След 2020 година

През 2021 година бях вече щастлив пенсионер. На 25 февруари се случи най-хубавото събитие в живота ни през този век – появи се малката Тамарка. Радвахме й се до април и в края на месеца се появихме на село. За празниците по първи май, Албена и Сергей, другата баба и дядо ни доведоха малката, със Станислава и Иван. Сватовете отиваха на почивка в Бяла и ни оставиха децата и малкото им кученце за две седмици.

На втори май Тамарка изпече агне и го изядохме пред барбекюто.

След като си тръгнаха животът си влезе в нормалното русло. Кафе при Мимата, плаж, сън, гости, кебапчета при Николина, ходене и приемане на гости. Кой знае защо не съм правил никакви снимки…

Джулая, въпреки липсата на Джон Лоутън си беше пак масов. Беше починал предния ден и имаше минута мълчание…

Всичко вървеше добре до средата на юли, когато една сутрин просто не можах да стана от леглото. Адска болка в кръста не ми позволи да стана. За да стигна до тоалетната буквално увисвах на врата на Тамарка. В село такива неща се разбират веднага и още следобед ме посети Жоро Кръстев, обади се на своя съученик – д-р Хаджиев и той, още същата вечер дойде да ме види. Сложи ми някаква инжекция и ми предписа лекарства. Получих леко облекчение, дотлкова,че само се подпирах на Тамарка за да посетя тоалетната. При следващото си посещение, докторът, ми препоръча да ида до Варна и да си направя скенер на кръста. И през ум да не ми идвало да ходя по местни чакръкчии.

Маргото, Юлето и Мето бяха дошли и ме закараха до Варна. Скенерът не знам какво показа, но и там, и доктор Хаджиев казаха да се прибирам в София, работата отивала на дискова херния и почти сигурно на операция.

Не можех да карам, та сватът Сергей дойде да ме вземе. Оставихме колата пред Мимата и се прибрахме. После в Аджибадем (Токуда) се опитаха да ме оправят медикаментозно, не стана и в края на август ме оперираха. За щастие – успешно. Буквално на втория ден проходих, а преди това не можех да стигна сам до тоалетната. Махнаха ми конците, минах рехабилитация и на 17 октомври Иван Пандурски – Пандо ни закара на село. Той пак броеше по прилепи в района. По пътя минахме през пещерата Мандрата при село Чавдарци. С бастун съм, но иначе във форма.

В Камен бряг се настанихме за три дни при Мимата и Жоро. Нямаше смисъл да „оживяваме“ зазимената ни къща. Май не споменах,че от началото на миналата година Жоро не беше вече кметски наместник. Новата кметица на Каварна го смени, без обяснени А се оказа,че той е на такъв договор,че решението й не можеше да се обжалва в съда. Нормално, жената си искаше послушковци, а Жоро не беше такъв. Наместник стана Лучия.

На 20 септември край село стана инцидент, корабът „Вера Су“ се тресна в брега, около средата на „Яйлата“.

Полицията беше отцепила района, май пак допускаха, че има някаква история с дрога, като преди години. Тогава товар с плаващи пакети с наркотик бяха изсипани в морето и граничните обикаляха да ги търсят по брега. Изтеглянето на кораба продължи чак до 26 октомври.

Тамарка отиде да си изчисти градината. Видял я Димчо, попитал я как съм и веднага предложил да й помогнат. Такива се нащата на село. На 21 октомври си тръгнахме за София.

През 2022 година, в средата на май пристигнахме в село, аз, Тамарки – 2 Станислава и Иван. По пътя спяхме в Омуртяг. вече не можех да крама 535 км. Дворът беше изкосен, миналата година се разбрахме с Жоро Георгиев да го поддържа. Малката Тами беше много доволна да тича из двора – нали наскоро беше проходила. През март бяхме в Египет и й донесохме роклята, с която е на снимката.

На трети юни, както се полага се отбеляза празника на селото. Беше петък, а и сезонът не беше почнал, та нямаше много хора. Празника започна със служба водена от отец Василий. С червената рокля е кметицата на общината – Елена Балтаджиева. Между вратата и ъгъла са синът, жената и майката на Коля от Белорус, за който преди стана дума. На самата врата е Донка. След края на службата, кметицата поздрави хората и даде 400 лв. За вътрешното боядисване на храма. И до сега това не е направено.

После тържеството се пренесе на поляната пред кметството. Лучия се беше постарала и дългата маса беше отрупана, както винаги и бабите от селото бяха донесли по нещо..

Времето беше малко топло и хората пак търсеха сянка. Имаше и много непознати, на снимката например познавам Стойка и зад нея се подава Вълкана.

Срещнахме се, поприказвахме си, пийнахме и хапнахме. Беше си празник.

През юни ни монтираха и кухнята.

Трябваше да стане още миналата година, но нали ме тресна дисковата херния. Още тогава бях оставил голям аванс, но все пак очаквах,че ще има корекция на цената – инфлацията не спеше. За приятна изненада, двете момчета от Каварна не поискаха такава, а и перфектно свършиха работата.

Топло беше, но все още рано за плаж, особено за малката и за да не е капо се плацикаше, с огромен кеф, в едно малко басейнче, под сянката на липата.

Тук ще направя малко отклонение. През март съпругата и синовете на Джон Лоутън бяха в Камен бряг за да изпълнят последното желание на певеца – да разпръснат праха му от скалите на Камен бряг.

По този повод, малко на юг от Огънчето бяха монтирани две дървени пейки, обикновени, но много добре направени. На едната имаше малка плакета с няколко думи за Лоутън. Приятно ни стана когато поседнахме за да се насладим на гледката към морето.

В края на юни, буквално за три дни, пейките бяха заменени със, според мен, грозна бетонова пейка, покрита с мозайка и отгоре монтираха статуя на Джон Лоутън, дело на склуптора Александър Хайтов. На мен лично статуята ми хареса, пейката не толкова, старата си беше по-хубава, проста, човешка. Ама то, угодия знам, че няма. Мисля обче,че паметник на този човек, точно на мястото на което бе пял беше редно да се появи.

На самия Джулай бяха дошли съпругата и синовете на певеца. Имаше официално откриване на паметника, тогава разбрах, че цялата работа е финансирана от Валери Симеонов. При всичките ми резерви към него, не мога да отрека,че като видя, че нищо не може да направи като зам.министър председател си прибра чуковете от политиката.

Хората, както винаги бяха много и си беше празник на свободния дух. За съжаление малката Тами не беше. Владо и Буба я върнаха в Софиа, заедно с баща й и майка й.

А след Джулая склуптурата на Джон изчезна. Според някои това се дължеше на бурната реакция на „еколозите“, които решеха,че тя загрозява района. Даже се намекваше,че ще я изхвърлят в морето. Като се има предвид,че редовно се чупеше осветлението, опасенията не бяха неоснователни. По време на работата ми по магистрала „Струма“ се сблъсках с екологичната мафия, която считам за по гадна от другите мафии в страната. Защото изкарват пари използвайки най-чистите чувства на хората. Не искам да посочвам примери, защото ще си олайня съчинението.

Статуята беше прибрана в стаята на кметския наместник, на дивана. Причината за преместването в, крайна сметка, е това, че Валери Симеонов не беше изпипал документите разрешаващи поставянето на статуята. Това отне няколко месеца и после статуята се появи отново на грозната бетонова пейка.

Животът си влезе в нормален ритъм. Сутрин, на кафе при Мимата, после плаж, почивка, вечерта – при Николинка или пред магазина, който работеше от 8 до 8ч.

Както се следва, на 15 юли, облечен в арабска гандура отбелязах рождения си ден. Отляво, надясно: Матей, аз, Венета, Ралица, Ася, Росен, а Ясен е в гръб. Аз бях направил коктейл от раци, а Тамарка – миди със сметана

Проведе се и традиционния „Джаз на село“.

В края на юли, Албена и Сергей ни върнаха Тамарка, Станислава и Иван и животът ни стана по- разнообразен.

Сутрешното ходене на кафе стана свързано със закуска на малката.

После, следва обличане и то не как да е. Трябва да сме много красиви иначе се сърдим много.

След това се отива на плаж – на Малкото море. Там основни играчи са Тамарка и Иван, които играят ролята на разводачи във водата. Е, предпочитан e тати, защото може и да я носи и превърта през глава.

Следва, почти винаги емоционален обяд. Вече се опитваме да ядем сами. Следва следобеден сън и два часа спокойствие за нас.

После ходехме на разходки,

а на следващата снимка сме на гости у Верка.

Даже карахме новият трактор на Жоро.

А тук сме зад решетките.

Ходехме при кучето на бате Стефан

а вечер, в кабинета на дядо се забавлявахме с лаптопа му.

После, вечеря, приказка и сън.

Денят ни стана много пълен.

През август читалището организира вечер на децата таланти в Камен бряг. Много деца се включиха, а публиката беше пак над сто човека.

Наистина имаше голямо разнообразие от таланти.

Ася се справяше чудесно, като водещ, а Юрий, Валя и Доби бяха направили всичко за добрата организация на събитието.

Имаше и компетентно жури, на снимката обаче е в гръб.

Награди и грамоти имаше за всички, а накрая децата се включиха в дискотека – специално за тях.

Мисля,че през този месец се провеждаше фестивалът на любителските театри в Каварна. От читалището ни организираха посещение на спектакъла „Женско царство“. Да отбележа,че до и от Каварна ни закараха с автобус. Културен живот….

Пак през август започна монтаж на телескоп, по някаква европейска програма.

Малко тъпо беше,че се монтира на най- осветеното място в село. По важното е,че през септември, той започна да работи. Два пъти седмично от девет до единадесет часа. Особено децата се кефеха много да гледат луната, малката каза,че на нея има топки.

Вечер си ставаше навалица идваха специално хора, даже от Варна, Добрич и дори от Румъния. Като казах Румъния та се сетих, за пореден път, този път двама румънци, които бяха тръгнали да обикалят света с магаренца минаха през село.

През август, пак за работа и море пристигнаха Мимето и Митко и Буба и Владо.

Малката Тамарка беше особено щастлива, защото можеше да си играе с Миа и Сашко.

Септември, както обикновено се оказа най- хубавия месец за Камен бряг. Почнахме да ходим на Русалка, където Баневи още не бяха се разпасали с цените. Май най много ни харесваше басейнът с минерална вода. Ходихме си и на Малкото море, само дето беше сухо и този път нямаше гъби.

В началото на септември читалището организира чудесна екскурзия. Първо отидохме до острова край Дуранкулак. После се разходихме до най- северния къмпинг на България и накрая на парада на хвърчилата.

На снимката, Дядо Божо и жена му, аз и Тамарка, Йонка, Вълкана,?, Николина, Ваня, Севда, бай Димитър - медаря и жена му - Ненка.

Изкарахме на село чак до октомври, на следващата снимка сме на рождени рождения ден на Валето. Нашите деца вече се бяха прибрали. Явно ни снима Серж. С нас е Лили Вайс, Бупхард беше нещо болен и не можа да дойде.

Това май е последната ни снимка от 2022г.

През 2023 година. През април бяхме в Йордания и закъсняхме за село. Още като пристигнахме с Тами отидохме да се „регистрираме“ в магазина и качихме малката на трона през кметството. Тя вече беше на две години, ставаше си човече и беше все по- интересна.

Неясно защо, но тази година празник на селото не се проведе, вярно нямаше хора, ама… Зя сметка на това, Ваня от читалището организира чудесен празник на деня на детето. Е, децата бяха още малко, но пък се забавляваха чудесно. Накрая имаше даже почерпка.

Чудесен празник се получи, децата почнаха да се опознават, родителите – също.

Както винаги денят ни започваше със закуска, която Тами правеше понякога много забавна. Веднъж, докато я усетихме докопа сладоледа и за нула бройки го изяде.

После отивахме до Мимта за кафе, след това и на разходка. На тази снимка Тамито е пред огънчето и мой й е още хладничко.

Естествено ходихме и да видим божурите.

Все още беше хладно за плаж, но след обеда, преди съня, имаше баня в коритцето, което някой ни беше подарил.

Следваха два часа спокойствие и следобедните мероприятия, разходка за биричка до Мимата, после още една пред магазина и евентуално ходене на „по гости“.

И така до Джулая, който беше първият за малката. От снимката се вижда,че не е особено впечатлена, а по скоро е недоволна от това,че я събудихме толкова рано.

Иначе празникът си протече нормално, много хора и неподправената атмосфера на изгрева.

На гости ни дойдоха Пандо и сестра му Румяна – известна в клуба като Румцайс. Тя, като Пандо беше завършила биология и се очертаваше като много перспективен учен в областта на прилепите. Ама се залюби с един англичанин и отиде да живее при него, роди им се е прекрасна щерка Кейти. Много й се зарадвахме защото не я бяхме виждали от повече от десет години.

А иначе Пандо беше дошъл по въпроси със своя имот. Още като го купи постави там една каравана, направи й покрив, но естествено се оказа малка за цялото му семейство.

После си поръча една малка къщичка, малка малка, ама с дневничка, две стаички, баня. С което бързо реши въпрос, който ние клатихме 15 години с пъти повече пари. Сега щеше да прави навес над къщичката…притежанието поражда страдание. Казано е още в Библията.

Почнахме да ходим на плаж, естествено, на Малкото море.

По традиция отбелязах с приятели рождения си ден. Станислава, Маргото, аз, Тамара, Мимата с Тами, Жоро Кръстев, Росен, Венета, Верчето и Иван.

През юли участвахме в годишното събрание на читалището. Нали отдавна бяхме станали негови членове. Там се обсъждаше какво интересно мероприятие да се направи през сезона. Нямаше магарета за „Магариада“…. Добринка предложи конкурс за плашила. Не ми се виждаше много интересно, но какво пък, по-добре от нищо. И Добринка, Ванчето, Юрий се заеха с организацията. Даже направиха плакат – покана.

За мое учудване имаше голямо участие, главно от такива като нас. Трябва да отбележа заслугата за това на Ванчето, която ни прозвъни и мило ни покани да участваме.

Доби откри конкурса, а конферансие играеше Дарина, която се беше направила на шут и то негърче.

И ние участвахме, тук Тами е с нашето плашило. Получихме даже награда – за най-малък участник.

Само дето видът на Дара поуплаши малката участничка.

Вляво пък е плашилото спечелило конкурса.

След това си стана голям детски купон. Чудесен конкурс се оказа.

Това беше поредното събитие организирано от НЧ „Г. С. Раковски“ – 1941г. Създадено е веднага след връщането на Южна Добруджа в България, за съжаление не можах да намеря информация за това какво е ставало до 1989г. В суматохата след това за малко изчезва и е възстановено през 1997г. Ето какво ми написа Добринка Ялнъзова, настоящ председател на читалището. Нейният текст е с шрифт италик.

Читалището в Камен бряг е възстановено през 1997 година. Тогава за председател е избрана Съба Кръстева. През 2007 за председател бях избрана аз , а Събка стана секретар до 2016. След нея за три години беше Фотинка и след като тя напусна, беше назначена Ваня.

Фолклорна група „Каменбряжките баби” е създадена през 2005година от седем жени от с.Камен бряг на възраст от 62 до 72 години - Събка, Вълкан, Ирина, Николинка, Цветана, Стефанка,Стефан,( който в последствие се отказа) и Цонка с музикален ръководител Невелина Николова от Каварна, А няколко години по-късно в групата се включи и един дядо - Христо .

В по късен период ,музикален ръководител беше известният музикант и акордеонист Александър Касянов и често на участия ни е свирил Кавалджията Матю Добрев, негов добър приятел.

След, като той почина с групата работиха Велин Костадинов с гайдаря Александър Тодоров, Добри Добрев и Христо Христов. Жените от групата изпълняват автентични народни песни от своя регион–североизточна Добруджа, които знаят от своите баби и майки.

За краткият си музикален път на сцена, групата имаше множество изяви на различни фестивали из страната и чужбина,където успя да накара публиката да става на крака и бурно да ги аплодира.Това са участия в Старопланински събор „ЕВРО ФОЛК”–гр. Велико Търново, Добруджански фолклорен събор–„Песни и танци от слънчева Добруджа” с.Дебрене, , „Листопад на спомените” гр. Варна, Фолклорен събор– гр. Приморско,Фестивалите в Алфатар, Жълтеж, Водица, гр. Левски. Участие в телевизионното предаване “От българско по-българско”, участие в предаването на Балкан ТВ– „Нашенци” в предавания на немската телевизия RTL,в рекламни филми за България,проекта на Ю.Чарийски „Сблъсък на две култури”– среща с перкусионисти от Африка–Mamadi Keyta, Princ Diable и „Каменбряжките баби”( срещата се състоя в Камен бряг в “Трите кестена”), след тази среща получихме покана за участие в международния фестивал " срещу течението", който се състоя на кораб пътуващ по р.Дунав ,концерт в „Белия салон” на НХГ, концерт в ХГ гр. Добрич.През 2008 година в посолството ни във Виена Австрия групата взе участие в представянето на България като нов член на ЕС пред представители на австрийските институции,посланици и членове на дипломатически корпуси,бизнес средите и културните дейци.Взе и участие в организираната от посолството ни „Българска вечер”в община Оберпулендорф,Федерална провинция Бургерланд в Австрия.

През 2011 година Юри Чарийски представи своята книга"България- Северен бряг “в Братислава, а Каменбряжките баби представиха автентични фолклорни песни от региона.

През 2018г.По покана на българското посолство във ФРГ и Ради Найденов-посланикът ни в Берлин, Каменбряжките баби изнесоха богата фолклорна програма пред българската общност там и чуждестранни гости. Това беше и едно от последните участия на групата. Малко по-късно почина Цонка, която беше солистка на групата, бабите се поразболяха, младо попълнение, което да се отдаде изцяло и отдели време за репетиции и участие нямаше. То точно тогава Тамара се записа в състава… е нямаше късмет.

До тук стана дума за дейността на читалището свързана с „Каменобряжките баби“. Това изобщо не е единствената му дейност. Като всяко читалище е започнало с библиотека. Тя има повече от 2000 книги, не малка част от тях дарени от жители и „гости“ на селото. Откакто сме членове секретар е Ваня Иванова – Ванчето.

Тя е единствената щатна бройка и въпреки,че живее в Каварна, тя всеки работен ден е в село. Работното й място е в библиотеката. Всеки е добре дошъл, особено децата, за които тя става и читалня.

През летния сезон Ванчето организира детска занималня. Понякога се събират над петнадесет деца. Рисуват, който може чете, пеят, играят си. Запознават се и децата, там имат възможност за контакт със себеподобни, за създаване на приятелства. Като „преподаватели“ понякога се включват и майки с подходящи професии, учителки, танцьорки, музикантки. Занималнята е два пъти седмично и за тези под 5 години си изисква присъствие на възрастен. Нормално е, а никак не е неприятно. Придружаващия обикновено напазарува и се вижда с хората от селото, които по това време също отиват в магазина и с другите придружаващи – създават се нови контакти.. Някои, като мен, се възползват от времето за да поемат по бира.

Обикновено „занятията“ са навън, на поляната и в беседката. Понякога, когато времето е лошо, в залата на посетителския център.

Понякога отиват до огънчето, понякога в гората. Някой път ги водят и на служба в параклиса. И всичко това безплатно, даже флумасетрите, моливите и боичките.

Ванчето очевидно се справя добре с деца, защото всички я обичат. На долната снимка явно са се маскирали.

Тази година Тамито не можа да се включи, все пак беше само на две години, за това я няма на снимките.

Освен библиотеката, читалището организира или участва в организирането на всички културни мероприятия в селото. Като се започне с джаз фестивала, премине се през представяне на книги на различни автори, свързани по някакъв начин със селото, лятното кино, провеждащо се обикновено поне веднъж седмично и се стигне до едно „централно меропршатие – „Магариада“, „Конкурс за плашила“ и подобни, в които участваха винаги много хора.

Всяка година се организраше посещение на театрална постановка или друго културно мероприятие в Каварна. Поне веднъж имаше и целодневна екскурзия из района и даже до Велико Търново. Всеки път идваше рейсче, натоварваше желаещите и вечерта ги връщаше по къщите. Пак безплатно.

Пак Доби, Ваня и Юрий са в основата на организацията на празниците коледа, Нова година, Бабин ден, Трифон зарезан, края на сезоня. Всъщност в организацията се включва и кметът и повечето баби. Но за тези празници ще разкажа по-късно.

Та читалището си е важна институция и дано продължи така да роботи. Тази година останахме и октомври и участвахме в празника за деня на пенсионера – 1 октомври, който се проведе в ресторантчето на Николинка.

И през октомври продължихме да ходим на море, малката почна да показва признаци на суетност.

После времето започна да се разваля, най- после заваля дъжд, за голямо удоволствие на Тамарка. Нали си имахме ботушки, та всички локви бяха наши. На заден план се вижда хубавия комарник на барбекюто. Него го донесъл Иван, чрез свой приятел. Скрили паната в една пещера. После донесе едно да види как ще го приема, щото реагирах остро на всякакви боклуци които носеше. Паната обаче паснаха идеално, не мисля,че щяха да са по-добри ако ги бяхме поръчали по размер.

Трябва да отбележа и че улицата между леля Мика и Димчо се запълни. Надя и Калоян Филеви започнаха да си строят голяма къща – точно срещу леля Мика. Руслана – Роси и Румен – Испанеца , до тях си монтираха бунгало.

И още нещо съществено стана през 2023г. След почти три години по инстанциите най-после получихме разрешение за ползване. Къщата ни стана като египетската пирамида – толкова голяма, но почти толкова дълго строена – 15 години.

Станислава и Иван вече си бяха тръгнали, все пак те не бяха пенсионери. Да карам 535км наведнъж нещо не ми харесваше и решихме да разделим пътя, като спрем в Търговище.

Избрахме си хотел „Идол“, който се оказа много хубав и на пет минути от центъра на града. Там на площада имаше хубава сладкарница със страхотни торти.

В хотела на Тамито й беше интересно, а сутринта й направиха мекички за закуска. Аз си поръчах ирландска, Тамара – английска.

Същия ден се прибрахме в София – беше ни много гадно.

През 2024 година тръгнахме за село чак през юни. Другият дядо - Сергей беше много зле – отрязаха му крака. Изчакахме го да се пооправи за да може да присъства на кръщенето на Тамарка и тръгнахме чак на 29 май. Този път спряхме в Горна Оряховица. Избрахме хотела там, защото имаше стая за трима души. Станислава беше останала в София да се грижи за баща си. Хотелът се оказа неочаквано хубав. Имаше си даже и паркинг в двора. Беше неделя и нямаше никакви други гости.

И да отбележа, че в този град, в неделя, нищо не работи – нищо. Добре,че до нас имаше един бар, та Иван можа да купи бутилка минерална вода за малката. Добре,че Тамарка беше направила неща за хапване, алкохол винаги сме си носели.

Иначе стаята беше голяма, с балконче и малка масичка на него. Идеално за хапване, пиене и пушене.

Тамито беше особено доволна защото в банята имаше биде и можеше сама да си пуска вода и да си мие ръцете, направи го поне десет пъти.

После приспа баща си, като му натика биберон в устата.

На другия ден бяхме в село. Веднага с Тамито отидохме да се “регистрираме“ при Танчето в магазина и по пътя се снимахме на трона. Направихме и една снимка пред беседката.

Разконсервирахме къщата и нещата тръгнаха в обичайния, много приятен ритъм. Задължително кафе при Мимата, където си беше място и за социални контакти.

Там Тами се запозна с очарователната внучка на Салкин – малката Яна, тя беше три години по- голяма, но двете се разбираха чудесно. Впрочем Яна знае български, полски и английски. Обикновено ядяха сладолед

Запознахме се и с майка й – лъчезарната и винаги усмихната полякиня Магда. Изключително симпатична и приятна дама, говореща прекрасно български.

После на трети юни отбелязахме празника на селото. Този път Лучия се беше подготвила добре. Страхотни сандвичи и то в голямо количество.

Масите бяха разположени на сянка и беше много приятно. Нямаше алкохол. Съвсем правилно Лучия беше преценила, че не може да угоди на всички в тази област и беше предупредила всеки да си носи.

Повечето хора с удоволствие представиха произведенията си в алкохолното дело. Беше делник и хората бяха сравнително малко, но въпреки това си стана празник. На следващата снимка са Владо и Буба, които пак бяха дошли за седмица.

А ето я и Дарина, нали и тя вече се беше придомила в село, с нея е непозната за мен дама.

Аз пък тази година се бях ошишил и тежах 115кг., при нормални около 100, та на снимката съм се съвсем разплул, след хапването и пийването.

На 21 юни Лили и Бургхард пак организираха празник за равно- денствието. Този път, на брега, до огънчето. Бяха организирали шатра, маси, столове и пейки.

Озвучаването ставаше от буса им, който бяха докарали специално за случая.

Пак се събра голяма международна компания. С някои от чужденците се познавахме от миналата година. Наляха се чашите, опитваха се различни неща.Вървеше сладка приказка.

Естествено имаше и много деца, които също си се забавляваха. На снимката, немско полско и българско момиченце.

Бяха приготвили и барбекю, като бяха предупредили, който иска да си донесе нещо за скара.

Накрая естествено имаше и танци.

През юни читалището, на два пъти организира посещение на националния конкурс на любителските театри в Каварна. Първият път беше пълно разочарование, не заради играта, а заради странната английска пиеса. Не знам защо от новопазарския театър я баха избрали. Направо си беше досадно и си излязохме преди края. Не бях капо, защото докато чакахме успях да пийна една биричка, което в Каварна рядко ми се случваше, нали все бях с кола. А този път, както обикновено ни беше осигурен транспорт.

Второто представление обаче си беше добро и го изгледахме цялото. Интересно,че малката Тамарка също го издържа. Това впрочем бяха първите пъти в които тя ходеше на театър. За наш срам още не я бяхме водили нито на театър, нито на кино.

В края на юни на гости ми дойде приятелят от казармата – другаря младши сержант Петър Петров и жена му Ваня. Тя и Тамито веднага се харесаха, а Ваня беше очарована от това,че малката и викаше „како“.

Разходих ги из района, бяхме и на плаж, за съжаление не успяхме да се гмуркаме с акваланг. Центърът в тюленово не работеше. Имаше и силен вятър и заради това не можахме да идем с лодка и до Тюленовата пещера. Нищо, оставихме го за догодина.

Иначе вечер си хапвахме добре. Посетихме и „Бира, скара, при баба Мара“. Това беше един хубав фургон, на пътя зя Тюленово, малко преди края на селото. Открили го бяха миналата година. Беше на самообслужване, имаше хубава веранда и двор с масички. Самата баба Мара беше кадър на френската „Русалка“ и готвеше много добре.

Гостите бяха дошли уж за два дни, но им хареса много и стояха пет. За наше съжаление се оказа,че имат сериозен ангажимент в Пловдив.

Иначе вкъщи денят започваше рано. Малката се измъкваше от леглото и казваше „Ставайте, вече е светло!“. После следваше малко игра с дядо в леглото, през което време баба подготвяше закуската.

Не може да се каже,че беше злояда, но така и не можахме да я научим да яде нещо различно от млеко с бисквитки.

Следваше гимнастика с дядо. След като ме оперираха от дискова херния правя това всяка сутрин в продължение на тридесет минути.

Малката често се включваше в началот и и беше голям цирк за баба.

После посещавахме тоалетната, вече бяхме големи и не използвахме гърнето. Следваше обличане, винаги сложно, защото девойката беше станала суетна и не можеше да бъде облечена как да е.

Преди да излезем хранехме котетата. Всяка година при нас се придомяваше една писана и снасяше по три котета. Играта с тях беше голяма забавление за малката.

После отивахме при Мимата. Там пиехме кафе, а често и малка биричка.

Тами обикновено ядеше сладолед. Прекарвахме там около час и се виждахме с обществото идващо да си пазарува и да пие, като нас кафе. На снимката са Борката и Дара.

Още след пристигането ни Жоро Георгиев изора градинката на Тамара и тя си засади зеленчуците. Почна поливането, защото дъжд нямаше, а ставаше все по-горещо.

Иван още през юни се прибра в София, сватът Сергей се беше влошил много и се нуждаеше от почти ежечасни грижи, а пък трябваше и да ходи на работа. Станислава изобщо не можа да дойде…. Останали сами с Тамито започнахме да полагаме усилия за нейното образование. Почнахме да учим буквите и числата. Беше бавно и мъчително, но не се отказвахме, за нейно голямо неудоволствие.

Неусетно юни се източи и дойде Джулая. Снимките са от вечерта на тридесети юни и показват приятната атмосфера преди празника.

Беше спо- койно и приятно, можеше да се пийне биричка,

а малката да поеме известно коли- чество пуканки.

Кой знае защо на другата сутрин не съм правил снимки.

През юли „заработи“ занималнята при читалището. Тамито вече беше голяма и се включи в нея. Ванчето се справяше отлично. Децата се забавляваха и си общуваха чудесно. Дали рисувайки по площадката,

или в залата на посетителския център творейки,

рисунки, апликации и разни интересни неща като тази чаша от бурканче за горчица.

В „междучасията“ си играеха на детската площадка, пред кметството или на поляната.

На Голяма Богородица Ванчето даже ги заведе в параклиса и Тамарка, нали вече беше кръстена, запали свещичка

При жегите се криеха под сенките.

Занималня имаше два пъти седмично – сутринта. В дните в които нямаше ходехме, естествено, на плаж.

Аз редовно влизах с харпун, но попчетата бяха напълно изчезнали, а платерините бяха много бързи. Все пак удрях по някоя.

Тами започна да се учи да плува, за сега само с пояс.

Както може би се вижда, всеки ден беше с различен тоалет.

Казах,че вече беше станала суетничка.

Грижата за водните й приключения се поемаха от Тамара, но тя най-много обичаше да си играе с баща си. Баба не можеше нито да я носи на врата, нито да я хвърля във водата.

На снимката Тами е вдигнала срещу апарата и двете крачета.

Заради малката стояхме най- много по три часа и се прибирахме на хлад вкъщи.

И като сме на тема море ще отбележа, че донесох и едра риба.

След плажа и обяда, малката спеше, а ние можехме да си починем.

Следобед ходехме на бира при Мимата или на магазина, а понякога и на двете места.

Разхождахме се по брега, за първи път водихме малката в гората и гледахме арката на Тюленово.

Ходехме и ни идваха гости, вече и на малката Тамарка и котетата.

Дойде и моят рожден ден. Този път съставът беше камерен,обичайните Вени, Росен и Верчето и, май за първи път, Данчо, да припомня - архитектът на къщата ни.

Специално беше дошъл за случая и остана да спи у нас. Не се бяхме виждали отдавна, та го откарахме до малките часове. Все още не беше ударила голямата жега, та под липата беше приятно.

На другия ден някой не можа да стане до обяд, въпреки, че Тамито рано сутринта положи усилия.

Към края на юли градината на Тамара започна да дава продукция. За съжаление в цялото село реколтата от домати беше слаба, но като за трима души беше достатъчна.

Малката много се радваше на зеленчуците.

Дори помагаше при окопаването.

А ето я и с цъфналата албиция

В края на месеца на гости ни дойде познатата ви вече Мариана Ненова – Нана и нейният приятел Тошо, който идваше тук за първи път. Пак доставихме морска котка и направих моята рибена чорба, а другото месо изпържихме…. с ракия, бяло вино и бира.

Е, с последното не ги пържихме, а изядохме. Разходих ги по „Яйлата“, даже ходихме на плаж на „Албена“ – голяма лудница.

На 19 и 20 юли се проведе поредният „Джаз на село“, ние не сме му особени фенове, но това е повод и за социални контакти и изпиване на бира в изискана музикална обстановка.

На 17 август беше организирано второто издание на конкурса на плашилата. Този път и участниците и публиката баха много повече. Ние естествено участвахме с нещо като коте.

Пак го напраивхме в последния момент. Ама както в олимпийското движение и тук най-важно е участието.

Май най - голямо беше плашилото на Лили и Бурхард, което докараха с количка и на което имаше всякакви растения, даже артишок.

Представянето се водеше от Ася, както се полага на професионален актьор, се справяше блестящо. Което си беше трудно, защото трябваше да предразположи всеки да представи плашилото си.

Имаше и живи плашила, даже с куче. Представянето продължи над час при нестихващ интерес на публиката.

Имаше пак стотина човека, всички в отлично настроение.

Естествено най- много се забавляваха децата.

А ето ни и нас, с нашето творение.

А ето и плашилото, спечелило конкурса, с неговите автори.

Имаше пак парични награди за първите три места и грамота и фанелка „Талантите на Камен бряг за всички участници.

С награждаването празникът не свърши. От чита- лището бяха организирали участие на гайдарска група, с която навремето са пели „Каменобрежките баби“. Млади момчета, самодейци, но с дух и настроение.

Започнаха да свирят по светло. Почти веднага Надето беше готова да започне с танците, а и се е „нашарила“ по бузите за случая.

Добринка пък направо започна, като едновременно правеше снимки и клипчета.

Публиката изобщо не намаляваше, напротив, явно някои не бяха разбрали какво се случва на поляната до кметството.

После в хората се включиха почти всички.

Хубав празник.

През юли и август селото кипеше от живот. Децата, бяха на занималня, на детската площадка, на колела. Даже имаше детски велосипеди на разположение на деца които нямаха такива. Надвечер пред магазина, който работеше до осем, се събираше младо и старо.

На по бира, водка, на китара и на танци. Следващите снимки са от традиционния рожден ден на Матей, на който цялото село беше поканено.

След залез слънце два пъти седмично работеше телескопа, и поне толкова пъти имаше лятно кино, с екран на стената на кметството. Филмите бяха от класиката, ориентирани към младежката и детска аудитория. Имаше и един интересен български документален филм. Даже бяха дошли авторите му. Не беше лош, ама ми напомни за соца, когато винаги трябваше да има партийност в творбата. Ни в клин, ни в ръкав един от героите се изцепи „Путин е гад!“. Демокрацията все повече ми заприличва на соца.

В края на август Лили и Бурхард организираха малък концерт на огънчето.

Изнесе го един симпатичен техен приятел – румънец, който ни забавлява повече от час свирейки на китара и други инструменти.

Имаше доста хора, а внучката на Бурхард гледаше от специално пригодено легло в неговия бус.

В първите дни на септември дойдоха Мимето и Митко, най- щастлива беше Тами, защото чудесно се забавляваше със старите си приятелчета Миа и Сашко.

Разхождахме се по морето,

снимахме децата на паметника на Джон Лоутън, който вече беше съвсем законен.

Ходихме на плаж и на празника на хвърчилата. Разменяхме си гостувания. Следващите снимки са от едно гости у нас, на пярсна рибка.

Септември беше хубав, времето – приятно и пак я откарахме до малките часове.

Децата изобщо не искаха да си лягат и се зебавляваха много добре.

Баха дошли и бай Владо и Буба.

През октомври хората нама- ляха, а читалището, с вездесъщата Ваня, организира поредната екскурзия. На Петковден отидохме в с. Крушари (до 1942г Армутлии).

То е с население около 1000 души и е център на малка община, българите и турците са горе долу по равно, но се управлява от ДПС, благодарение на циганите. Центърът на селото е правен през 70те години, просторен площад с много дървета и зеленина, при това много добре поддържан.

Празникът на гърнетата започна с реч на зам.кмета, последвана от поне дузина състави и изпълнители. Накрая имаше хора, в които народът масово се включваше.

Знаехме,че идваме на празник на гърнетата и се готвехме да си купим някаква керамика. Оказа се,че гърнета имаше, но бяха пълни с вкуснотии. От супички, през сърмички, чушки, мусака, печено месо, разна скара, до , баклавички, тулумбички и разни местни сладки неща. Всъщност празникът е на местната кулинария. Разбрахме,че повечето неща са правени късно вчера, дори през нощта. На масите под всяка шатра беше поставено и името на участника – на снимката – читалището на село Ефр. Бакалово

Можеше да си вземеш от всичко по малко, на повече от скромни цени. Беше кулинарно вълшебство, но една мисъл ме притесняваше. Такова нещо без бира не е същото, а бирата предполагаше и тоалетна. И точно страдайки по темата забелязах една доста грозна табела, несъответстваща на спретнатия площад. Но на нея пишеше WC и насочваща стрелка. Почувствах се напълно щастлив и се отправих веднага на първо посещение. Бях незабавно последван и от бай Божо… старост – нерадост.

Вече спокойно можех да си пия и замезвам на сянка. Така прекарахме около два часа и се отправихме към втората част от програмата – „Празник на плодородието“ в парка на Шабла.

Не съм предполагал,че в града има такова място! Сто декара с много дървета, красиви храсти, цветя, зелени поляни и поне две големи детски площадки и бира скара. На всичкото отгоре паркът е заграден с ограда и вечер се заключва след 23ч. и се поддържа великолепно. Градчето е с население около 3 000 души, аз преброих около 250 коли с най- различна регистрация, колко са дошли пеша нямам представа.

Тук нещата бяха доста по- мащабни, не само като народ, като брой шатри и сергии, а и като програма. В центъра на вниманието беше Ути Бъчваров който готвеше казани курбан.

Играеше си с децата и се разхождаше по многобройните сергии и си лафеше с готвачите на тях.

На масите наистина се беше изсипал рогът на изобилието.

Естествено се възползвахме, т.е. пак ядохме.

Продаваха се даже пойни птички, папагали, заици, рибки, маратонки, дрехи.

После, пътьом, минахме през фара на Шабла. Снима ни Ванчето и е почти цялата група.

Към 17ч. се върнахме в село не бодри, но във всеки случай наЕдени. Голяма работа е читалището ни! През този летен сезон ресторантчето на Николинка мина в друга категория. Жоро направи сериозен ремонт, а най- важното сестра му Валя пое кухнята и вече можеше да си поръчаш освен чудесна скара и домашна салата. Вече имаше супи, особено рибената, чудесна мусака и други готвени ястия, даже и десерти. Кухнята надмина даже нивото на „Трите кестена“.

Малко след Петковден при нас дойде Иван. Другият дядо на Тамито – Сергей беше починал и той беше по свободен. Все още ставаше за ходене на плаж.

По – често бяхме на разходки, до Тюленово например.

Мимата вече не работеше и сутрин ходехме на кафе и социален живот при Танчето.

Най-после за- почна и да вали и, понеже беше и топло, се появиха сърнелките. Беряхме ги по пояса западно от селото.

А там имаше и интересни животни, срещнахме огромна кошута, но тя беше толкова бърза,че не успяхме да я снимаме. За това пък костенурката не беше никак бърза и малката дълго си игра с нея.

Трябва да отбележим и факта, че Борката, горе долу по това време се сдоби с превозно средство. Преди години старата му кола го изостави, а той вече беше прехвърлил осемдесетте и ходенето дори до маказина му беше проблем. Да не говорим, че ако искаше са отиде до Николинка за да пие, като сериозен човек, една ракия, проблемът ставаше огромен. Та и той се обзаведе с една машина като на Танчето, която с придобиването й вече лесно ходеше на работа. Чудесна машинка, на батерии, може да измине тридесетина километра, няма нужда от номер, технически преглед и разни други простотии.

Когато в края на октомври си тръгнахме улиците на селото бяха опустели, но животът си продължаваше. Социалният живот, освен със сутришното кафе при Танчето продължаваше, с Празниците на селото.

За съжаление не сме участвали в тях и разказът няма да е от първо лице.

Ще започна с Бабин ден. Отдавна в село не се е раждало бебе, ама празникът си е празник, особено защото местите дами са в тази категория. Малко снимки от празника през годините. Снимките са отпреди повече от десет години, бабите още са млади…

За съжаление не намерих по скорошни, иначе и сега се празнува.

Следва Трифон зарезан, който си се прави на 14 февруари, в село не си падат по новия църковен календар. Излиза се на лозята, където се прави зарязването.

Пее се, танцува се,

някой път има и гайда.

Задължително има погача.

След зарязването на лозето, празникът продължава или в клуба или в читалището. Там всъщност се прави цялата подготовка за събитието.

Там са предадени и бутилките които ще участват в конкурса най добро вино и ракия за годината.

Журито за почва веднага работа, т.е. дегустация и работата му никак не е лесна. А се вижда, че са се погрижили за обективната им работа, чашите са зад картонен параван, има и пита, за да могат да си оправят вкуса. Мисля,че Жоро, като истински дегустатор в момента плюе. Не знам каквоправи Танчето при тях.

В залата обста- новката е празнична, вървят шеги и закачки. Бай Дончо са го маскирали като баба.

Дали пък Вълкана не е спечелила някаква на- града, все пак е с корона.

Естествено има и танци.

И време за мезета, пиене и сладки приказки.

За съжаление никога не сме участвали в този празник, надявам се,че все пак ще решим и да презимуваме тука и тогава, ако е живот и здраве….

След Трифон зарезан, следва пролетта, която в село също се празнува. Било в клуба, било при Краси. Ето няколко снимки от тези празници.

А някой път и другаде.

За празника на селото – Св.св. Константин и Елена, вече стана дума, за закриването на сезона и денят на пенсионера – също. И стигаме до коледните и новогодишни празници.

Първата снимка е от 2010г, за съжаление не познавам дамата с акордеона.

А тук са бат Дончо, Доби и Борката. Както на всички селски празници, хората се веселят от сърце, а Коледа и Нова година са си нещо специално.

Това пък са снимки от Коледа, преди повече от 10 години.

Следващата е от 2016г,

а следващите – от 2018г.

Очевидна е и добрата подготовка и доброто настроение.

От снимките се вижда,че тази година празненството е при Краси. Не мога да се ориентирам кой е бил дядо Коледа, задния план на снимката.

През 2022 година тържеството е в клуба, малко е по-тясно, но настроението е същото.

Ямурлукът, отпреди повече от десет години е запазен.

Подаръци има и за тези които отскоро са постоянни жители на селото – Керанка и Павката и Лили и Бурхард, разбира се Юрий има подаръци за всички

На последните избори, по избирателен списък в село имаше 49 избиратели, поне 10 от тях отдавна нямат нищо общо със селото. И въпреки,че са толкова малко хората за пореден път доказват, че не е важно колко, а какви са. И извън сезона в Камен бряг си има социален живот – не е, за щастие, мъртвило, както в много села у нас. Хората са добронамерени и си помагат, като се почне с почистване на селото и и се стигне до, недай Баже пожар. Все се надявам да изкарам последните дни от живота си тука.

Когато завършвах това съчинение от село пристигнаха тревожни новини.В началото на годината – Добринка Ялнъзова – Доби, получава нареждане от общината, че трябва да изнесе читалището. Щели да разрушат кметството и да строят ново.Къде, как, до кога – няма отговор. Казали „Оправяйте се“ и толкова. Доби – председател на читалището се справила някак – повече от 2000 книги в клуба, обзавеждането и техниката се разпределила по къщите. Доби изпратила и официално запитване до кмета Балтаджиева, какви са намеренията на общината за новата сграда и дали в нея ще има място за читалището. Отговор не последвал.

Обидно е,че в селото никой не знае какво ще се прави, носят се слухове,че ще се поставят фургони. Като човек прекарал живота си по обекти знам,че с фургони могат да се направят много, ама много прилични сгради, с офиси и големи зали. Но дали ще стане така.

Когато преди десетина години (Цонко беше кмет) в съседен парцел комшията реши да си строи къща, получих, в София, препоръчано писмо, в което общината ме уведомяваше за това и с едно изречение ми казваше всичко което ме интересуваше – квадратура и етажност на къщата. За новото кметство сигурно има някакъв проект. Не е било никакъв проблем, да се извади част от архитектурната част и да се окачи на витрината на магазина. Това са не повече от три листа А3. Няма и задължителната според Закона за устройство на територията информационна табела. Такава впрочем имаше за телескопа.

Дано си чешем езиците напразно, но считам,че поведението на г-жа Балтаджиева е обдно за хората от село. Ееее…. нали изборите са далеч.

Може би една от последните снимки на кметството, вече е без дограма.