1986 година

Откриваме сезона маршрут - Церово – Бов, състав: Пандо, Цецо, Вальо Церовеца, двама курсисти и аз.

Слизаме на Шушечка махала, поемаме нагоре и попадаме на извор, подходящ за разкопаване. Продължаваме изнасянето в дълбокия сняг към вр. Була, минаваме до Каишов връх, стигаме голям валог и Вальо ми показва открита от него 24м дупка.

Изкачваме отсрещния баир и достигаме връх Було. След траверсче в дълбокия и влажен сняг влизаме в една пещера под сами върха. Хапваме яко, наклаждаме огън и се разплуваме. В 15ч тръгваме надолу и по Вазовата пътека слизаме в Бов. По пътя голяма изненада - големият извор под бовския водопад, е почти сух, тече колкото за баня. Без инциденти се прибираме.

26 - 27.04.86г. С.Царевец - експедиция “Цона” Състав: М. Златкова, Марио Стоянов, Мария Чомарова, Тамарка, аз, двама от “Алеко”.

Много приятна експедиция за сваляне на естампажи от рисунките и надписите в пещерите. Чудесно време, чудесна вечер.

1 - 2 - 3.05.86г. п. Седларката Състав: Петко Живков, Иван Пандурски, Мария Чомарова, Тамарка и аз.

Пътуваме със старата дама и след известни обърквания достигаме до пещерата . Разположена е в долината на малка река в близост до голям и чист напоителмо-енергиен канал. Опъваме палатките, правиме малка разходка и хапваме.

Лекичко завалява дъждец. Наскоро беше Чернобил, но нашата пропаганда както винаги гледаше бодро на нещата и явно успяваше да ми повлияе, та не ми пукаше изобщо. На следващия ден влизаме в пещерата, тя е с дължина около 2 км и съвсем спокойно би могла да се мине с хидрокостюм и дори с ботуши. Ние вземаме една локда, която предимно ни пречеше, още повече че не взехме весла.

Интересна зала или по-точно галерия с огромна воняща колония от прилепи. Преминаваме я и точно почваме да мислим за 2-ри вход, когато усещам лек въздушен полъх от едно възходящо отклонение. Оказва се тесняк през който минават Пандо, Марийчето и Тамарка, аз и Жиката продължаваме срещу течението и съвсем скоро лъсваме на дъното на кладенеца, над който ни гледат Пандо и Тамарка. Въжето резбира се е у нас, но успяват да свържат въженца и да ни ги пуснат за да изтеглят нашето въже. След което без проблем излизаме.

Отиваме до селото, изхвърляме боклука, купуваме бирички и вечеряме приятно. На следващия ден - гигантско пътуване до Белоградчик и до Магурата. Позакъснели сме, Магурата не работи. Въпреки това полулегално се намърдваме в пещерата и съвсем нелегално в галерията с рисунките.

Прибираме се през Петрохан. По пътя ядем радиоактивно мляко.

18 - 20.07.86г. Райчова дупка Състав: Жоро Марков, Братока, Биляна, Климент Бурин, Има Барова, Добри, Галя, Андро, Цецо, Тамарка, Жоро, Ламби, Агента, Наско.

В петъка се събираме на най неподходящото място - на гара Подуене.С мен в старата дама пътуват Тамарка, Добри и Галя, при Клим са Бибата, Братока, Цецо и Андро. Ламби ще дойде по късно.

Тръгвам с наработещо динамо, на всичко отгоре вали проливен дъжд и се налага освен чистачки да работят и фаровете. На всичко отгоре се изгубваме и пристигаме на Беклемето първо ние, и то с около час преди Клим, който ни търси по пътя. Влизаме и хапваме в кръчмата, след като се събираме се установява, че никой не знае точно къде отиваме. За щастие попадаме на двама русенци, от ПК “Приста”, клубът който организира проявата и спокойно се паркираме за сън под тихия дъждец.

Събуждаме се в гъста мъгла и отписваме Ламби и неговата шкода от отбора. Към 9ч поемаме към Беклемето в поменатата мъгла, с коли. Хващаме пътя по билото на Балкана и след стотина метра спираме да се ориентираме, при което най неочаквано от мъглата изплува автомобила на Ламби с Ина и ….. Продължаваме по билото и след като Клим се попързалва достигаме на около 10 мин от лагера. Т.е. Около 11ч сме на терена, където ми очакват 5-6 души русенци.

От тук започва огромното мотане и кълнем липсата на организация. Вместо в 13ч влизаме в 18, като междувременно само се мотаем без дори да си починем. А там, агале – агале, се образуват 3 групи - 2 с хидронивелири и една туристическа, в която очевидно по неблагонадеждност, съм включен и аз. Пещерата е тип Беляр с 10м привходен отвес. Всъщност целта беше проверка на дълбочината, която се оказа точно колкото е известната до сега. Работи се с два хидронивелира като имаше добро съвпадение на резултатите. Жалко, че завършва безпереспективно, малко преди края има плочка поставена по случай годишнина на русенския клуб.

Излизаме без произшествия и отново се започва “пълната” липса на организация, за последената група няма дори чай. За сметка на това има пълчища мишки!

На следващия ден се прибираме през Троянския манастир. Нищо особено на връщане, освен закъсването на Подуене, при което Добри и Галя ме бутат от моста до гарата, поради загасване на двигателя.

Иначе чудесна туристическа проява.

1 - 10.08. Яйлата Състав: Тамарка, Страхо, Руми, Пандо и аз.

Търсим Пандо в Тюленово там го няма.  Съвсем случайно, за да откъснем сини сливи, спираме в Камен бряг пред къщата на Радка Радулова, там са търсените от нас лица. Радостта е голяма и прекарваме чудесно, необходимо е да се отбележи: светилището, риболова от апартаментите и по-точно как тръгна, как Страхо кара старата дама, ебането на камъка

10 - 30.08.86г. Посрещане на французите.

На 10. 08. се връщаме късно вечерта и установяваме, че французите са влезли вече в България.

На 11. 08. В 10.30ч пристигам на Централна гара, където Наско им е определил среща. Групата е симпатична и внушителна, но на на двамата със Стрезов ни става доста досадно, когато разбираме, че практически нищо /като изключим резервацията/ не е направена за посрещането им. Няма дори писана програма. За обяд няма яснота, а вечерята я бил обещал Трънката. Въпреки, че както се оказва експедицията е по покана на БФПД, нашият секретар - Братока, нищо не направил за финансовото й осигуряване и се разчита на волни пожертвувания.

Отвеждаме ги в хотела на БАН - гениална идея, както се оказа на Теди и правим разходка до Витоша, където в кръчмите няма ток. Налага се да хапнем на “Черният кос”, където зелената книжка (чековата)ми свършва чудесна работа.

Запомням Жоел, когото първоначално сметмавме за шеф, той е със страшeн мотор БМВ и  е женен за най-хубавото маце - Мартин. Самият той е инженер в Gas de France, а тя учителка по рисуване. Отварям скоба за да отбележа блестящата работа на Наско, който осъществи контакти с прочутото, със своята неизвестност, дружество България - Франция и успя да извади фантастичен документ за пред МВР. Еестествено е и да има недостатъци момчето разбира се, прекалено много се вживява и подскача като петле. Понеже ни е на сгода двамата със Сашо непрекъснато го…….поучаваме какво е трябвало да направи, ако е бил на мястото на Братока, който, по наше задълбочаващо се мнение, абсолютно нищо не е направил.

След разходка из София ги оставяме за около 1 час в хотела, през което време идват  Добри, Стефчо и Братока, за да ми дадат малко парици. Резервираме със Стрезов места в ресторант Варна (днес Радисон), като Сашо напомня, че филето трябва да е като сталински каскет.

На вечеря вече започвам да запомням и други лица. Първият, който оцени “Тамянката” (леле какви боклуци сме пили на скъпарски места) беше Пиер - учител по математика - спелеолог по душа и пацифист по убеждение - с особени интереси към сифоните. Донейде напомня разбирането ми за пещерняк от средата на 70-те години - т.е. не толкова спортист, колкото изследовател и пътешественик. Може би за това него му направи такова силно впечатление Стрезов. Последната ни съвместна вечер с него водим открит разговор за нашия и техния клуб, като се изяснява (нещо впрочем поначало ясно ми), че те са един общо взето слаб клуб, поради откъснатостта си от карстови райони. И още нещо, което вече ме изненада, че той като че ли цени повече нашата организация.

ЖАКИ - доайенът на женския отбор - изключително силна физически джудистка, така и не разбрах с какво се заминава в живота. По- късно разбрах, че е учителка в училище за деца с умствени увреждания. На Правец успя да отиде боса в кенефа и да се разходи из лайната, но не направи фасони. Прочу се с това, че задължително трябва да е последна.

ЖАН ЛУИ - висок брадат инспектор в пощите. Той е шеф на групата, ­типичен французин. Неговата не толкова типична , АН МАРИ - е нисичка и с голям задник, но иначе цапаната в устата, като истинска французойка.

Направи впечатление и ДИДИЕ -  може би най - атлетичен - нищо чудно за треньор по гребане и с нещо особено във физиономията, което се изясни след ден и половина, когато е провел чудесен пазарлък с български ченчаджия. Впрочем, оказа се, че това е било и ченгето на групата. Демокрация, демокрация, ама без ченге не бива

Еманюел - пищна съвсем не френска усмивка, иначе като поведение - типичен парижанин. Скри ми шайбата в Урушка маара, където плуваше като катер само с крака обути в доста тежки ботуши.

12. 08. Наско ги води на закуска и се събираме у Стрезов за да тръгнем за Духлата. С Жан-Луи посещаваме БФПД и се срещаме с чичко Радуш и Трънката, които отпускат известна гушка. Връщаме се в Стрезов и им скриваме шайбата с картата на Духлата. Към 12 потегляме.

Пристигаме в Боснек и им показваме “Петрус”, след това отиваме и до Чупетлова. Там Дидие си къса джапанките и за негово, а и за мое удоволствие, един “monsieкr fortement simpatique” му я поправя. Организираме лагера, хапваме и чакаме Наско и Joel, които са с мотора.

Прави ми впечатление невероятната сплотеност ма клуба им. Докато готвя, двама души ме питат нямам ли нужда от помощ, след моето „Не” - бързо донасят вода, режат хляб и т.н. Това продължава до последния ден, в който съм с тях. Напомня ми “Академик” от края на 70-те години.

Към 17ч Стрезов формира по - слабата група и тръгва да влиза. С единия от французите скачаме до София и установяваме,че БМВ-то е с разбит резервоар и се поправя в момента. /Междувременно някой е счупил педала за скоростта/.

Към 19ч и аз влизам, с по-силната група. Превеждам ги из гадостите и към  22ч достигам до новия вход, който се оказва затворен. Тъкмо изпсувам яко и едно отчаяно блъскане на французите го отваря.

Прибираме се в лагера, където непрекъснато обяснявам, че ни очаква вечеря. Яяядец забравил съм да дам на Добри ключовете от колата, където са продуктите, та се налага набързо да готвя сос Тамарка. Сосът спечелва огромна популярност-може би поради глада обвхванал отбора. Пускат се и няколко бутилки “Слънчев удар”, който много им хареса, както и три бутилки червено вино.

Чичо Сашо изпява “Entre Nante et Montaiguie” (френския аналог на Синигерова сватба), с което им скрива шайбата. Заедно с Кристоф, останал незабелязан къдрав студент по биология, джудист- бебето на групата, изпяват и за мастурбиращата с фенера си пещернячка.

Лицето Жак здраво се напива и заспива край огъня.

ЖАК - висок, брадат - напомня Милорда, фотограф. Може би най - слабият пещерняк, но спокойно и симпатично лице. Черпи наред с Голоаз, пурети и пури.

Към 5ч сутринта заспиваме.

Наско, който е пристигнал с Жоел му прави гигантско проникване до Лисицата и Трите кура, като му разказва играта по тесняците. Да си нямаш работа с млад човек ей….

След двата дни на “Духлата” водим французите на Деветашкото плато. Попадаме в разгара на местно тържество, по – случай спечелване на награда в Копривщица. Французите запяват, а аз здраво запивам. “Кмете, кмете, защо напи майорчето”. Правим бързи посещения във Водопада и Урушка маара.

Има и малко културна програма - разходка до Търново, после ги изпращам до “Барките”, а аз отивам да се явявам на изпити в София.

След един тежък изпитен септември, (все още уча задочно икономика) изпълнен с лъжи от страна на окръжните власти последва силно активизиран октомври.

4 - 5.10.86 Пирин - “Бански суходол”. Състав: само червени шапчици, Петковци - 2 бр, Юли и Борянчето

Вземаме всичко с изключение на десандьорите и следователно не можем дори да се опитаме да влезем. Изкачваме се за 5 часа до лагера на скиорите и опъваме палатки. Адашът ужасно пърди в съседната палатка. На следващия ден скъсявайки пътя откриваме нова дупчица. На N 9 се оказва, че няма толкова сняг, колкото при неуспешната експедиция на бай Владо, т.е струва си да дойдем още веднъж тази година. Времето е великолепно.

11 - 12.10.86г Над село Миланово Състав: Юли, Светлето, Светлин, Пандо, Руми и аз.Цел: Новата дупчица, за която ни информира Румито.

Цялата работа започва с много смях. В рейса за Миланово се разиграва историята “Реселец”.

Става дума за ходене от Реселец до Кунино (около 10 км) с водач Пандо. Той никога не е минавал по маршрута, но е уверен, че не може да се загуби. Както казва самият той “Беше чудесен майски ден, падна мъгла, удари и градушка”. Та в този чудесен ден Пандо така успява да ги оплете, че след 12 часа ходене, през слепи долини, храсталаци и ниви, мокри и уморени, попадат в  изходния пункт, без да са разбрали как са се завъртели. В един момент Струхата питал Пандо (след примерно 6 часа ходене) “Пандо, сега накъде?”, Пандо отговаря “Надясно”, Струхата нещо вече се съмнява и пак пита “Ама сигурен ли си”, на което Пандо отговаря “Ако искате може и наляво!”

След не много ходене достигаме до местността Коритата, където буквално на пътеката под една джанта, стръмно се открива вход на пропастчицата.

Опъваме лагера и след обилно хапване пръв се спуска Юли и бие спит, след него е Руми. Отвесът е 15-тина метра, двамата престават да се чуват и се появява надежда, че пещерата е голяма. Навирам се и аз - доста трудно - отвеса е безинтересен, а на дъното има крайно безинтересна кал. Правим картица с бай Пандо и се измъкваме. Чудесно хапваме край огънчето. На следващия ден, естествено, рейсът не ни взима поради многото багаж и слизаме пеша. За сметка на това Юли си забравя апарата на паметника, на бегом се връща да го вземе и се включи за влака в последната минута.

18 - 19.10.86г Пирин - “Бански суходол” пропаст № 9 Състав: Владо, Руми и аз.

Този път не сме забравили десандьори и към 19ч. на 18.10. влизаме. По точно влиза бай Владо, а аз се заклещвам яко, едвам излизам. След малко Руми влиза, а аз оставам сам в блестяща и студена лунна нощ. Приготвям се за чакане, навличам якето и на бай Владо и се навирам в найлонов чувал, а краката скривам в раницата си.

Тъкмо започвам да мръзна и се оказва, че лицата излизат. По пътя към тесняка, които ни интересува се е образувал леден водопад и са необходими ледени клинове за преодоляването му. Слизаме при почти пълна видимост, луната е прекрасна. Без произшествия се прибираме.

26.10.86 ТТМ Състав: от събота- Жоро, Таня, Братока, две млади лица от неделя - Петковци - 2 бр. и Марио

ТТМ означава  теоретична точка на Мара. Тази точка се намира над Попов извор, край любимия Боснек. След неуспеха при преминаването на сифона, клубът се ориентира към влизане от горе в пещерата, зад извора. Още повече, че геофизичните проучвания доказваха нейното съществуваме. Мара направи няколко профила и се спря на въпросната точка, точно под която - на около 5 -6м. трябвало да има галерия. От горе няма никаква видима индикация за това. Копае се директно в скалата, както се копае кладенец. Днес копаенето просто продължава. Работата изглежда ужасно безумна, но нали на нас това ни е силата. Имен ден на Братока.

6 - 8.11.86г N 9 Бански суходол Състав: Стефан Хаджианастасов, Ю. Атанасов и аз.

Цел: Затваряне на дупката и при възможмост работа в нея. Затварянето пък цели да попречи на запълването на входа със сняг и догодина да може да се започне работа в пропастта по - рано, още от август например.

В София вали сняг, на Бански суходол снегът е съвсем малко, но студът е жесток. Тъй като сме тръгнали в късния следобед, организираме лагера на кошарата едва към 23ч. Багажът е много, а студът хански. Подготвяме се за жестоко преспиване и се престараваме с навличането на дрехи. Става ни топло и след вика “Спариха ми се мъдьете” на Юли, се по разопаковаме. На следващия ден студът е същият и донейде разбираме защо се работи толкова бавно на Хималаите. Вземаме всичкия багаж и се изнасяме нагоре - в лагера на скиорите. Установяваме, че бензинката не работи, (тогава нямаше перфоратори и се работеще чрез нагряване и поливане на скалата) оставяме всичкия алпийски инвентар, явно за влизане няма да има време. Грабваме по едно дъсчено платно за покриване на входа, изнасяме го до горе, затапваме отвора на пещерата и тръгваме към лагера ни при кошарата.

Късно вечерта се прибираме там. Студът е такъв, че варените яйца и доматите са напълно замръзнали. На следващия ден в равнината ни е толкова топло, че не пускам парното в колата.

25 - 26.11.86 г. Копаем на ТТМ Състав:Жоро Марков, Петър Колев, Милко Гебровски, Теодора Иванова, Димитър Ангелов, Марио Стоянов, Таня Медарова, Адашът и аз.

Идава и Стерзката и така се очарова от пълното безумие, че сам грабва кофата и слиза да копае, като само повтаря “КИПИ БЕЗСМИСЛЕН ТРУД!”. След малко мъдро забелязва:” Ако от тука излезе нещо, трябва да се осерем".  Достига се дълбочина 3.50м.

7.12.86. Копаеме ма ТТМ Състав: Жоро Марков, Марио Стоянов, Светослав Величков, Добрин Попов, аз. Стига се до - 4.6 без да има признаци за попадане в пещера.

Намерен е голям калцитов кристал.

8.12.1986г. На билото на Стара планина, между вр.Паскал и х.Момина поляна. Чакаме залеза. Димитър Стоянов, Мария Златкова, Иван Пандурски, Тамарка и Боряна Кръстева, аз и зад мен Галя Колева.

На осми декември сме пак на х.Момина поляна. Този път се качваме през Паскал и сме на билото по залез слънце. Решаваме да изгледаме залеза. Гледката е величествена, над София облаците са оформили нещо като гъба и някой разсеяно отбелязва, че прилича на ядрена. Пандо бързо реагира, „И аз имах един такъв случай”…. Видял нещо подобно над София, но бидейки в града, скочил в коритото на Боянска река за да се предпази от проникващата радиация и даже викнал и РУМЦАЙС.

14.12.86. ТТМ Състав: Марио, Таня  и Саня Медарови, Пандо, Алекси Бендерев, Ирента,  Тамарка и аз.

Достигната е дълбочина 5м. Вече отворът на кладенеца се затваря със стабилна дървена решетка, върху която се нахвърлят тръни. Въпреки, че пускаме слух, че търсим имаме, никой до сега не се включва да ни помогне, па макар и за своя сметка.