до кота поне -250 и да се сваля бая багаж.

Владо и Стефчо ги няма още. Руснаците не са никак обезпокоени, особено като разбраха,че нашите са със спални чували. Тук като тръгваш за някъде,трябва да си носиш спален чувал, пари и паспорт. Губенето било лесно, а не било ясно като се намериш, къде точно ще се окажеш.

Денят завършва не - много успешно. В пещерате е достигнато -170м и има тесняк през който Адаша не може да мине - изглежда това ще е крайната точка на влизането му.

Към 15ч се връщат Владо, Стефчо, Люсиен и Вася. На отиване към Пантюхиная са се заблудили и са преспали на открито. Връщането е било нормално, защото ги е водил Вася.

Федераторите свалят багаж във Васенная - вкл. ексилозив. По пътя към Пионерская има три пропасти,в които може да се копае.

Времето е добро - няма дъжд, само от време на време пада мъгла. Надм.височина на лагера е точно 1650м. За Пантюхинская и дума не може да става, далече е, а и напредването в нашата пропаст е повече от бавно.

17.08.88 По план бай Владо и Стефчо трябва да влязат рано и да екипират. В общи линии те действат стегнато и към 9.15 са на път. Към 13 тръгват Ванката и Верка. Сутринта подаряваме по фанелка на Льоня и Вася. Към 11.30ч тръгваме с Адаша и Пешко да копаеме. Към 13ч сме на дупката - непосредсвено до пътеката за Пионерская. Започва много обнадеждаващо - с 18м кладенец ­Адаша и Вася я пускат, на дъното безнадеждно и недухащо блокажче. Към 14.30ч се връщаме в лагера . Бъки е заловен в люта грешка - къпе се по време на дежурство, а водата е кът, топи се от снежника, главно на бензин, който естествено не е в неограничени количества. Така, че къпането ще става в града, тук и без друго е чисто. Народът хапва. Моята особа практически на яде нищо.

Днеска само половин филийка хляб, малко сирене и една чаша шоко. Започвам да се притеснявам, че времето няма да ни стигне. На практика работоспособна и напълно дееспособна е само двойката Бъки-Юли. Днес ще видим дали имаме още една двойка - Владо-Стефчо.

Забравили сме сол и кибрит. След обеда се играят карти. Федерацията срещу Юли и Бъки. Съкрушителен погром на федерацията. За вечерта се готви леща. Народът леко се разкапва.

Към 22.30ч се появява чичо Ваньо - групата е излязла,но бай Владо се е позабавил и Ванката идва да ни предупреди. Тръгваме с Пешо да ги посрещаме. По пътя маркираме пътя. Срещаме ги на 10 мин. след разклона. Бай Владо е доста скапан, Стефчо е без настроение и счита, че пещерата е по-тежка от очакваното. Верчето е в най-добро настроение. След споменатия тесняк следвал втори, не по-малко тесен.Т.е. моето влизане почти отпада, след като Ванката не може да мине….

Групата е екипирала до -250м т.е. Забила е само два спита. Лошо! Работили са повече от 4 часа и само толкова. Струва ми се,че експедицията навлиза в критична фаза. Оказа се, че разполагаме с трима души за екипиране. Стефчо, Бъки и Юли и още един до двама за влизане - Верка и Ина. Нито Адашът, нито аз, нито Ванката, нито може би Пешо могат да са пълноценни. Мамка им мръсна на руснаците, не обелиха и дума за стеснение, а се оказа, че и полуглисти не могат да продължат надолу.

Оказа се,че Ванката е малко бавен, а бай Владо не е във форма. Остро се чувства липсата на Вилицата и Наско.

За утре се предвижда първото голямо влизане. Бъки, Ина и Юли ще се опитат да екипират до стартови позици т.е. двата отвеса след лагера. Ако успеят да направят това,ще трябва да излязат в другиден - на 19.08. На 20.08 голяма група трябва напълно да екипира лагера. Вероятно на 21 ще започне щурма, а на 22 ще влезе втората група. На 23 ще трябва да се изнесе багажа до -400. На 24ти - до -260 м,. На 25 до -170 и на 26 - окончателно с цел на 27 и 28 да се сваля багажа.Както се вижда нямаме никакви резерви, освен ако не ни помогнат федерастите. Гледам по картата и си мисля, че задачата ни е доста по-трудна от очакваното. АХ тези стеснения…. Останахме изведнъж с трима души по - малко.(т.з)

18.08.88 Сякаш за да увеличи затрудненията ни времето се разваля и от 5ч. почти непрекъснато вали дъжд. Вече е 1.30, а дъждът не само не спира, а леко се усилва и напълно ни блокира в лагера. За щастие до този момент палатката все още не е протекла, но изключително важната група Юли, Бъки, Ина не може да тръгне от лагера.ще стинат до пещерата вир вода…

Иначе не е лошо, сутринта си разтегнахме сладки приказки в палатката на адаша, после хубаво закусихме. Към 12.30 се из…..пях. Продукта е с цвят на хума. Събитието се отбелязва, защото не ми се е случвало от повръщането в пещерата, като и поради особения цвят на купчинката. (Много след експедицията научих, че това било най - типичен пример за възпаление на жлъчката. Добре, че съм се разминал леко.) Сега е 13.30 и смятам малко да поспя.В 17.30 дъжда не само не е спрял,но леко се е усилил. Господ да ни е на помощ, ако не спре до два часа, експедицията отива на провал.

Разбира се дъждът не спря, поизясни се към 20ч. Бъки, Юли и Ина изобщо не ебават да тръгват към дупката. Може да ги разбере човек, все пак да се пъхаш в ледена дупка, когато си предварително измокрен не е никак приятно.Още повече, че Ина и Бъки цял ден се гушкат в палатчицата и им е много гот.

Надвечер сме на гости при руснаците.Ужасно подтискащо впечатление. Неинтелигентни лица, ниски чела, мръсни и пъпчиви мацета. Общо взето грузинците са поне на едно ниво отгоре. Разбира се - не всички. Две думи за тях:

Гуджва - директор на клуба, симпатяга и не особено интелигентен. Вахтанг - хубав, висок, духовит, географ. Мераб - с физиономия и поведение на алкохолик

Вася - не е грузинец, слабичък и младолик,общо взето ­хубаво лице

За утре остава планът от вчера, дали ще се осъществи - дявол знае. Добре,че имаме резервни дни предвидени за разходка до връх Казбек.

19.08.88 Сутринта - отново дъжд. Отбора вече силно се разлага.Часът за ставане е 10, но въпреки това с мъка се събираме. Бъки и Ина, разбира се, са последни ,а Ина както обикновено - най ­ последна. Закусваме към 10.30ч. Оказва се, че шокото е чудесна храна. До 11.10 закусваме - изсипва се поредният пороен дъжд. Вася се подготвя да си тръгва, въпреки дъжда. Почва да ми става напълно ясно как са спечелили втората световна война.

Започва се подготовка на спалните чували за подземния лагер и се оказва,че те са мокри, въпреки, че са били в найлони, влагата е ужасна…. Към 12.30 Вася и Льоня тръгват за Пантюхинская. Горе-долу по същото време дъжда поспира. Пак по това време си тръгват Коце Спасов и Вахтанг. Към 13ч полягам да си почина. Никога в последните години не съм спал толкова много и толкова зле.

Народът започва да изкрейзва. Говори се масово за жени. Юли си спомня френски случки. Всички завиждат на Бъки.

В 13.30 ч Юли и Бъки тръгват. Те трябва да екипират до под лагера и в най-добрия случай да стигнат до езерото и да опитат да го екипират.

В 13.50 дъждът отново заваля. Към 17ч времето се изяснява и даже грейва слънце. Към 18ч с три торби - въжета, хидрокостюми и спални чували към Пионерская тръгват Ина, Пешко и Адаша. Вечерта ядеме жулиен и играем бридж с Трънката.

Към 04.50 ч групите се връщат. Резултатите са плачевни. По големия кладенец се изливала вода и Юли и Бъки се връщат от -320 - т.е. преди да са преминали меандъра към лагера. Причината - голям студ и поройния водопад по отвеса, които тотално ги намокря и съответно скапва. В тези условия те правят най – умното и спират проникването надолу. На връщане засичат втората група на тесняка, който дори Юли е минал трудно, а адашът естествено не е успял. Така че и багажа практически не е мръднал напред. Към 2.30 са излезли. Единстеното успокоително е,че от -330 се излиза за 2-3 часа. Правя им шоко и към 5.30 лягаме. Работата много се затяга.

20.08.88 Сутринта се събуждаме към 10.30ч.За щастие времето се е оправило, та обстановката в която обсъждаме създалото се положение е поне хубава.

Сложността идва от това, че който днес влезе да оборудва, няма да може да слезе до дъното. Стефчо, общо взето, не е готов на такава жертва. Той предлага да се тръгне към дъното в алпийски стил, т.е. на юруш, без предварително обработване на маршрута, разчитайки единствено на отлична физическа подготовка. Другите са по-реалистични. С изненада установявам, че след вчерашните си преминавания (по тесняка) Юли вече не е кандидат за дъното (напълно разираемо, охлузил се е жестоко,а и за малко не се е пребил). Малко по-късно се установява,че освен това си е контузил не съвсем леко ръката,а след обеда започва дори да пикае кръв. Кракът на Петко, който уж му беше минал след сношното влизане се е подул, така че и той е извън строя.

Желание за влизане проявява Ина. След около 30 мин.съвещание с участието на Марто,Коко и Тръна вземам следното решение:

1. Днес влизат Владо, Ванката, Верка, със задача да оборудват напълно лагера. Ако Верка има желание, остава сама и изчаква следващата група. Към 17.40 групата напуска лагера - р-л Владо.
2. Утре 21.08. Група в състав Стефчо + 3 федератори (от групата на федерацията) тръгва към дъното и евентуално о достигат.
3. Вдругиден 22.08. Бъки+федератор изнасят багажа до -400

По същия начин от 24ти до 26ти се изнася багажа

На обяд сготвям макарони със сос Тамара - не се получава, но се изяжда. Все по това време Льоня се връща от Пантюхинская, носи чай, кибрит и сгъстено мляко.

Вечерта,към 21ч имаме посещение. Баба Меца, сваля от едно дърво окачения от нас кашкавал. Виждам я в момента, в който, явно уплашена от шума, си отива. На кашкавала ясно личат следите от зъбите й. Успокояват ни че тук, наблизо, е нейното леговище.

Малко преди това имаме друго посещение - трима сибирци от Красноярск.На път за пропастта Напра ни изяждат халвата и ни показват стари фокуси на карти. Общо взето не несимпатично, но нищо повече. Сериозни момчета, въпреки 10-те градуса са по бански.

След мечката ни идват на гости още трима руснаци - Володя от Красноярск (с ужасно разкъсана морска фанелка) и още двама движещи се с него московчани. Правиме лафче до 1ч. В момента е 1.39ч,след полунощ, чичо Ваньо все още го няма, т.е. ако не го е нападнала мечка и не се е загубил е преминал тесняка.

Общо взето напредваме мъчително бавно, вече четири души излязоха от строя - аз и адашът - по габаритни причини, Пешко и Юли - по болест. Добре,че поне дъждът спря.

В реда на забележките- днес Бъки и Ина пак почти не си излязоха от палатката. Почвам да си мисля, че ще имаме още един вън от строя в близките 1-2 дни. Ужасно е да си в добра форма и в добър дух и да си извън играта заради тези два тесняка. Остава ми само да “ръководя” и да се притеснявам за хиляди неща върху хода на които мога да имам твърде слабо влияние.

Започвам да мисля за връщането-……- и то няма да е никак лесно.Съвсем мъгливо е положението с нашето преминаване на Казбек, където ще разполагаме с най-много 90 рубли на човек. Вече е поти 2 и е време за сън.

21.08.88 В 9.00 ч бай Владо още го няма. Оказва се,обаче,че чичо Ваньо се е върнал към 8.00 ч. Не е успял да мине тесняка, работил е до 2.00 ч за разширяването му и в 6.00 ч е излязъл. За отбелязване е,че все още е било тъмно. Владо и Верка вероятно ще спят в подземния лагер.

Сега е 11.30 ч, след малко Стефчо и двама федератори (Марто и Коко) тръгват за дъното. Голяма група ще се разходи до превала.

Денят е великолепен. Към 12.30 ч тръгваме с Льоня и Володя от Красноярск към Хребета. Както в последствие се оказва - към Напра.В групата сме - Адаша, Бъки, Юли, Ванката, Трифон и моя милост. Десетина минути след нас тръгват Стефчо и федератори.

Ние се изтегляме по полегата пътека, успоредна на Хребета до месността Крепостта.Там има спелео-лагер - работещ във Форелная - която се намира в дерето. По пътя минаваме покрай кладенец. От крепостта тръгваме нагоре,в посока превала между Напра и намиращия се по на север връх. Към 15.30ч сме на върха,като преминаваме през карстово поле,в което на много места има отвори, през които яко духа.Минаваме покрай Студенская, където през 1977 се е пребил, студент от московски клуб.

Почти на върха има снежник, до който са опънали палатка вчерашните ни познати.Все още не са започнали да влизат. От върха има чудесна панорама - главно към Арабика, вижда се и главното кавказко било. На връщане слизаме по друг път и към 18.30ч сме в лагера. Бай Владо все още го няма,не се завръща и до 24ч.

Утре трябва да събудя в 7.00ч Бъки, Юли и Серго и да ги изпратя в Пионерская. Те би трябвало да достигнат дъното и да изнесат багажа до лагера. Там ще ги чакат групата на Стефчо, тя ще ги и подсигурява и след като се върнат ще тръгне нагоре за да им освободи лагера.

Снощи почти не спах, дано тази нощ успея да дремна. И дано с Владо всичко е в ред. Времето продължава да е великолепно. Водата в дупката е намаляла.

22.08.88 Сутринта в 2.10ч са заавръща бай Владо.Снего събитията са се развили така:

След като на 20.08, в 21 ч са се разделили с чичо Ваньо, двамата с Верчето са продължили към лагера. Придвижвали са се бавно, като са набили 5 ролплъгови клина. Нямали са часовник. По тяхна преценка, към 6 часа, Владо е оставил Верка да се пудри в лагера, а той 2 часа безуспешно е търсил пътя надолу. След това са си легнали. Група Стефчо пристига при тях около 18ч на 21.08. Бай владо се помотал около час и тръгнал да излиза.Около 24 ч е на изхода.

В 7.15 ч се събуждам и вдигам първата щурмова група - Бъки, Юли, Сергей. Правя им кафенце, мляко, богата закуска.Около 10 ч те тръгват за дупката.

После група Адаша,Пешко,Владо и Льоня отиват да се къпят на овчарника и се връщат към 13.40ч. Общо взето - най-скучния ден. Лично мен ме е обхванал мързел и цял ден се подмотавам.

Като че ли се безпокоя по-малко. Към дъното са тръгнали три групи, с пълна възможност за взаимодействие и взаимна помощ. Практически това е най-доброто,с което се разполага. При това, това добро беше добре нахранено, отпочинало и в сравнително добра добра форма.

Надявам се на успех още повече,че лагера предлагал комфортни условия за почивка.

Това мое съждение се оказва напълно невярно. Групата обрудвала лагера не е успяла да намери истинското място за него. И вместо в закътана, суха заличка с пясъчен под, палатката е разпъната почти на рбъа на отвес и на доста ветровито място.

Към 18 ч ни посещава маце от Астрахан, с което вчера се видяхме на крепостта. За първи път виждаме хубаво руско маце в района. За съжаление още тази вечер слизат надолу. Девойчето е дошло да помоли за малко сухари. Такива нямаме но и напълваме една торбичка с хранителни продукти. Адашът, а и не само той, е готов да направи много повече за нея, но няма време. Какво да се прави….

Обсъждаме варианти за слизане. По мои сметки имаме между 450 - ­500 кг багаж. яка ни гърбина. Вечерта хапваме здраво и към 24.30 си лягаме.

23.08.88 0.30 ч.Точно заспивам и чувам от горе гласа на Марто. В първия момент разбирам, че са стигнали дъното. Бързо се измъквам от палатката. Тук нощем става 3-4 градуса . Разпалвам огъня. След малко с Пешко и Ванката се качваме до палатката на Тръна, където намираме Марто и Коко с доста уморен вид.

В пещерата са влезли към 14 ч на 21.08., към 17.30 са вече в лагера. В 20.30ч надолу са тръгнали Ники и Верка, малко след тях Стефчо и Марто. Застигнали са се на езерото, преминали са го и са стигнали до отвес. Екипирали са го и са продължили още 30-40 м по меандъра. Придвижването им е било изключително бавно и трудно, тъй като през цялото време са се движили в гаден тесен и кален меандър. При това в диаклаза, така, че на практика се движели по средата на цепката, като и под и над тях имало поне по два –три метра и непрекъснато са внимавали да не се изтърват и заклещят надолу. За придвижване по-малко от 300 м са им били необходими над пет часо. Уморени и изтощени се връщат в лагера около 6.00ч на 22.08.

В 16.30 тръгват нагоре, на около 100м от подземния лагер срещат Юли. По 60 метровия отвес въжето триело страхотно. Нашите са набили клин, но не са направили прехвърляне защото планката на клина паднала. Към 22 ч са излезли на повърхността т.е. лагера-входа е малко повече от 5ч.Направили са проникване 32 ч без преспиване.

Или положението към 17.30ч на 22.08 е било изглеждало така:

• Стефчо и Верка изтощени почиват в лагера без да имам яснота за по-нататъшните им планове
• група Юли, леко уморена е в лагера и по всичко изглежда ще се опита да продължи проникването

От този момент губя напълно контрол върху нещата, тъй като хората с които разполагам не могат да окажат реално влияние върху хода на събитията ,а с другите нямам връзка.

Най много ме безпокои триещото въже, малко по - малко, ­мисълта, че групите долу могат да решат да проявят излишен героизъм, та да си купят еднопосочен билет за дъното. Не ми се ще да мисля какво може да стане, ако някой се изтощи на кота под -500 м или не дай си боже се контузи. Марто ми съобщава,че Бъки е и без ръкавици, от което по-голяма простотия - здраве!

До 2.30ч нахранваме момчетата и си приказваме. Коко е влизал до -1400 в БУ-56,но такъв меандър и толкова изтощителни тесняци до момента не е виждал. Марто счита,че Весенная (и името до преди два дни псуваше като хамалин) е два пъти по-плитка, два пъти по-широка и общо взето санаториална в сравнение с Пионерская.

Наистина е парадоксално да се придвижваме със скорост 50 м/ч без особено много багаж.

Мисля си за това, че в голяма степен не бяхме информирани, че дупката е ужасен гириз. Гириз на турски значи вход, в нашето деле е ужасно гадно за преминаване масто. Нито в София, нито тук някой спомена за по-сериозни тесняци. Напротив-упорито се говори,че от лагера до дъното се стига за 12-15 часа. Както се спомена силни единици като Марто и Стефчо за това време са изминали около 1/4 от този път. По всичко изглежда,че експедицията няма да достигне дъното. Очевидно групите ще слязат най-рано на 24-ти и възможност за евентуална втора атака ще има най-рано на 28-и с излизане на 30-ти и стягане на багажа до 01-02.09., т.е. Дори да се откажем от Казбек времето няма да ни стигне. Съмнявам се , впрочем, че някой от щурмовите групи ще има сила и желание да се спуска пак.

Не ми се ще да анализирам причините за неуспеха. Най-вреоятно на първо място е подвеждащата информация. Ако знаехме,че тесняците са толкова много бихме възприели по-друга тактика, макар че едва ли в тези срокове - 15 дни бихме постигнали успех. Очевидно е,че групата с която разполагаме е с недостатъчно силни прониквачи в тесняци. Въпреки че бяхме подкрепени с трима души в най-важния момент, силите се оказват отново недостатъчни. Липсва поне още една група която в тези условия да завърши усилията на отбора.

Жалко!! Най-важното обаче е всички да излязат живи и здрави.

Откъм домакинската палатка се чу подозрителен шум - тежки стъпки. Светнах малко на там - изглежда е пак баба Меца, но нямам никакво желание да ходя да я гоня, още повече,че всичко,което е лесно за изяждане е поставено в бидоните.

Изобщо - проблем след проблем. Вече е впрочем точно 3 часа и ще се опитам да подремна малко. Всъщност утре пак ще бъде ден на очакване. Времето ,за щастие, през целия ден беше чудесно ­дано поне то се задържи така.

Мисля си и за това,че в момента всичко е в ръцете на заместника ми и искрено се надявам,че ще се окаже на висота.

Събуждам се в 10ч. Хапваме макарони, настроението е далеч от доброто, още повече,че времето започва да се раазваля. За щастие до към 13.30 ч все още не е заваляло. Правим отбор за дърва и донасяме поне за още 4-5 дни. Към 13.30ч лягам да поспя, какво друго да правя, в момента не съм дори статист, а направо - зрител.

Към 16ч се появяват Стефчо и Верка - излезли са към 14ч, като са оставили следващата група някъде по пътя на долу. Групата няма дори да опита да слезе на под 500 м.Че няма да се слезе е ясно - поне дано излязат всички. Към 18.30ч се появяват Бъки и Юли.В общи линии нещата са се развили така:

След като се срещат с Марто и Коко, група Юли слиза в лагера. Там, очевидно, е била уплашена, от предните групи, за по-нататъшното развитие на нещата и те още тук се отказват от опит за напредване. Тръгват надолу със задача да приберат останалия инвентар.

Верчето и Стефчо лягат да спят, наспиват се и излизат към 14ч. Разстоянието от лагера до -500м се достигна с багаж за 10ч , без багаж - за 4-5 часа. От лагера до входа е 5ч,а в обратна посока - 3ч.

Общо взето изглежда меандъра е бил жесток, защото всички са се отказали при една сравнително добра перспектива за щурма, ако не в този ден, то след 4-5 дни.

Общото становище е изразено от Стефчо “В този меандър освен за да изваждам човек,за нищо друго няма да вляза “. В лагера обстановката е тягостна. Стефчо се дистанцира и търси причината за неуспеха в слабата тактика, което е силна глупост, защото беше изгубен само 1 ден. Виждайки,че това не издържа критика се прехвърли на слабата подготовка, което е по-близо до истината. Според мен, причината е подценяване и ­не отделяне на достатъчно време. Нормално би трябвало да има още един подземен лагер - нещо против което всички бяха категорично. Липсвал е и дух, и лице, което долу да поведе отбора към дъното.

Сега – след десет години трява да кажа “Слава богу, че е нямало такова лице!”

А иначе обстановката в лагера не е била никак неблагоприятна. Фактически три отпочинали и силни групи не успяват да се организират за преодоляване на 100-130 м по вертикал и на около 200м в Хоризонтал.

Лесно ми е било, него ден, да правя такива заключения, и лагерът е бил на кофти място, и втори лагер е бил очевидно неоходим и…

Стефчо демонстрира веселост,а иначе е умерено заядлив и се опитва да изкара, че виновен за неуспеха ни е адашът, тъй като не е минал тесняка.И изобщо не се бори спортсменски.

Бъки и Юли са без настроение,може би защото се притесняват,че излизането им без преспиване и без да изнесат багажа до лагера може да навреди на имиджа им.

Верчето е най - на ниво, в смисъл,че приема неуспеха нормално като общ, докато Стефчо приема, че той се дължи на всички други, но не и на него.

Моето положение е деликатно, защото там не съм бил и преценките са ми чисто теоритически,при това никак не ласкави, за шурмовите групи.

След десет години уверено мога да кажа, че горните разсъждения са повече плод на моментно настроение и непознаване на обстановката долу.

Бъки и Юли просто са проявили малодушие, (тук пък съм писал явни глупости) а Стефчо направо се е уплашил (ех че глупост!) Изобщо, както и да поеме някаква отговорност в частност. Някак не можа да се усети, че е имало технически ръководител. Никак не съм уверен,че се е разбрало,че има и главен ръководител. Тук се оказах пълен курортист. Жалко,че си провалих годината за да проседя три седмици в Кавказ. Ясно е, че и аз съм се бил напълно разложил, чак пък и да пиша такава серия от тъпотии.

Неуспешната експедиция в най-голяма степен е заслуга на главния й ръководител, така,че и в случая вината си е изцяло моя. Най - много ни липсваха три пълни прониквачни групи за цялото време. Иначе хората не би трябвало да са уморени.

Бъки и Юли са влизали 4 пъти,Стефчо и Владо - 2 пъти,Верка е престояла най-много в пещерата, останалите са съвсем свежи и това за фактически 9 дни - никак не е много.Просто се учудвам какво им е станало на дъното.

Ужасно не ми върви на международни експедиции.Настроението е отвратително.

24.08.1988 г Ставаме късно, настроението е отвратително. Стефчо и Бъки са болни. Юли е толкова разсеян,че си обува едната обувка без чорап. По късно ми поясни, че причината била ненамирането на чорапа и страхът да не закъснее за закуска и съответно да не остане гладен.

Коментира се провалът. На никого не е ясно кой е наредил пекратяване на проникването и да се започне разекипирането. Стефчо е заядлив. Трънката, който висеше тук непрекъснато до вчера, днес вече не се появява. Към 12ч тръгват Владо и Пешо - ще се опитат да измъкнат багажа до 60м кладенец. Ина решава,че не може да влезе. Изобщо отбора е напълно скапан.

Владо и Пешо са влезли в дупката в 14ч.

След обеда с Жиката отиваме в пропастта, непосредствено до лагера.Около 14м отвес като слизам по руско въже и се качвам на камина. На дъното безнадеждно затапване-дребни камъни и глина.

Верка и Ина обикалят района и намират три ..пършивки. Вечерта разтягаме масали . Настроението леко се повдига. Забранявам разговори за Пионерская. Лягам си към 2ч.

Свършили сме цигарите и от два дни караме съвсем здравословно - без алкохол и по 2-4 цигари дневно.Лошото е, че движението е малко. Разговор с Вася. Техният клуб е на стопанска сметка, има си директор - Гуджва, треньор - Вася и счетоводител.Той е привърженик на тясната специализация и е уверен,че в района ще излязат много дупки с дълбочина над 1000м. (Оказа се напълно прав)

Тръна не ни посети цял ден - помислихме си Vaе victis! Обаче се оказа,че е чел книжка. Даже вечерта ни сготви леща.

През деня обсъждаме отказване от Казбек! До решение така и не се стига.

Снощи баба Меца ни е посетила и ни е отнесла оставащата пита кашкавал.

25.08 Ставам към 9ч.Чичо Ваньо е направил чудесни мекици. Хапваме и правим сладък лаф.

Към 12ч тръгват Юли и Верка. Задачата им е да картират отклонението под 60метровия отвес. След тях тръгват Бъки и Ина. Те трябва да изнасят багаж. Към 12ч и аз излизам от лагера, но с цел разходка към билото на Хребета.

Бъки и Ина трябва да тръгнат към 13.30 ч. Стефчо си е направо болен. Бай Владо и Пешко са излезли от дупката точно в 12ч. Свършили са чудесна работа - всичкия багаж е под 60м. отвес, а две торби са на тесняка.

Към 16.20 започваме бридж. Междувременно Стефчо, Ванката и Тръна отиват с Вася до някаква нова дупка. Новата дупка освен, че била маркирана, била и набита с два спита. Иначе дълбочината и била 30м. Вечерта с адаша отиваме до кошарата да се пазариме за магаретата. Едва не ни изяждат 5 кучета.И двамата знаем,че ги има но тояга не сме взели.Аз все пак докопвам някакъв кол и бия здраво, а адашът не успява и се брани с едно маршалско жезълче, което си е измайсторил през последните дни. Хеле идва стопанина. Правим дълъг и сложен пазарлък за да ни даде магаренца за сваляне на багажа. От 150 р. Цената пада на 50, плюс 15м въже и артисалата ни захар. Пием кисело мляко и си приказваме. Питаха ни дали сме грамотни. Чичо Ваньо го е харесал много на единия овчар, трябва да го предупредя, защото ако го сгащи в храстите…. Лицата са по планински прости. Нямат никаква представа къде е България и дали не е република на Съюза.

До 2ч влезлите две групи не са се върнали. Утре би трябвало да изнесем целия багаж. На 27 с помощта на магаретата да го свалиме до форелното стопанство. На 28-ми да переме, да се чистиме и да се подготвяме за път - с евентуално изнасяне на Гагра и на 29-ти на Казбек.

До тук всичките ни разчети се провалиха - дано този излезе верен. Общо взето се счита,че с федерацията нямахме никакъв проблем. Лека нощ!

26.08.88 Групата Юли, Бъки, Верка, Ина излиза към 8ч от дупката. Разекипирали са и са взели четири символични торби, просто поредна проява на безотговорност, едни могат да мъкнат, други не. Това пък се оказа класически запис по слух, защото на практика символичните торби са тежали по 12кг.

Юли и Верка са картирали стотина метра в тесен меандър. С тях се срещаме към 10.40ч, ние (Петковци - 2бр и Ванката) влизаме в 12ч.,разекипираме и изтегляме 8 торби багаж, средно по 15 кг. Прибираме се към 1.30ч на 27.08. добре, че маркирахме хубаво пътя, та поне по него не се загубвахме по нощите.

Общо взето влизането беше почти приятно и съвсем не изморително. На адашът му падна сталактит на ръката,с тегло 0.5кг. Ванката пък ми изсипа почти на главата 4-5 кг камък в момента в който се изкачвах по 22 м отвес. За щастие нямаше наранявания.

На входа ни чакат Стефчо, Владо, Пешо.Успешно изнасяме багажа до лагера. Не ми се мисли как ще го пренасяме на долу. Бъки и Юли са довели магаренцата, така че малко ще бъдем облекчени. Сега е почти 2.30ч и ми се спи страшно.Още повече,че вечерта е сравнително топла.

27.08.88 Започваме да подготвяме багажа. Хапваме за последен път в лагера. Верка е направила торта по случай отминалия преди 2-3 дни рожден ден на Пешо.

В 14.30ч грабваме багажа, по около 40 кг. На човек. Първите два часа движението е мъчително бавно-непрекъснато се оправя багажа на магаренцата. Дори се забравя една торба, та се налага с Пешо да я носим като кошница, всеки с по една ръка. Изтощително и гадно слизане до 22.30ч., без никаква вода! Към 22ч попадаме на леко пийналия собственик на магаренцата, който усилено ни досажда. Добре, че пет минути преди това бяхме стигнали до чудесен извор и се бяхме напили с вода, иначе можеше и да отнесе някой тупаник.

Към 22.30ч организираме лагер на форелното(пъстървеното) стопанство. Половината ги мързи да опъват палатка, но само след 2ч. започва проливен дъжд, така че им се налага. Мързела често струва скъпо човеку.

28.08.88 На нещастната ни експедиция, изглежда, предстоят още много неблагополучия. Сутринта времето е преддъждовно и към 9ч с голям зор успяваме да се разбудим и да започнем да мием прониквачния инвентар. Поне аз осезателно усещам умората от вчера. Миенето продължава до след 13ч., когато с Вера и Стефчо отиваме до баба Валя за да вземем оставения, още на тръгване изилшен багаж. По пътя се спираме жадно и гладно до всяко плодно дърво, толкова време не сме хапвали нещо сочно.За съжаление повечето плодове не са още узрели. Наровете и смокините са като дивите джанки у нас - почти като паразитен храст. След около час сме при баба Валя - всесъюзно изевстен ятак на пещерняка. Вземаме си багажа, набираме и малко ябълки за чичо Ваньо и тръгваме обратно.По пътя ни завалява дългоочаквания дъжд. Ясно е че нито инвентара, нито моите гащи ще изсъхнат преди Тбилиси и дори София.

В момента - 17.40 ч. много гладния отбор хапва нещо под тентата. Гледа с неудоволствие небето, крие се от дъжда и очаква новини от Ванката и Тръна, които отидоха до местната кръчма за да донесат печена пъстърва. Изобщо никак не е прав Райнов с лозунга “Няма нищо по-хубаво от лошото време”.

Имахме възможност да се разходим (с раници) из с.Блабурха. Съветската власт е направила много за развитието на това абхазко село. Дворовете са големи, има плодни дръвчета, лозите са пуснати по дърветата. Къщите са на нивото среден селянин от 1915г, и като архитектура (с изключение на етернитовия покрив) и като обзавеждане (с изключение на телевизора). Изобщо хората живеят по социалистически стегнато и без излишъци. Дори най-новите къщи малко се отличават от тези строени в края на миналия век. Интересно е ,че тук изглежда няма гробище. Поне на десет места, по чисто езически обичай, погребенията са извършвани в дворовете. По принцип гроба не е ориентиран и по принцип е съоръжен като малка беседка с оромно количество тенекиени орнаменти. Особено впечатляващо са украсени улуците. Тук е наистина една малка социалистическа идилия, в сравнение със задъхания от темповете си запад. Вече е 19ч и е редно да видиме какво ще вечеряме.

Вечерта всички сме се наточили да ядеме форель /пъстърва/, нали все пак сме на база до най голямото такова стопанство в южната част на СССР. Дори поспиваме преди тази радост. Към 16ч чичо Ваньо и Тръна отиват да разузнаят. Връщат се към 19ч с три хляба. Това е единственото, което е имало в кръчмата, с претенции за ресторант. Били свършили Форела - за някакъв директор продали 20кг и планът бил изпълнен, та даже затворили. За сведение форельното стопанство се намира на 200м от кръчмата и ако си с добра въдица може от входа да ловиш. Обаче - това е - социализъм, при това победил (справка средната страница на в-к “Поглед”).

Със съжаление на сърцето и с оптимистични мисли за победилия тук обществен строй вечеряме каквото има, т.е. сварен ориз с гъбена супичка. Добре,че поне има по две филийки хляб, от повече от десет дни този артикул не го бяхме виждали. Отпускам 300 драма коняк. Следва пак дъжд и в един промеждутък успяваме да опаковаме алпийския инвентар.

Вечерта пазачът на форельното си е пийнал и разговаря с един авто посетител посредством цевта на своята пушка, което предизвиква невесели чувства у нас.

Към 22ч от горе пристигат Серги и Сандо. Тотално са скапани и от багажа и от дъжда, и от хлъзгавия път. Към 23ч пийваме една бутилка коняк и дробиме сладък лаф.

Сега е 23.30ч и навън пак сладко вали.С Юли спим под тента на неговата палатка.Чувстваме се отлично.Само дето малко смърди на мръсни чорапи и спарени и мръсни влажни дрехи. Добре,че не опънахме палатката, а само тента, иначе щаха да ни намерят като еврейчета след обработка в газова камера. Дано утре се изнесем от тук. Лека нощ.

29.08.88 Ще изгнием от дъжд.От 26 вечерта вали почти непрекъснато. Часът е 7.30 а времето така се е заинатило и такъв равномерен дъжд се лее, че изнасянето до Гагра се превръща в сериозен проблем. Никога обаче нещата не са толокова лоши колкото можеш да си ги представиш, за щастие този път в положителна посока. Току бях написал предното съждение за времето и дъждът спря та успяваме да се изнесем до спирката. На някои може да се струва, че излишно се глезим, опитвайки се да минаваме все по сухо, но влачиме огромно количество багаж, който ако се намокри е най вероятно да се изсуши чак в София и междувременно напълно да се батиса. Само след 20мин един камион ни откарва до спирка Бармьй. Там таман сме изпуснали електричката. Чакаме около 2ч и към 12.30 хващаме на стоп камион, който ни Хвърля на гарата, за което се бръкваме за 10 рубли и две бутилки коняк.

На гарата се делваме на две групи за по 3ч., едните пазят огромният куп багаж, другите се моткат. Хуквам сам, след толкова време в колектив се нуждая от малко почивка. Хапвам в почти европейски ресторант за пет рубли. Преди това пия гадна бира. Разхождам се по централната улица, стигам до плажа. Преобладават гадни столове от типа на закусвалнята на Красно село. Влизам в Универмаг - нищо, ама нищо особено. Дори свестни сувенири няма. Пия чудесно кафе в мизерния бар на огромния хотел Пицунда. Страшна гларусияда може да се развихри. Опитвам се да се свържа със София, погледнаха ме така, сякаш искам да се свържа най-малко с Малкия магеланов облак. Прибирам се на време и след това успявам да видя как се играе на комар с три напръстника,и как за 15 мин 2000 - 3000 р. смениха собственика си. Залогът беше 25,50 и 100р.

Точно в 20ч се натоварваме в чудесен вагон, по четирима в купе. Настроението на отбора рязко се повишава. Колко малко му трябва на човек - малко вода и относително чисти чаршафи. Адашът малко се заглежда, кима и намига на мацета. На Юли измитите крака така вонят, че дори чичо Ваньо не издържа и се присъединява към настояването ни да си ги измие още веднъж и то по-качествено. Само Бъки е малко замислен, за пръв път впрочем. Даже без да се усети започва да си тананика “Но нямам право на това, на мой приятел си жена”. Първоначално всички запазваме гробно мълчание, но след това избухва кански кикот. Бъки срамежливо се изчервява. Към 21ч сядаме да играем бридж. В чудесно настроение. Общо взето деня не винаги си личи от сутринта.Влакът вече пътува към Тбилиси.

30.08.88 През нощта адашът яко хъркаше,но към 2ч все пак заспивам. Между другото неговата кашлица почва сериозно да ме безпокои.

Сутринта бавно се оправяме - още повече, че няма за къде да бързаме, влакът, както и на идване ,се движи с неопределено закъснение - за сега около 5ч. Вече сме в Грузия. На гарите на видни места са поставени портрети на Сталин, тук-таме има и бюстове. Изобщо - странна страна - в Москва ще строят паметник на жертвите на Сталин, а тук току виж му дигнат още някой.

Във влака има даже две хубави маценца. Макар и дълго, пътуването не е неприятно. С шест часа закъснение пристигаме на г. Тбилиси. Там ни чакат двамата близнаци ­Сергей и Льоня.От тук нататък, та чак до 20.30ч започват серия изненади и то все приятни.

Най-напред отиваме с Владо и Стефан в клуба на туристите. Там ни очакват и за наша най-голяма изненада ни предлагат:

• подслон, наистина не с басейн.но идеално място за опъване на спални чували
• предлагат ни водач за Казбек, като изрично подчертаха,че официално разрешение за изкачване на върха не могат да дадат
• оказа се,че в района на върха може да се спи на палатки ­няма да са ни необходими пари
• предлагат ни и място на което да си оставиме багажа, с това ни икономисват поне 20 рубли

Лицето е толкова любезно,че за да ни осигури по-удобна стая се разтърсва, в абсолютно извън работно време да търси другото лице,у което е ключът. След толкова затруднения, като че ли парашутът ни се отваря.

Сега е 20ч, отборът се разхожда из града. Има чудесни ножове само по 60р. Посещаваме великолепна църква - Св. Георги. Масово посещение - предимно млади хора, които съвсем искрено се кръстят и палят свещи. Разхождам се из стария град, за щастие сам. Напомня нашия Пловдив - и по архитектура, а и по атмосфера. Относително добре уредена пътна мрежа, с оригинално решение на подлезите. Возим се дори на метро ­нищо особено - както всички метра по света.

Пиша за първи път на маса (не ти личи по почерка В.М.)- пред кафе и сладолед - естествено в старата част на града - на тиферич.

Имаше и вицов момент - оказва се,че в сhangеа нямат руски рубли. Иначе в хотела,в който е поменатото бюро цари напълно европейски (поне на пръв поглед) дух. Стана 8.10 и е време да ходя на срещата, която е в 9ч. Дано всичко върви нормално.

Нещата вечерта се развиват нормално. В смисъл - всичко се урежда, настаняват ни в не-голяма стая, но с много място за багаж. Вечерта преди лягане си говорим за върха. Никак няма да ни е лесно.

В двора има чешмичка, която тече адски припикаващо. Отбора се изрежда да става през нощта, няколко души бяха сгазени при тези преходи, а поради упорито слухтене доста хора и не спаха.

31.08.88 Сутринта ставаме към 9.30ч. В 10ч идват Амарен и един негов колега да ни вземат с кола, за да отидем и купим билети за рейса до Казбеги. Нашите домакини ни завеждат на разкошен обед в страшна частна кръчма, напомняща годините на НЕП, само дето не се сервира алкохол.

Грузинците никак не са във възторг, че са съюзна република. След обяд ни оставят на изключително богатия си пазар. Там Юли набързо продаде 1 чифт маратонки. Буквално му ги изадиха от плика. След това опитваме грузинско кафе и хапваме сладолед в подлеза на площад Рустивели. Разхождаме се по същата улица. Не успявам да намеря никакъв сувенир.

Отбиваме се в няколко църкви - всичките добре посетени. Цъфваме пред старата баня, абсолютен цирк - с теляк отвън, който има страховит вид, като че ли ще ти го отпори още тука. Черпят ни чай в съседната чайна. След посещение на най-старата част на града, където е бил царският дворец, а сега е останала само църквата св.Богородица.

Строена като царски параклис, през 19 век руснаците я превръщат в затвор. В момента е в печално състояние, но попаднахме на служба с хор. После се разходихме по булеварда край реката (бул.Сталин) след което се прибираме. В сряда има клуб, т.е. сбирка на местните туристи, но нищо интересно не стана. С нас ще дойдат трима души. Същите спят или по точно вдигат цяла нощ шум при нас.

01.09.88 Сутринта ставаме в 5.15ч. В 6ч. напускаме и без произшествия сигаме автогарата. Там, обаче се оказва,че рейсът, поради закъснение на шофьора ще тръгне в 8.30ч, вместо в 7.30ч. Междувременно отменят два курса. Общо взето социализъм. Накрая все пак се натоварваме и тръгваме. Великолепно пътуване по военно-грузински път, с преминаване на проход на 2395 м н.в. Спира се за почивка и се пикае в страхотен кенеф. Заградена площ с произволно разпръснати дупки по пода, с диаметър от 50 до 130 см. Умно, над една дупка с малко внимание /за да не се опикаят/ могат да се облекчават по трима - четирима души, мислят да няма опашки хората. Не занам, но ми се струва, че голямата работа е малко опасна, ако си леко пиинал, или някои, леко пийнал те бутне, влизаш в лайната със задно салто. Без произшествия в 13.30ч сме в градчето Казбеги.

Тук вече ни чакат двама от тримата ни водачи.Третият е пътувал с нас. Единият е успял дори яко да се нареже със сливова и бира. Хапваме кремвирши, купуваме хляб и се изнасяме на час от селцето. Тук ще преспиме и утре ще тръгнем към метеолабораторията, която е под върха на около 3500 м. надморска височина.

Точно след час път опъваме палатките - край място от което с коне се изнасят дърва за метеостанцията. Опъваме лагера. Адашът пак се разкашля и изглежда няма да върви по-нагоре.

С Ванката, Юли, Верка, Пешко и Стефчо отиваме до един великолепен мини-манастир или по-точно укрепена църква. Самата тя е на връхче, пътят до нея вие и има съвсем приказен вид. Очакваш да се появи добрият юнак, който отива да победи призраците в замъка.

Въпреки запуснатия си вид (впрочем- не много) църквата св.Троица е действаща, обзаведена е много добре и имаше маса, пълна с ядене, очевидно дарове. Всичко това се вижда от процепа на вратата. Като се има предвид вълшебният вид на църквата, това, че е залез слънце, че за да влезем в дворчето сме преодолели крепостната стена, че няма никой, а всичко изглежда като че ли да преди минута хората са били тук…. Истинска приказка.

Към 21ч си лягаме.Малко след това идват на гости рускини. Адашът, обаче, е болен, от нас никой не става и в джамбурето участват само нашите водачи.

02.09.88 Сутринта вместо в 6.30ч ставаме в 7.30ч,при това само българите. Руснаците са уморени от снощи. Въпреки че не закусваме и не събираме палатки (впрочем вземаме само тента на чичо Ваньо, нагоре палатки няма да ни трябват) успяваме да тръгнем едва към 9ч.

От тук нататък Ходим точно 1 час и спираме за 50 мин. почивка за закуска. Следва 1.5ч. ходене до превала, където има опънати палатки на конярите. След 15 мин почивка продължаваме още 1ч ходене и сме в началото на Гергецкия ледник. Тук почиваме 15 мин., правим снимки и продължаваме. Нашият водач Паша прави инструктаж - движение на 10м един от друг - строго в следите на преминалите преди нас. При отваряне на кухина под теб, силно разперваш ръцете, за да се запънеш в стените, защото ако се заклиниш надолу просто можели да ти помогнат само за да се преселиш по леко в по - добрия свят. След час Ходене излизаме от ледника, мъглата леко се вдига и виждаме за втори път станцията (първия път я видяхме малко преди да се качим на ледника) - този път на най-много 30 мин от нас. В 16.10 сме в нея. Или ако махнем почивките на около 4 - 4.30 ч от Казбеи. Станцията е голяма,строена е през на средата на 30-те години и е страшно запусната. Има поне 20 стаи - няма вода, нито ток. Метеоролозите обитават три стаи, от които се отоплява само една. Нас ни настаняват в две стаи - с размери 2.5 Х 4 м,обзаведени с по две много мръсни шалтета. Иначе си има почти плътен прозорец и не толкова добре уплътнена врата.Температурата е между 5 и -10 градуса, в зависимост от часа на денонощието.

Нашите водачи тук явно са познати, защото метереолозите ни пускат в своята стая. Хапваме и пийваме чайче. Има хигиеничен кенеф с автоматично затвряща се врата, особено автоматично се затваря при вятър. В такова време обаче е нездравословно да се наслаждаваш на това удобство, защото поменатото съоръжение виси над свирепа урва и досега няколко пъти било падало в нея, веднъж с посетител вътре. Към 19ч се обличам за сън - т.е. егерката, ретузките, два леки вълнени пуловера и дебелото яке.

Освен нас има още една група в съседната стая. Съвсем не е ясно дали ще качиме върха. Паша започна да се уфлянква, че нямаме необходимата екипировка. Въпросът, впрочем, никак не е прост,защото основното условие за успешно изкачване е доброто време. Ако на слизане те хване мъгла е напълно възможно да не уцелиш пътя за станцията (малко под върха има широко плато) а ако продължиш в другата посока се забиваш в такива хендеци, че изобщо нямало дори да те търсят, а както и никога не се размразява, ще си спиш до второ пришествие. Всъщност страхливостта на нашите водачи по-скоро ме радва, отколкото ме плаши, тъй като поне половината от отбора никога не е работил на лед, а от останалата половина (вкл. аз) имаме най-меко казано лека представа за това. Може би само Стефчо е що-годе на ниво. Без да е труден, в най-горната си част върха предлага 150м ледена стена,или по-точно силен наклон - 45-50 градуса,така,че нещата не са за подценяване.

В същност - ще видим. Утре ще е ден за аклиматизация. А пропо ­на всички пулса се вдигна - на чичо Ваньо - 100,бай Владо -96, при мене 91, още един сигнал за внимание. Впрочем и височината не е малка - 3666м - за първи път ще спим на толкова високо. Иначе се чувствам съвсем добре и ако не е ледената техника съм съвсем сигурен,че ще мога да скокна на върха - при добро време, разбира се.

Днес в общи линии времето беше доста благосклонно към нас ­слънце нямаше, за 1ч преваля сняг, но беше тихо и сравнително топло, постоянно над 0 градуса. В някои моменти стигаше вероятно до 7 - 8 градуса.

Сутринта до към 10ч беше прекрасно - успяхме да видиме от лагера Казбек, после, постепенно до 10 - 11ч се сговни - позната картина било. Във връзка с това, ако тръгнем за върха трябва да излеземе от тук най-късно в 3ч сутринта, с идея най-късно в 10ч да сме на върха и до 12 - 13ч да сме поне слезли от платото.

Сега по план ще разтягаме пичи масали, които естествено няма да описвам.(защо В.М.) Междувременно се подава сигнал, че има отлична видимост - действително фантазия. Алпите праз да ядат. Неописуема нощна гледка към намиращите се под нас трихилядници и към връх Казбек. Лека нощ.

03.09.88 Сутринта ставаме рано. Впрочем става рано нашата стая - 7.30ч. Ванката, Владо, Стефчо и аз. Навън е фантастично красиво, опитвам се да събудя групата от другата стая - напразно. Решаваме да използуваме Хубавото време и да мръднеме на горе. Обличаме се бързо, вземаме малко храна. Предаваме на глупаците, че ще се движим по пътеката за превала и че ще ги чакаме там и потегляме в 9.30ч.

Докато писателствувам вече е станало 20ч. Междувременно от платото се връщат пичове от Украйна - към върха не са ги пуснали - така се не разбра кой точно трябва да ги пусне.

Времето е приказка, пътеката (ако изобщо следите преди нас на киевска група могат да бъдат пътека) набира бавно височина като се обикаля левия склон на ледника.Не бързаме никак, Ванката успя да си освети и филма дори. Към 11.30 сме на подножието или по скоро на мини платото в горния край на ледника - н.в. 4100м.Оттук се вижда прекрасно Казбек 5054 м, Спартак 4517м и седловината между тях на 4200м. Тук ни настига втората група. Очевидно са се засегнали от това,че сме тръгнали сами. На Пешко все му се яде, Ина и Бъки си живеят в съвсем отдалечен свят, но са пак докачливи. С изключение на Бъки и на чичо Ваньо (вечерта) никой не се оплаква от главоболие.

Моята особа се чувства много добре,на 4200 имам пулс 82 ­струва ми се,че не е съвсем ритмичен. Впрочем, нашите водачи днес не са с нас.Снощи са си пили до 4ч и явно нямат намерение да аклиматизират. Още по-малко е намерението им да качат върха. Оказва се, че или нашата екипировка не е добра, или времето се разваля, а последно, че трябвали ледени клинове, а те не били взели достатъчно. В крайна сметка се уточняваме, че утре ще станем в 3.00ч,ще тръгнем в 4.00ч и ще качим Спартак. Това е - и тук не ни провървя. Това са поскоро пъдари,а не водачи. Междувременно задухва и вятър, което ме кара да мисля,че утре времето ще се развали,и че още утре ще слезем надолу.

Днес общо взето,беше най - приятния ден от експедицията. Всички сме леко изгорели и съвсем лекичко уморени. Вече наближава 18 ч и ще се опитам да поспя. Пулс 70 .Последна промяна - руснаците отиват на Казбек по стената, ние - както решиме.

04.09.88г Още в 2ч Юли се появява в нашата стая да търси суха супа. В другата стая е настъпил върл глад и смятат да ядат,което и правят. Навън духа ужасен вятър, руснаците чакат да спре и докато го чакат си пеят. За съжаление спирането не става и вместо в 3ч, ставаме в 7.30ч и вместо нагоре, тръгваме надолу. Слизаме за два пъти по-малко време. Временцето, в ниското е чудесно, има великолепен поглед към Казбек, все пак ураганния вятър осигурява поне това. От платото трябва да се хване по билото н а хребетчето,а не да се отива към водопадите.

Адашът е приятно изненадан от ранното ни пристигане. Той всъщност не е скучал. Участвал е в товаренето на конете, а доколкото разбирам и в още нещо. Междувременно е изтъргувал за 40р. своите чешки обувки. Към 15.30ч пристигаме на площадчето в Казбеги. Почти моментално хващаме малко рейсче, пълно с кокошки, което се съгласява да ни вземе. Чудесно пътуване, кокошките кудкудякат, цвъкат по нас и раниците ни, дори снесоха едно яйце. Слизаме целите в пух.

Нашите водачи (Паша и Сергей) изостават и не успяват да се качат. Пристигаме в Тбилиси към 18.30. Разглеждаме симпатична улична изложба и късметът ни пак проработва. Някакъв чичко ни отключва дома на туриста, същият в които спахме на идване.

Изкъпваме се (по скоро се измиваме),Хапваме в отсрещната закусвалня. Към 22.16ч се появяват руснаците.Даваме им бутилка и …. Към 2.30ч лягаме да спим.

05.09.88г От четири сутринта започва да вали. Със зор ставаме в 8.30ч. С адаша тръгваме на разходка, почти като във филма – „Разходка в дъжда”. Купуваме по един рог, влизаме в интересна църква със съвременна живопис. После отиваме да хапнем в чудесен ресторант на брега на р.Кура. Влизаме в 12.15,а алкохол сервилат чак от 14ч. Решаваме геройски да устоиме на напъна и започваме със закуска:- салата от домати и краставици - специално сготвен зрял фасул - пълен с вкуснотии патладжан - пастърмица

След това хапваме великолепни наденички. Лелката ни поглежда особено и ни донася чудесно бяло вино в каничка. Все още няма 14 ч., та затова виното е в каничката “И вам жалько и правильник надо соблюдать.” казва достойната женица. Поръчваме си по един шашльiк с втора бутилка, Хапваме и по пържолка. На края десертираме с пъпеш и кафенце. Цялото удоволствие - 45 рубли (една рубла е по- малко от лев) включително четири рубли бакшиш. Социализмът си има и добри страни.

В най-добро настроение на духа продължаваме разходката,още повече,че дъждът вече е спрял. Тбилиси е ужасно неудобен за пешеходеца град - пешеходни пътеки и подлези няма достатъчно, на пешеходната пътека нямаш никакво предимство.

Моткаме се из града и се засичаме с федераторите. Прибираме се към 17.30ч и се оказва,че Паша предлага да пийнем в неговата канцелария. По-късно идва и другия Паша - офицера за свръзка, с дъщеричката си. Чудесно Хапваме и пийваме.По едно време идва и жената на Паша,наругава ни и си взема щерката.

Говориме за планини, вдигат се многоетажни тостове. Оказва се, че тук никак не обичат Горбачов и го считат за образцов глупак. Стопанин и умен човек бил Сталин. На края оставаме с Владо, Ванката, адаша и Паша. Изпива се всичко, за изненада е, че мина напълно без инциденти. Дават ни страхотна карта на района.

06.09.88 Ставаме нормално и стягаме багажа. Бъки прави сметка,че ако дойде Наско ще го вози на такси. Към 10ч се пръскаме за финална разходка из Тбилиси. Всъщност - нищо ново не виждаме. Към 13.30ч се събираме в клуба за да разбереме, че транспорта ни до летището ще дойде към 16ч.Отново се пръскаме. Тук спирам и се надявам описанието на останалата част от деня да направя утре в София.

Чудесно пътуване с „Балкан” (вече го няма – демократите го продадоха за един долар). Малко миришем и сме много гладни. След като си поискваме за трети път хляб стюардесите ни сглобяват изричение “Като чели не сте яли ляб от три дни”, след отговора “не от три а от тридесет”, нещата се изясняват и мацките ни нахранват обилно. Някои даже се облажиха и в друг смисал. С последните си пари купуваме ракия в самолета и още тук започваме да я пием.

Посрещането не мина като се очакваше, все пак не сме стигнали дъното. Благодаря на всички и си тръгваме. В крайна сметка и завръщането си е нещо хубаво.

OTЧET ЗА експедиция “ЗАПАДЕН КАВКАЗ 88”

Експедиция " Западен Кавказ - 88 " беше продължение на дългогодишната ни съвместна работа с кримските спелеолози. По същество провеждането и стана възможно следполучаванета на официална покана от тяхна страна.

Първоначалното предложение беше за съвместно проникване в пропастта “пантюхинская” - втората по дълбочина в света.Впоследствие - по искане на нашите кримски колеги района и задачите на експедицията претърпяха известни промени.Уточнено беше, че през цялото време на експедицията с нас ще работят четирима съветски пещерняци - един от които ­Г.С.пантюхин е на практика ръководител на проучванията врайона на Бзибския Хребет. В заседанието си от.23.5.1988 г. Бюрото на клуба постави следните основни цели пред експедицията:

1. Изследване на определен ни от руснаците район.
2. Проникване в “Пионерская” - дълбочина 815 м.
3. Продължаване и задълбочаване на контактите със съветскитеспелеолози с оглед бъдещи експедиции.

За участие в експедицията първоначално се бяха кандидатирали 17 души.В окончателния вариант останаха 10. За главен ръководителна експедицията общото събрание на клуба избра П.Съйнов, а за технически ръководител беше определен Ст.Хаджианастасов.

Парите за експедицията се получиха от три места. От БФПД целево беше приведена сумата от 5000 лв.СТС отпусна 1800 лв самите участници в експедицията осигуриха 1300 лв от личните си средства или общо 8100 лв. Необходимо е да отбележиме, че парите бяха получени навреме и в България нямаше затруднения от финансов Характер.Използваме възможност- та да изкажеме нашата благодарност на другарите Ал.Жалов и Сл.Давидов които активно съдействуваха за финансовото обезпечаване на експедицията ни. Най големите пера в разходите ни бяха: свръх багаж - около - 1000 лв якета и гумир.гащеризони - около - 750 лв,Храна - около ­1100 лв

Паспортите и всички документи свързани с пътуването бяха осигурени от бюро “Пирин”.. Трябва да отбележиме, че необходимо условие за извършване на такива услуги е включването на експедицията в календарния план на БТС

Благoдарение на помоща на БФПД необходимият ни инвентар беше доставен навреме. Затруднения имаше само с прониквачните торби но с помоща на клубове от София и Плевен, макар и в последния момент и този въпрос беше решен.На практика специално за експедицията бяха закупени само четири непромокаеми гащеризони.

Набавената храна на практика изцяло беше купена от магазините, за съжаление беше пропусната възможнодтта да из­ползваме услугите на студентските столове . Безвъзмездно ни бяха отпуснати част от шоколадите и захарните изделия.

Главно чрез кореспонденция набрахме доста данни за района и интересуващите ни пещери . Затвърди се убеждението ни, че това е един от най интересните карстови райони в света. За съжаление от получената информация не можахме да си съставиме ясна представа за изключителната трудност на пропастта “Пионерская” което доведе до известно подценяване и до психическата нагласа за не много трудна пещера. До някъде за това допринесоха и личните разговори с Хора прониквали в пещерата. Би могло въпреки всичко да се каже, че тръгвайки от България ние имахме на практика цялата достъпна информация за района и особено за пропастта “Пионерская”.

Групата ни излетя от София на 9.08.88 г. - пътят до Тбилиси прелетяхме за около 2.5 часа. На гарата ни чакаха наши приятели, които ни бяха осигурили билети по направление Гагра. Оказа се, че все още съветските Ж . П . Линии не запазват места за чужденци по Задкавказката линия.

Разстоянието до Гагра - около 550 км. - преодоляхме за малко повече от 16ч. И пристигнахме на гарата към 15 ч. На 10.09.88г. Тук останахме и целия следващ ден, като поради липса на валута - спахме на гарата. За времето на престоя си организирахме хеликоптер за изнасяне на багажа до лагера ( 500 рубли ), запазихме места за влака за връщане ( което се оказа сериозен проблем , организирахме и превоз до изходния пункт - селцето Блабурхва и по-точно пъстървеното стопанство,което впрочем се ползува с по-голяма известност от самото село. Срещаме се и с кримски спелеолози включително с Г.С.Пантюхин - ръководителя на изследванията в района.

Тук идва и първата неприятна изненада - оказва се,че вместо четирима с нас ще бъде само един съветски пещерняк. Познаващ достатъчно добре района. Тоест, задачата за започване на проучвания в определен район още тук стана твърде проблематична.

На 12.09 - с нает автобус пренасяме багажа си до изходния пункт на експедицията. Използваме деня за да посетиме и благоустроената Новоафонска пещера.Води ни Пантюхин, и освен, че влизаме в пещерата без да чакаме ( а чакането понякога трае със седмици ) се запознаваме с нейния откривател.

На 13.09 след седем часа Ходене ( с по 15кг. багаж ) групата достигна до района на лагера. През този ден беше преодоляна значителна денивелация -надморската височина на пъстървеното стопанство е 70 м.,а на лагера 1680 м.

На 14.09 посрещаме хеликоптера с основната част от багажа (800 кг.) и устройваме лагера. Той беше разположен на реброто между два дълбоки въртопа в местността “Бревно”. Необходимо е да се отбележи, пълната липса на естествени водоизточници. Всичката вода се получаваше, чрез топене на на сняг от намиращите се на дъното на въртопите снежници. Първоначално преварявахме водата за пиене, но впоследствие се отказахме от тази мярка. Липсата на вода донякъде се компенсираше от изобилието на дърва за горене, тъй като се намирахме в периферията на вековна гора. Същия ден Вл.Попов, Ст.Хаджианастасов и Леонид Девиденко тръгват за намиращата се на около пет часа път пропаст “Пантюхинская”. Там се намира лагера на кримските спелеолози и задачата на групата е да договорят условията зя нашето евентуално проникване в пропастта. По пътя успяватда се загубят и се налага да преспят на открито. Тази група се връща в лагера чак на 16.09 и то с неприятната новина, че въпреки предварителната договорка, найстина доста неофициална, няма да можеме да проникваме в пропастта. Въздържаме се от коментари -защото вината си е вероятно изцяло наша.

В съседство на нашия лагер се намираше лагера на грузинска експедиция, в чиито състав работиха и петима представители на БФПД. Необходимо е да отбележиме, че - поне според нас, двете български групи се “сработиха” много добре и си винаги си помагаха с каквото можеха.

15.09. В 13ч. В пропастта “Пионерская” влизат Б.Георгиев и Ю.Атанасов , два часа след тях влизат П.Съйнов и Ив.Личков. И двете групи, противно на първоначалните планове излизат към 20ч., като екипират и свалят багаж до кота -110 м. Причината за ранното излизане е крайно зле маркираната и още непозната пътека до пещерата, която общо взето доста нелогично се вие из гъста гора. За да избегнеме извънпланово преспиване на открито решихме да излеземе от пещерата в споменатия час, за да може по светло - около 21 ч. да се прибереме в лагера.

16.09. В 12.30 отново влиза Б.Георгиев и Ю.Атанасов, към 16ч. Започва проникване и втора група в състав: П.Живков, И.Барова, В.Колева и П.Колев. Екипирани са отвесите до к. - 170 м.. Тук пещерата ни предлага първото си по-сериозно стесняване, което силно затруднява проникването през този ден. Нещо повече П.Живков не успява да го преодолее и на практика няма възможност да участвува в проникванията по-надолу.Същото се случва и с П.Съйнов и Ив.Личков. През този ден става ясно, че достигането до дъното ще бъде доста по сложна задача от очакваното. Започна да става ясно, че ни липсва бързина при екипирането, нещо което щеше да има важно значение в условията на отпадането на трима души от по-нататъчна работа. Двете групи излизат заедно - към 20.30 ч., тъй като също са преценили, че могат да се игубят по пътя.

17.09. В 11.30 в пещерата влизат Вл.Попов и Ст. Хаджианастасов, към 14.30 влизат Ив. Личков и В.Колева. Групите екипират до к. -270 м. И изилизат към 22 ч. Същия ден П.Съйнов, П.Живков и В.Колева правят опит да копаят на дъ­ното на нова двадесет метрова пропаст, за съжаление без резултат и без никакви перспективи за продължение. Пак този ден окончателно е завършена стабилната маркировка до пропастта. Това е денят в който свършва първият етап от проникването: всички вече са направили поне по едно влизане, добили са представа за пещерата, познават пътя до нея. От тук нататъка проникванията - поне по план - не се събразяват със слънчевото греене и продължителността им нараства. През този ден се затвърждава убеждението, че задачата ни е сложна, но има всеобща увереност в успешния край. Въпреки, че се изостава с един ден от предварителния график, се счита, че времето ще стигне.За това допринася и информацията от нашите грузински колеги, които ни уверяват, че ни е необходим само един лагер - на к. -400 и от там на едно проникване от 15-20 ч. може да се екипира до дъното и да се излезе до лагера. Това впрочем почти напълно съвпадаше с нашите планове и предварителни разчети.

18.09. Целият ден вали проливен дъжд,съпроводен с гъста мъгла,така че оставаме в лагера.

19.09. Дъждът продължава, но вече нямаме възможност да отлагаме проникванията. В 15 ч. В пропастта влизат Ю. Атанасов и Б. Георгиев, а в 19. 30 - П. Живков, И. Барова, П. Колев. Задачата е да се достигне до мястото на подземния лагер, като втората група трябва да свали основния багаж за оборудването му. За съжаление по отвесите има много вода, което изключително много затруднява проникването. Екипиращата двойка достига до кота -320 м. и доста премръзнала пренася багаж. Двете групи излизат заедно към 02.30 ч. На 20.09. за първи път се появяват съмнения в достигането на дъното.

20.08. Това е деня, в който започва опита ни за достигане на дъното. Възприемаме следния план за работа: -първа група- в състав Вл. Попов, В. Колева и Ив. Личков имат зазадача да достигнат и оборудват лагера, след което да излязат. В. Колева, в зависимост от състоянието си и обстановката ще реши дали да остане в лагера за да дочака втората група за да продължи с нея надолу. -втората група - Ст. Хаджианастасов, Мартин Трантев и Николай,(последните двама - от групата на БПФД) трябва да премине транзит през лагера, да оборудва до дъното и да се изкачи до лагера, където да преспи и след това да излезе. Предполагаше се, че продължителността на проникването - до връщането в лагера - няма да надхвърли 30 ч. Това наше мнение споделяха и нашите грузински колеги. -третата група - Ю.Атанасов, Б. Георгиев и Сергей,(последният от групата на БПФД) също преминава транзит през лагера, достига дъното и разекипва до където чувствуват, че има сила, след което спи в лагера и излиза. Около 19 ч. Първата група влиза в пропастта и изпълнява задачата си. Ив. Личков не успява да премине стеснението на - 170 м и излиза към 5 ч. На 21.08., Вл. Попов излиза същия ден в 23 ч., а В. Колева остава със следващата група и излиза чак в 14 ч. На 23.08.

Две думи за лагера. Той беше изграден в сухо разклонение на пропастта. Това беше една палатка “Хималайка”, съоръжена с надувни дюшеци (пластмасови) и спални чували. В него сравнително спокойно можеха дапреспиват трима души, при нужда дори четирима. Бяха свалени значителни количества храна (предимно концентрирана), сух спирт, чай, кафе, медикаменти.

21.08. Около 13 ч. Втората група започва проникването, в лагера към тях се присъединява В. Колева.За да се придвижат по-бързо се разделят на две двойки - напред Вера и Николай, малко след тях - Стефан и Мартин.

Първите напускат лагера около 20 ч., след като са отпочинали и добре похапнали. От тук нататък започва най-тежката част на експедицията. Придвижването става в непрекъснато тясен меандър, изцежда силите на прониквачите, придвижващи се със средно 12 кг багаж. За преодоляване на разстояние от 300 м., практически по хоризонтал, но с непрекъснато качване и слизане за търсене на пътя, са били загубени повече от пет часа. На кота -500, преценявайки, че достигането на дъното крие опасност за участниците и най- вече, отчитайки невъзможността дасе окаже елементарна помощ, дори при лека травма, се решава да се прекрати проникването и (което може би не е било най-правилното) да започне изнасянета на вече вкарания багаж.

В лагера - 360 групите се връщат около 14 ч. На 22.08. т.е. след 20 ч. проникване. В. Колева и Ст. Хаджианастасов остават да спят в лагера, а другите двама решават да излязат навън. На входа те достигат към 21.30 ч. На22.08.

Тъй като все още говориме за 21.08 трябва да отбележиме, че намиращите се отвън хора направиха голяма обиколка на района с цел запознаване с местоположението на входовете на другите големи пещери.

22.08. Към 14 ч. Влиза третата група. Тя достига латера около 18 ч. И след около час почивка продължава към дъното, за 4 часа ( без багаж) те достигат кота -500 и започват да се връщат, разекипирайки отвесите. Обратният път до лагера е изминат за 8 ч. След кратка почивка в лагера, групата излиза около 17 ч. На 23.08. Около 14 ч. Същия ден са излезли Стефан и Вера.

23.08. Никой не влиза, за сметка на това , както се спомена излизат две групи. Обсъждаме създалото се положение, а то е почти такова, каквото беше към 15 ч. На 21.08. Разликата се състои в това, че вече имаме четирима души, при това определено най - добрите, нуждаежи се от поне двудневна почивка. Времето ни е притиснало и решаваме да преминем към разекипиране.

От 24.08. До 24ч. На 26.08. разекипираме и пренасяме инвентар и оборудване.

27.08. Проявявайки истински хамалски героизъм успявяме дя свалим багажа до пъстървеното стопанство. Средно на човек се падаха по 35 кг., при около 13 часов преход. Свалянето на багажа на един курс стана възможно, само защото от местни овчари наехме две магарета ( за по 20 рубли едното ).

С това спелеоложката част на експедицията приключи и би следвало да се опитаме да видиме причините, поради които не бе достигнат желания резултат.

1. Основната ни грешка беше,че експедицията беше подготвяна по начина, по който бяха подготвяни всички досегашни наши прояви в СССР, тоест разчитахме, че ще работим съвместно със съветските ни колеги. Както вече стана ясно, това не можа да се получи.

2. Основната ни цел беше да започнем проучване на район, с такава мисъл беше подбран състава на експедицията.Отпадането на работата по този въпрос и превръщането на експедицията в чисто спортна доведе до сериозни затруднения, защото основни “прониквачни” единици не бяха с нас. Все във връзка със състава, трябва да отбележиме, че на практика заминаха всички, които имаха желание - просто нямаше достатъчно кандидатури. Целесъобразно е за в бъдеще да не се получава прекалено натоварване на календарния план на клуба.

3. На практика се оказа, че не бяхме подготвени, по скоро психически - за пропастта “Пионерская”. Това в значителна степен се дължеше на не достатъчно точната информация за пропастта, която ни бяха дали руснаците. В известна степен за недооценяването допринесе и това, че мислехме, че с нас ще бъде лице познаващо и можещо да води в пропастта.

4. Оказа се, че за да можем да достигнеме до дъното, експедицията трябваше да се състои поне от 12 души, а възможност да определим броя на участниците ние на практика нямахме. Бройката от 10 души беше предложена от руснаците, а непреодолими теснини позволиха само на 6 от тях да участвуват активно в работа под -120 м.

5. Допуснати бяха грешки при ръководството на експедицията. Най вече в момента, в който се планираше щурма към дъното. Беше помислено достатъчно за осигуряване на безопасността, но не беше уточнен вариант за прекратяване на проникването - без да се разекипира, с оглед нов опит. Разчиташе се , че прониквачните групи ще действуват по най-целесъобразния начин - в зависимост от обстановката. Впрочем изводите в тази точка не се споделят от всички членове на експедицията. Доста от тях смятат, че е действувано в този момент по най-добрия начин.

6. Не по най - добрият начин беше проведена физическата подготовка за експедицията.

7. Необходимо е да се отбележи, че различията в оценявянето на времето, необходимо за достигане на дъното се дължаха в известна степен на различните системи за оборудване.Прилаганата у нас системе изисква доста повече работа при първото екипиране на отвеса.

Редно би било,макар и с няколко думи да се спрем и на някои положителни резултати от работата ни.

1. Това беше първата, изцяло самостоятелно организирана от клуба експедиция в пропаст с такава дълбочина. Както се спомена до този момент експедициите ни в пропасти са били винаги при силно участие на домакините. В този смисъл достигнатата дълбочина е най - голямата достигана от наша клубна експедиция.

2. Запознахме се с един от най интересните карстови райони в СССР, а може би и в света, нещо, без което е невъзможно да се организират сериозни изследвания в него, а това си остава наша амбиция.

3. Създадени бяха нови и затвърдиха се стари връзки със съветските спелеолози.

4. Натрупан беше изключително ценен опит, и това е един от най - важните резултати. Общо взето за първи път беше усетен горчивият вкус на неуспеха и сигурно за напред ще направиме всичко за да не го усетиме пак. Проявиха се и по-точно “лъснаха” някои наши стари слабости, срещу които сигурно ще бъдем по безкомпромисни.

5. За първи път беше събран био - спелеоложки материал от пропастта.

6. В крайна сметка всички участници се завърнаха в добро здраве и това не беше просто случайно, а в резултат на сериозното внимание отделяно на безопаснстта

С П И С Ъ К

На екипировката и съоръженията за експедиция

“Западен Кавказ 88”

1. Спелеоложки въжета - 854 м.
2. Ролки - 4 бр.
3. самохвати - 26 бр.
4. Халки “Майон-рапид” - 10 бр.
5. Карабинери - 75 бр.
6. Удължители - 37 бр.
7. Примки - 29 бр.
8. Клинове “Спит” с болтове - 50 бр.
9. Гащеризони гумирани - 11 бр.
10. Гащеризони текстилни- 11 бр.
11. Палатки - 7 бр.
12. Ацетиленови осветления - 9 бр.
13. Алпииски столчета-компл - 10 бр.
14. Плъзгачи - 10 бр.
15. Спални чували - 14 бр.
16. Надувни дюшеци - 14 бр.
17. Батерии - 100 бр.
18. Каски - 10 бр.
19. Тенджери - 6 бр.
20. Бидони до 6 л. - 5 бр.
21. Чукове-алпииски - 5 бр.
22. Пикели-алпииски - 8 бр.
23. Котки-алпииски - 6 чифта
24. Компаси геоложки - 2 бр.
25. Съветски Хидрокостюми - 5 бр.