Командировки във Франция.

След гурбета във Франция започнах работа в „Националната компания за стратегически инвестиционни проекти” – НКСИП. Компания създадена през 2012г. със задача да строи и експлоатира магистралите в България. Бях привлечен от възможността да участвам в изграждането на втория по дължина автомобилен тунел в света – 15 км – през кресненското дефиле. В компанията аз лично отговарях за тази част от проекта. Както казваше Тамарка „Винаги се бил грандоман”.

Трасето на тунела беше уточнено и започнаха подробни геоложки проучвания. Следях ги отблизо и сравнително компетентно, винаги съм имал особен интерес към инженерната геология. Не беше неочаквано, но се оказа,че проблемите са огромни. Например, при не много силно земетресение – от пета степен (а тук е най-земетръсния район с очаквани трусове до осма степен) се очакваха размествания по деветте разлома от порядъка на 25-30см. И то не при много силно земетресение. Това би направило тунелът неизползваем за много години и ремонтът, ако изобщо е възможен, би струвал стотина милиона. На всичко отгоре повечето разломи бяха надлъжно на тунела. Щеше се да се осуши резервата „Тисата”. Очакваната цена от милиард и половина щеше да бъде поне удвоена. Причината - над милион тона скала, с ниска радиоактивност трябваше да се депонира в хранилище за радиоактивни отпадъци. В България няма такова и трябваше тепърва да се изгражда.

Тук впрочем влязох в допир със „зелената мафия” и един от лидерите й – Петко Ковачев. Гадна работа, зад екологични интереси се крият главно финансови такива и то безогледни и безскрупулни. И разчитат на искрената подкрепа на свести и чести хора… гадост.

Очертаваше се да участвам в най-големия строителен провал в страната. Обаче си свършихме си работата – в смисъл направихме възможното да предотвратим тази глупост. Получихме негласната, но мощна подкрепа от „Главболгарстрой” и „Строителната камара”. Те знаеха, че работата ще бъде възложена на чуждестранна фирма (то и аз бях чувал името й) и те ще бъдат подизпълнители, които ще свършат основната работа и ще получат само трохи.

Подкрепи ни и то съвсем явно БАН. Проекта за тунела беше спрян.

Да обаче спрени бяха и очакваните финансови приходи за определени …институции. Не милиони, а вероятно стотици милиони.

Последва бързо решение на народното събрание и компанията беше закрита.Хич не се притесних, в продължение на година можех да получавам чисто 1500лв.

Е, не се мърдосвах, а се концентрирах на Камен бряг. Есента пък започнах Плевенската епопея 2- строеж на рафинерията на „Марица олио” в с.Ясен край Плевен. Завършихме всичко, включително монтажа на съоръженията и асфалта до декември 2017.

Почивах си няколко месеца, ама ми трябваха още 6 месеца трудов стаж. За това започнах работа в „БарбуТов” (дане се бърка с БарбуКов) ЕООД. Малка фирма, която беше успяла да намери пазарна ниша за парапетите си във Франция. Добра ниша, печалбите надхвърляха 50%.

Работата включваше и командировки във Франция. И ето за тях ще разкажа някратко.

На 12 юни 2018г. кацаме на ретището в Бове. Много хубаво летище. Уютно някак. Слизаш от самолета, който е спрял на петдесетина метра пред терминала и пешя нлизащ в него. Проверката е бърза, нямаме багаж и излизаме навън. Терминала е едноатажен и си личи,че е строен чрез „пъпкуване”, многократно и на дребно разширяван. Иначе си има всичко и кафета, и магазинчета, даже фри шоп, в транзитиния салон, а също и огромен паркинг.

Вземаме си една малка Панда под наем и се отпавяме към града, където две вечери ще спим.

Бове носи името си от галския народ Беловаки, Цезар го нарича „Belloaca urbs” . След това е наречен „Caesaromago“ което означава „равнината на Цезар“.

Гало-римският град е разрушен отново от варварските нашествия около 275 г. Той е възстановен през 4-ти век и е оборудван с укрепления. През 328 г. император Константин I, който е разрешил християнството, посещава ветераните от своята армия в крепостта на Беловацис. Това е началото на християнизацията на региона и източникът на властта на епископите на Бове.

Епископството на Бове се смята за много престижна позиция, тъй като се облагодетелства от значителни доходи. Бове е на кръстопът на търговски пътища и нещо повече, епископът съчетава религиозни и политически власти като епископ-граф. Той е един от 12-те перове на Франция, най-важните хора в средновековната йерархия.

Печално известен е един от епископите на Бове – Пиер Кошон, който води процеса и осъжда Жана д’Арк на изгаряне.

Самоуправляващата се градска община е създадена много рано, още през 11 век. Тя просперира и постепенно придобива много права. Прагматична, тя редовно заставаше на страната на краля на Франция срещу епископа и разчита на текстила, за да консолидира финансовата си мощ. Бове е богат град, близо до златния си век. Кметовете от този период са предимно от тесния кръг на големите търговци.

През 1225 г. епископът, граф Милон дьо Нантой започва проекта това, което ще се превърне в емблематичен паметник на Бове: катедралата Свети Петър. Този гигантски храм трябва да надмине по височина катедралите на всички съседни градове. Олтарната част и част от нефа са завършени през 1272 г. и макар и ненапълно завършена в катедралата започват служби.

Това е проектът на катедралата. Построени са само потъмнените части.

През 1284 г. горните части на олтара се срутват. Това се дължи на прекалено леките арк-бутани, направени такива за да допускат повече светлина. Счита се че срутването е станало в следствие на силен вятър и настъпване на резонанс.

Реконструкцията продължава до средата на 14 век, но работата спира по време на Стогодишната война.

Впоследствие е издигнат огромен шпил с височина повече от 150 м,. Но едва завършена, стрелата се срутва през 1573 г. Нефът (корабът) никога не е бил завършен поради липса на средства. Църквата е дълга 72,50 м с изключителна височина на свода от близо 48,50 м, най-високата в готическата архитектура в Европа. Дори недовършена, сградата остава едно от ценните места на религиозното наследство.

Интересно, че строената по също време, е не така импозантна църква Сен Етиен не функционира. Нуждаела се от ремонт, а нямало и достатъчно енориаши…А иначе в града има три джамии.

През 1664 г. в Бове е създадена кралска фабрика за гоблени, която след това се превръща във важен „град за драпиране“ в кралството. Повече от половината му жители тогава работят в текстилната индустрия. Производствата му са известни в цяла Европа, а други занаятчии се възползват от тази слава.

Днес Бове е съвременен индустриален град с население около 50 000 души.

Ние сме наели един малък апартамент почти в центъра на града. Къщата е от началото на миналия век и е собственост на виетнамец.

Той ни насочва към един ресторант „10 евра”, намиращ се в близък мол. Там срещу поменатата сума си избираш основно, вземаш си предястия по избор, както и десерт. Безалкохолните, бирата и виното се заплащат допълнително.

Поръчваме си любимото „паве” – голяма, дебела и почти кървяща говежда пържола. Изпиваме и бутилка вино.

После правим малка разходка – катедралата и централния площад.

На другия ден сме в Амиен. Самаробрива (Мостът на Сома, на галски) е името на град Амиен в гало-римската епоха; той е цитиран за първи път от Юлий Цезар в Галските войни.

През 1-ви век древният град става най-големият в западна Белгийска Галия. Разкопките, разкриват основите на сгради за население, по-голямо от това на Lutèce (Париж) и поне равно на това на Londinium (Лондон).

В началото на 4-ти век Самаробрива приема името „Амбианорум“. „Виден град сред всички“ и се превръща в гарнизонен град.

Около декември 334 г. Мартин, римски легионер, споделя палтото си с бедняк пред портите на града, това е един от най-почитаните светци във Франция. И това е една от историите които се учат още в първоначалното училище.

През 350 г. Магненций, римски генерал, роден в Амиен, убива император Констас . На 18 януари 350 г. той се провъзгласява за император на Запада. В Рим този убеден езичник възстановява древните вярвания, като същевременно щади новата християнска църква. Създава монетен двор в родния си град. Победен от Констанций II в битката при Монс Селевк, той се самоубива в Лион на 11 август 353 г.

В началото на пети век градът става основна резиденция на Клодион ле Шевелу, най - старият известен крал от династията на Меровингите и прадядо на Хлодвиг(Кловис).

Основно място между Ил дьо Франс и графство Фландрия, градът е обединен с короната от Филип Август през 1185 г.

Именно в сърцето на този град, който се радваше на политическа стабилност и богатство, през 1220 г. е построена най- голямата готическа катедрала във Франция: Дължина отвън: 145 m,Дължина отвътре: 133,5 m, Ширина на нефа: 14,6 m, Ширина на страничния неф: 8,65 m, Височина на свода: 42,3 m, Височина на шпила: 112,7 m, Площ: 7700 m², Вътрешен обем: 200 000 m³.

Катедралата е виликолепна, има даже и познатия ми от Шартр лабиринт, който се преминава на колене. За съжаление буквално я претичвам, нямаме време.

До катедралате е паметника на Петър пустинника, който е роден в Амиен.

На 27 ноември 1095 г. папа Урбан II, отправя тържествен призив към християнския свят да насърчи своите барони да тръгнат на експедиция, за да освободят Божи гроб.

Един от най-известните проповедници е Петър Пустинника. Той използва ужасите, създадени от кланетата, извършени по време на преследванията на евреите, за да получи от еврейските общности финансирането на кръстоносците.

След като убеждава около дванадесет хиляди кръстоносци на 19 април 1096 г. той тръгва на поход. Спор, вероятно за закупуване на храна, в град Семлин, близо до границата между Унгария и Византийската империя, предизвика битка, градът е щурмуван и четири хиляди унгарци бяха убити.

Подозрителни, византийците се опитват да насочат тази тълпа, но не успяват и евакуират Белград, който веднага е разграбен. Това плячкосване показва, че Петър Пустинника вече не контролира войските си. Въпреки тези сблъсъци, император Алексий Комнин приветства кръстоносците и ги посъветва да изчакат бароните да дойдат в Константинопол, но тъй като кръстоносците плячкосват покрайнините на града, той ги кара да прекосят Босфора и им определя лагера Чивитот.

Неспособен да дисциплинира кръстоносците, които избрали други лидери и започнали да нахлуват в турска територия, Петър Отшелника се върнал в Константинопол, за да поиска съвет от императора. Кръстоносците имат успех срещу турските селяни и слабите и малко гарнизони, но са избити, когато султан Кълъч Арслан I се завръща с армията си. От двадесет и петте хиляди кръстоносци, заселени в Чивитот, само три хиляди успяват да се върнат в Константинопол, където намират Петър Пустинника.

Бароните пристигат във Византия през пролетта на 1097 г., и обсаждат Никея. Петър Отшелника се присъединиява към тях там с оцелелите от народния кръстоносен поход. Градът се предава на на 26 юни 1097 г. След това кръстоносният поход продължава и достига Антиохия на 21 октомври 1097 г. Тази обсада, една от най-трудните поради продължителността си (почти осем месеца) и трудностите при снабдяването й.. Град Антиохия е превзет на 2 юни 1098 г.

След победата кръстоносците остават много месеци в Антиохия. и не тръгват отново към Йерусалим чак на 13 януари 1099 г. Петър Пустинника ги придружава и последното му появяване е на Елеонската планина на 8 юли 1099 г., когато той вдъхновява тълпата от кръстоносци преди превземането на Ерусалим на 15 юли 1099 г. От тогав няма повече известия за съдбата му. Интересна личност…мистериозно изчезнала от историята…. Недалеч оттам Амиен са трагичните за Франция битки при Креси (1346 г.) и Аженкур (1415 г.) от стогодишната война. Тогава е подкопава плодотворния търговски обмен между Амиен и градовете отвъд Ламанша.

През 1435 г., с Договора от Арас, градът е отстъпен на Бургундия, преди да се върне под короната през 1477 г. по волята на Луи XI. След това суверенът препотвърждава общинските свободи на Амиен и му дава мотото, което все още запазва: Liliis tenaci vimine jungor (Мощна връзка ме свързва с лилията).

Движението на Просвещението намира благоприятен отзвук в Амиен, където се появи нарастващ интерес към науката и технологиите. През 1746 г. Жан- Батист Гресет създава Академията на науките, литературата и изкуствата в Амиен, учено общество, което е активно и днес. Пиер Шодерло дьо Лакло от Амиен създава един от шедьоврите на френската литература,”Опасни връзки”.

По това време индустрията на града получава най-голямото си развитие. През 1701 г. испанският и американският пазар се отварят за продукти от Амиен. През 1756 г. Александър Бонвале основава своята фабрика в Faubourg Saint-Maurice и успешно въвежда щамповане и печат върху плат. През 1762 г. Оноре Матифас въвежда производството на памучно кадифе в Амиен.

Революционният период, макар и изпъстрен с конфликти и хранителни бунтове, е сравнително спокоен в Амиен.

През 19 век Амиен се възползва от индустриалната революция и запазва международното признание за своето текстилно производство

Най-големият град зад Западния фронт, Амиен има стратегическо място през Първата световна войн, столицата на Сома от 93 000 жители в началото на войната стига до 110 000 по време на конфликта поради присъствието на съюзнически войски. През 1916 г. източно от Амиен се провежда битката при Сома, най-кръвопролитната конфронтация на Великата война с 1,2 милиона жертви.

Градът отново е опустошен от многобройните бомбардировки през Втората световна война, излиза от конфликта 60% унищожен.

Днес това не личи, повечето сгради са възстановени в автентичния им вид и днес градът има над 100 000 щастливи, или почти щастливи граждани. Надявам се пак да посетя града, има още много неща за виждане, близо е зо Буве и е почти на пътя към Адаша.

Отиваме да си свършим работата, до един от кварталите, където сме доставяли метални конструкции.

Това ся къщите и елементите които доставяхме.

После хапнахме в едно малко ресторантче на брега на Сома.

На другия дун, пак от Буве се прибрахме в София. Интересно, взеха ми две кутии сирене, защото не можели да са в ръчния багаж. На фри щопа си ги купих пак и вече нямаше проблеми. Странно нещо са разпоредбите.

На 27 септември 2018г. сме отново във Франция, този път в Нант и Сен Ерблен. На първото място, за последен път бях през 2008, ана второто – през 1988г.

Отиваме за нови договори. Ники Барбутов – син на собственика е разбрал,че френскоговорящ в отбора е сериозно предимство, та за това ме води със себе си.

Той е много интелигентен млад човек, завършил е някаква администрация в Англия. Прекрасно се оправя с организацията на пътуванията. Самолетните ни билети са по 20 евра, а билетът за влак -19.

До Нант пътуваме с TGV и на моменти се движим с над 300км./ч. Пристигаме там вечерта и имам възможност да се запозная със системата „Юбер”. Поръчваш такси по телефона, казвайки до къде ще пътуваш. В рамките на минути получаваш информация колко ще ти струва и ти предлагат тащксидижия. Можеш да го видиш на снимка, него и колата му. Освен това и показват класирането му в три степени на база оценките на неговите клиенти. Избираш, возят те, плащаш по телефона и оставяш мнението си за услугата. Системата се пробва и в България, ама бакшишите скокнаха и доказаха,че е незаконна…

Настаняваме се в една къща, пак собственост на виетнамец. Имаше дворче и кафе машина. Не ни се наложи да я ползваме, любезният домакин, независима от часа, ни приготвяше кафето.

Свършихме си работата, а вечерта вечеряхме заедно с Адаша в Нант. Хапваме някакъв странна, но много вкусен нантски специалитет – полу пица, полу баница,със зеленчуци и месо и др.

На другия ден се прибираме.

Това беше последното, надявам се за сега, пътуване до Франция.