След като се пенисонирах през 2020г. дигитализирах дневниците си водени по време на пътешествията ми в България и света. Получиха се около хиляда страници. Благодарение на Мартин Стоянов, син на колежката ми Валентина Миленкова се появи и сайта ми baipet.co, лесно се стига до него от гугъл. Графоманията обаче очевидно не ме пуска и в началота на тази година реших да опиша преживяванията ни в Камен лряг. Това съчинение също може за де види на този сайт. Не е много удобно да се чете от екран, но там пък снимките са в цвят.
Докато при пътешествията ми беше лесно, за село трябваше да разчитам основно на паметта си. Уж е добра, ама…. Безценна помощ ми оказаха дневниците които Юлиан Атанасов, които, наистина в телеграфен стил е водил през годините.
Неоценима помощ ми оказаха и Надя Огнянова и Добринка Ялнъзова, както и много приятели от село. Използвах и много не мои снимки от интернет, от Иван Пандурски, Надя Огнянова и Ники Генов, получил съм разрешение от тях. Тук е мястото да благодаря на всички, които със снимки и спомени ми помогнаха за това съчинение.
Много от хората, за които тук става дума, не са вече между нас. Първоначално тръгнах да отбелязвам кога са ни напуснали, но съчинението взе да прилича на поменник, а не исках това. За мен тези хора са с нас и, докато пазим спомена за тях, са си живи…