Планираното още за 2018г пътуване в Египет все се отлагаше, първо заради политическата ситуация, после дойде ковида. Ама ето, планирали сме го, заплатили сме го и трябва да заминем натам на 16.04.22г. Цената е сравнително приемлива –около 1650лв и включва на практика всичко, с изключение на билетите за гробницата на Тутанкамон и входа в хеопсовата пирамида – още около сто лева. Трябва да се платят още 25 долара за виза и още толкова за бакшиш. Има и два допълнителни екскурзии – гмуркане в Червено море -70 лв и посещение на Абу симбел -120лв.С глезотиите и дребните сувенири ни излезе по около 2400лв. на човек.
Добре ама за малко всичко да се провали – в понеделник на 11.04, голямата Тамарка, за да не сгази малката направи крива крачка и скъса мускул на крака. Виеше от болка както не я бях чувал. До вечерта болката намаля, а до четвъртък нещата станаха приемливи, та не се наложи да използваме застраховката „отмяна на пътуване”.
Разучавайки за пореден път условията по пътуване с досада установих, от сайта на външно министерство, че моята ваксина не се приема в Египет. Айде на ПСР текст. Слава богу става бързо.
И така в 5.40ч на 16.04 – събота, сме на терминал1. Оказва се,че сутринта има още три полета до Египет. Хукнал е българитът по света. Полетът е приятен, времето е хубаво, а Тамарка е щастлива защото е до прозореца и можа да види Нил и Червено море отвисоко. След около 2.30ч. кацаме в Хургада около 9.30ч. местно време (през лятото там са с час назад).
Оказа се,че външно министерство не знае, че в Египет е отпаднало изискването за ковид сертификати ибързо преминаваме през формалностите на летището. То впрочем е ново, по-голямо от нашия терминал1 и много чисто.
И така вече сме в Хургада. Хургада (на арабски: الغردقة) е курортен град в Египет, административен център на мухафаза Червено море. В миналото курортът е бил малко рибарско селище, но сега със своите чисти брегове и рифове се нарежда сред най-добрите египетски курорти. Населението му е 195 675 жители (по приблизителна оценка от юли 2018 г.).
На изхода на летището ни очаква нашият гид – Гергана. Красива, по арабски стандарт, достолепна дама, на около 35 години. За отбелязване е,че всеки ден беше с нова, много елегантна и подходяща за нея рокля. Събрахме се 45 човека с които щяхме да прекараме следващата седмица.
Трансферът до хота Pharaon Azur е около тридесет минути. Там шофьорът сваля бягажа ни, и зада е сигурно,че всичко е наред, всеки го взема и го оставя в лобито.
Следва регистрация и полоучаване на картите за стаите. Срещу долар пиколото на хотела отнася куфарите до доста отдалечената ни стая. Тя е голямя, с две отделни лега, много чиста и с хубава баня, е ваната е малко тясна, но пък има биде.Цялата тази процедура отнема около час и в12ч. сме готови за обяд.
Две думи за хотела. Сравнително нов и май имам само три забележки. Спирането на асансьора в лобито създава усещане за удар, а в същото съоръжение в нашта част на сградата етаж 1 е отбелязан с минус едно и създава объркване. Май най неприятние проблем беше отварянето на вратата с картата. От двете карти които ни бяха дали едната не работеше, а другата отваряше на четвъртия, петия път и всяко отваряне беше вълнуващо, особено ако на някой му се пишка.
Хотелът има разкошен парк с басейн и собствен плаж на около 800м. от него. За да не се мъчат туристите, на всеки десет минути има малко открито бусче което ги извозва до там. На самият плаж е и ресторантът на който се обядва. Закуските и вечерите са в ресторанта в хотела. Местата са многобройни, на плажа само на открито, а в хотела – и на открито и зкрито, но навсякъде е забрането пуушенето. Пуши се само в района на баровете – навънка.
Та ние се товарим на бусчето и отиваме да обядваме. На ол инклузив сме и ни се полага и алкохол,наблягаме на местната наливна бира, която е почти приемлива. Има и много сокове, но не много хубави. Храната е вкусна и разнообразна. Пушим по две цигари в барчето изпивайки по бира и се прибираме в хотела.
Почиваме си малко и слизаме в градината на басейна. Голям кеф, времето е добро, не е горещо и ние се къпем и пием бира. После пак малко почивка и вечеря. Опитвам местната водка – нищо общо с познатия ни артикул, гаден спирт смирис на анасон. Храната пак е много разнообразна и вкусна.
Прибираме се за сън и за приспиване ползваме налична на телевизора руска програма.
На 17.04 – неделя сме на лобито в 8ч. Ще ходим на пътешествие с корабче и ще се гмуркаме. Нашата група се разделя на три части – някои щи плуват в лодка с прозрачно дъно, другище ходят с джипове из пустинята, само ние ще сме на гмуркане.
Взема ни малко бусче, в което има други туристи от хотела и след 15мин сме на пристанището за малки корабчета. Тамарка се движи малко трудно и изостава, аз се движа между нея и групата за да не се загубим. Никой не бърза и без проблеми се настаняваме на корабчето. Постепенно идват още хора докато ставаме тридесетина души и окол 10.30ч. отплаваме. На корабчето сме ол инклузив и раздават кофти кафе, фанта, спрайт и вода. За съжаление бира няма.
Към 9.30 тръгваме. Пред Хургада, на около 10км са разположени няколко ниски и съвършено голи острови, които го отделят от Червено море и трафикът на кораби там, такива не виждаме, за това пък малките корабчета и лодки обаче са десетки. Карат без никакви правила и се разминават на сантиметри. Даже нашият кораб леко обра боята на един друг. По пътя се кефиме, особено когато се появяват и четири делфина. След около 40 минути доктигаме остров Jiftun и намиращия се там Orange bay. Правят ни инструктаж, обясняват ни какво ще правим през деня. Първото посещение е на плажа на въпросния залив, където ще може да прекараме два часа.
Дъното около острова е толкова плитко,че корабчето сприра на около 500 м от кея и до там ни превозват с две лодки. На плажа има изградена огромна дървена конструкция, която осигурява сянка и други удобства на няколкостотин души. Симпатично място на което има безплатна тоалетна и студена бира по седем долара. Настаняваме се на сянка и общо взето това е. Водата е до глезена до почти 300м. навътре. Така че само си намокряме краката.
В 12.45 сме отново на кораба за да обядваме. Едновремено с това се отправяме към зоната на риф, където ще се гмуркаме. Влизането в морето става от задната палуба на корабчето. Снаряжават ни с плавници и маска и ни пускат да влизаме. Пред мен е Тамарка, от седнало положение скача във водата, малко несръчно и за тово попада леко под кораба. Тъкмо се притеснявам и тя успешно изплава. Скачам и аз.
Морето е невероятно синьо и често. Не е много дълбоко и дъното се вижда идеално. Заплуваме към рифът до който сме спряли. Там дълбочината е още по-малка. Виждат се коралите и множество риби. Красота. В един момент маската ми започна да пропуска. Следва стандартна процедура, обръщане по гръб, повдигане на маската зада изтече водата, поставяне отново и здраво издухване на шнорхела. В този момент нещо се обърква, не мога да възстановя дишането. Объркан съм, такова нещо не ми се е случвало, свързвам го с прекарания ковид и с наистина появилите се след него леки задъхвания. Интересът ми към гмуркането изчезва. Отправям се към стълбата на кораба. Следва процедура, която изначало ме притесняваше – свалянето на плавниците пред стълбата. С тях е невъзможно да се изкача. А се притеснявам за това,че трудно свивам колената, особено едното. За щастие се справям без никакъв проблем. Тамарка изобщо няма проблеми.
Малко след излизането ми корабчето тръгва за друг риф, където процедурата се повтаря. Този път без мое участие. След около четвърт час гмуркане тръгваме към следващото мероприятие – возене на банан.
В този мамент на кораба, от моторна лодка, се качват „пирати” – носят разхладителни напитки и бира, само по три долара – голям кеф. Иначе на бананът сме само зрители, не обичаме да ни влачат. За сметка на това се дава възможност за малко свободно плуване и бавно и приятно връщане в пристанището. Към 16.30 сме в автобусчето, две думи за това което видяхме от него. Хургада, поне там където минахме е нетипичен арабски град, чист, подреден, със зеленина по улиците. Има дори интересни малко и модерни статуй, хубаво място.
В 17ч. сме в хотела и с удоволствие установяваме, че стаята е безупречно оправена, едната от големита кърпи и красиво оформена като лебед, а на чаршафите има листенца от цвят. Пак голям кеф.
Следва около час почивка и вечеря. Изобилие от вкуснотии. Пробвам и местния джин, точно същият като водката – на нищо не прилича. Наблягаме на бирата, пък си иносим уйски, което е добре изстинало в малкото хладилниче. Завършваме вечерта на балкона с чаша и цигара в ръка. После, акомпанирани от руската телевизия заспиваме.
18 април – понеделник. Ставаме в в 4ч. В 4.45 сме пред автобуса. Багажът ни пак е пренесен от любезно пиколо. В пет сме на път. Преминаваме 300км. през западната египетска пустиня, за нас нищо особено. По пътя спираме за почивка на невзрачно място, на кето обаче има много чисти тоалетни – цена 5 египетски паунда –около 30 ст. После навлизаме в зелената зона на Нил, движим се покрай канали на по пет хиляди години.
Към осем и тридесет сме в Луксор. Градът е с население от около 500 000 души. Минава за един от най- добрите градове за живеене в Египет.Той съществува от около 5500 години. Наследник е на древната Тива, столица на Египет от ХI династия – около 2100 години пр.Хр. Причината за разцвета му се свързва с храма на Амон, дори Омир пише за него. Около 1400г. пр.Хр. брои над 80 000 души и минава за най-големият град в света, въпреки,че малко преди това Рамзес втори премества столицата в Пер-Рамзес. Градът продължава да се развива и около 1300 година отново става столица и продължава да процъфтява чак до превземането му от асириците през седми век пр.Хр., които почти напълно го унищожават. Градът обаче постепенно се възстановява, вероятно и покрай храма на Амон и достига придишното си значение, такъв остава и в перидо на Птолемеите, въпреки,че вече не е столица. Унищожен е от римляните през първи век.
Около девет часа сме в Карнак. Днес това е квартал на Луксор, разположен в Горен Египет и известен със своите древно-египетски останки. Той е най-голямото религиозно средище в Древен Египет и второ в света – след Ангкор Ват..
Строителството му започва около 1900 г. пр.Хр., още по времето на Средното египетско царство. Карнак е ядрото, където поетапно се оформя процъфтяващата в по-късен етап столица на Египет – Тива. Близо 1500 г. са необходими на древните египтяни, за да изградят целия комплекс. В древността Карнак е бил известен като Ипет-Исут, което в превод означавало „най-съвършеното от всички места”.
Приблизително тридесет фараона го строят за да достигне днешните си мащаби. Най –забележителен е големияг храм на Амон ссъс свещенното езеро което е главният център на поклонение на египетската триада – Амон Ра, съпругата му Мут и синът им Хонсу.
Храмът е свързан с канала на Нил чрез алея, по дължината на която са разположени сфинксове с овнешки глави. Друга алея, с дължина около три километа, също със сфинксове свързва храма с този в Луксор. В последните години властите разрушават всички съвременни сгради по трасето и възстановяват тази алея.
Целта на сравнително ранното ни пристигане е да избегнем навалицата и жегата. Не успяваме и с двете, множество хора, а температурата към десет стига четиридесет и един градуса.
Минаваме през посетителския центар – входът, които ни е в пакета е 200египетски паунда – около 20 лв.
Центърът е с площ над декар и има грамаден макет на храма. Изложени са лодки с които са возели статуите на боговете при различните церемонии, в езерото и в Нил. Да отбележя, че за моя изненада статуйте на боговете пазени в светилището на храма рядко са били с височина над метър.
В центъра има климатик и излизането навън е почти като шок. Добре, че това което почваш да виждаш те мотивира да не се глезиш.
Пред огромната порта попадаме на алеята на сфинксовете, след нея, в дясно е огромният перистил (сграда само с колони и покрив). Гледката е внушителна. В Египет няма дървен материал, внасял се е от Сирия и е бил ужасно скъп. За това се строи само с камък. Това налага малки разстояния между колоните, а тежестта на каменния покрив прави дебелината на колоните необичайно голяма. Всички колони, отдолу до горе, както и таванът са с релефи, които са били изцяло оцветени. На места по тавана цветовете са се запазили.
През деветнадесети век всичко е било засипано с пясък до два метра височина. Разчистването е било гигантски тред, който продължава и до днес. Далеч не целият храм е достъпен за посещение – разкопките продължават.
Следва огромен двор, който е бил достъпен за вярващите – там са се провеждали церемониите. После е обелискът – един от само петте останали в Египет, май вън от него са повече. Издигащата се каменна кула имала за цел да удиви с височината си смъртните и да възхвали безсмъртните. За изграждането били необходими колосални инвестиции от усилия, материали и инженерна мисъл. Обелискът съдържал могъща религиозна и политическа символика, а повърхността му била покрита с писания.
Египетският обелиск е висок каменен монолит с 4 еднакви трапецовидни страни, които се стесняват в остър връх. Всъщност, думата за обелиск на древен египетски език е текхену. Както думата пирамида, така и думата обелиск произлизат от гръцки.
Обелиските завършват с малка пирамида, наричана Бенбен. Обелискът и големите пирамиди споделят една и съща символика в египетската космология. И двете са изображения от времето, когато се ражда светът – периода преди да е съществувало каквото и да било, включително боговете и смъртните същества. Тази легенда се появява в древния град Ону (по-късно наречен от гърците Хелиополис), където слънцето, под формата на бог Ра, и камъкът Бенбен са почитани още от ранния династичен период на Египет (около 2950–2575 г. пр.Хр.).
Символите по обелиска не са ограничени само в горната му част. Йероглифите са гравирани върху някои или и върху четирите страни и включват имената и титлите на фараона и посвещение към боговете.
Обелискът присъства през цялата история на Египет – от Старото царство до римското завоевание – и през този дълъг период претърпява значителна еволюция.
Фараон Сенусрет I от Дванадесетата династия изгражда серия от високи обелиски в Хелиополис, а един е съхранен и до днес. Висок 20 метра и построен през ХХ в. пр.Хр., той е най-старият оцелял обелиск, който все още се намира на първоначалното си място – днес парк в покрайнините на Североизточно Кайро. Първата жена фараон Хатшепсут заповядва създаването на най-високия от всички обелиски. И той безспорно би бил такъв, ако строителите бяха успели да го вдигнат от земята. „Недовършеният обелиск“ все още лежи в скалата, в която е бил изсечен – в древната кариера на Асуан. Монолитът продължава да е в процес на разкопаване. Учените смятат, че е създаден през XV в. пр.Хр. и ако е бил завършен, е щял да достигне 42 метра височина.
Изоставеният обелиск разкрива титаничните усилия, положени за създаването на тези масивни каменни кули. Веднъж изсечени, те трябвало да бъдат преместени. Работниците ги теглели по рампи, плъзгали ги в шейни, превозвали ги с лодки и след това изключително рисковано ги изправяли на мястото, на което трябвало да бъдат поставени. Това удивително съчетаване на физическа енергия, технически способности и артистични умения е с цел да обединят небето със земята, фараона с боговете.
Продължаваме обиколката си под жестокия пек, дори на екскурзоводката ни Гергана й прилошава. Тук трябва да отбележа,че тя тук беше само преводачка. С нас по-нататък щеше да бъде и египетски гид Бухтар. Той е археолог, но не отговаря на изискванията ми за екскурзовод. Компетентен е,но малко скучноват. Та завъртаме се да видим езерото и се отправяме към изхода. Казано ни е в колко трябва да бъдем на автобуса. Времето е малко за разглеждане и не остава и минута да се погледне нещо на пазара за сувунери.
Товарим се в автобуса и около 12.30 сме на кораба, казва се TIYI. Той е на трета линия на пристана и за да го достигнем минаваме напряко през лобитата на двата кораба пред него.
Настаняваме се, стаята е хубава с голям прозорец към реката, банята е голяма,без биде, но с аксесоар в тоалетната чиния който успешно го замества.
Следва обяд. Храната пак е много и много вкусна. За съжаление не сме на ол инклузив и всички напитки се заплащат. Малко шише минерална вода – 1$, кола -4, бира -5.
След обяда имаме почивка до три, която оползотворяваме в лека дрямка. В три и половина сме в лобито и тръгваме за храма на Луксор.
Този храм е построен по време на Новото царство – 1550г. пр.Хр. Той е посветен на бога на слънцето-Ра, на небето – Нут и на луната -Йонсу. Той е свързан с храма в Карнак с алея, която е с два реда сфинксове. Построен е основно от двама фараони, Аменхотеп III, който издига вътрешната площ. Рамзес втори – чиито шест статуи ни посрещат на входа и дори Тутанкамон. Дострояван е и разширяван чак до Александър Велики.
Пред статуите е имало два обелиска. Останал е само един, другият се нямира на площад Конкорд в Париж. В музея на флота има макет на начина по който са го качили на кораб- наложило се е да разрежат кораба, да натоварят паметника и после пак да сглобят плавателното средство.
По пътя добиваме още малко представа за град Луксор. Сравнително чист, но с много некачествено ново строителство. Грозно и некачествено. За първи път видях нещо, което щях да видя още много пъти. На петия етаж на новострояща се сграда беше паднала плоча, повлекла и колони… Кво да се прави, напълно изчезнали строителни традиции.
На входа на храма ни посрещат шест огромни статуи на Рамзес втори и един самотен обелск. Следва влизане в празничния двор с прекрасна колонада. Навлизаме навътре и минаваме покрай старата врата на една джамия, строена през осми век. Тя е шест метра над сегашното ниво. Това е било нивото на терена тогава, а за основа на сградата са използвали старият храм. После влизаме в зала, в която има вътрешна камера изградена от Александър Велики.
Далеч сме от най-вътрешната част от храма, когато екскурзоводката обявява,че след половин час трябва да сме в рейса. Остава ни още какво да видим, а дори не сме погледнали алеята на сфинксовете. Казвам „Няма да стане”, фръцвам се и си продължавам нататък. Тамарка остава и се разбира,че още доста хора мислят като мен, в резултат половиният час става цял. Така успяваме да разгледаме храма докрай, да се разходим по алеята на сфинксовете и, особено важно – да поседим малко и да се наслаждаваме на красиво осветения храм.
Към 19ч. сме на пристана. Посещаваме местно магазинче за да си купим вода – за един долар се вземат две бутилки по литър и половина. Съседното магазинче е за сувенири. Накупуваме си разни дреболии, костенурка, скарабей, магнитчета и други джунджурии. За щастие това е единственото място на което намираме египетски войник за моята колекция.
Вечеряме и след това решаваме да изпием малко уиски с кола на откритата палуба на кораба. Оказва се, че в стаята нямама чаши. Мисля,че са пропуснали и отивам на рецепцията. Там знаят англииски по-зле от мен и им трябва четвърт час за да дойдат в стаята и за да разберат какво искам. После ми носят картонени чаши. Разярен им обяснявам, че съм изненадан,че на патзвездната им лодка няма стъклени чаши. Тонът ми е решителен и получавам чаши. Като бели хора завършваме вечерта с питие на палубата, наслаждавайки се на залеза над брега на Нил.
19 април – вторник. Сутринта ставаме в шест и в седем сме в рейса. След около половин час сме в Долината на царете (на арабски: وادي الملوك, произнася се Уади ел-Мулук) е долина в Египет, където са гробниците (хипогеи) на фараоните от Новото царство – от Осемнадесета до Двадесета династия.
Долината е използвана от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е. и в нея има 62 гробници, като първата (най-старата) е на Тутмос I (открита през 1899 г.) и от Тутмос III, с изключение на Ехнатон, всички фараони от Осемнадесета, Деветнадесета и Двадесета династия са погребвани тук. Последната гробница е на Рамзес X или XI.
В Долината на царете са погребaни жените и децата на фараоните и на благородниците. По време на царуването на Рамзес I започва изграждането на Долината на цариците, но въпреки това някои царици все още продължават да бъдат погребвани заедно със съпрузите си.
Името на долината на арабски означава „Вратите на Царете“ и се отнася за вратите, които завинаги затварят гробниците.
Първото откритие на съвременната археология е находката на Хауърд Картър на 4 ноември 1922 – той открива гробницата на Тутанкамон. Тази гробница е първата открита гробница, почти незасегната от грабителите на гробници.
Няколко души от археологическия екип на Картър и по-късни изследователи се разболяват (хващат местен вирус с храната или животните, най-вече чрез насекомите), което води до днешната легенда за „Проклятието на фараоните“.
От всички гробници, само 25 са идентифицирани като царски гробници. Останалите или още не са идентифицирани, или принадлежат на високопоставени служители. От царските гробници, две принадлежат на управлявалите в Египет царици Хатшепсут и Таузерт.
Гробница KV5, най-голямата в долината, е била издълбана за децата на Рамзес II. Скорошни открития позволяват да се предположи, че в нея има около 150 зали.
Върхът, който се издига над Долината е легендарното обиталище на богинята Мерт-Сежер, покровителката на занаятчийското селище Деир ел-Медина. Жителите на селото са тези, които са дълбаели гробници на царете си. На арабски, този връх се нарича al-Qurn (рог).
Всъщност този връх е причината долината да бъде избрана за последно жилище на фараоните, техните семейства, благородници и работници. Той удивително прилича на пирамида, изглежда фараонита са търсели връзка със старата традиция за погребване. А изглежда са се отказали от нея заради невероятната цена и недостатъчна надеждност на пирамидите.
Минаваме през билетния център – 240 египетски паунда, които са ни в пакета за три гробници по избор и още 300 за тези които искат да влзат в гробницата на Тутанкамон.
От центъра до самата долина са около два и половина километра, за щастие има малки колички, които ни откарват до там. Времето днес е повече от приятно – малко облаци и температура около двадесет и пет градуса.
Обичайната навалица прави влизането в гробниците бавничко – в колона по един. Това обаче дава възможност да се разглеждат спокойно невероятните стенописи, запазали цветовете през хилядолетията. Усещането е невероятно и не бих искал да коментирам снимките. Определеното ни време за разглеждане на гробниците – час се оказва малко и ние успяваме да влезем само в две и разбира се в гробницата на Тутанкамон. Тя е малка, но също така е с великолепни стенописи.Усещането пак е особено, за тази гробница през шести клас бах чел във великолепната книга на К.В.Керам „Богове гробници и учени”. Мислех си дали някога ще мога да я видя…и ето, сега съм в нея.
Гробницата е единствената в която е оставено тялото на фараона, покрито с бяло платно, така че се виждат сама главата и стъпалата му. Гледката е интересна, но не много приятна.
Отново сме в рейса и попътя мажем да погледнем към долината на цариците, на благородниците и на строителите. Последните са живеели тук постоянно в специално изградено селище. Изобщо не са били роби, получавали са най-доброто снабдявяне и най-високото заплащане.
После отиваме в някаква работилница за алабастър, пълна тъпотия, вместо още час в Долината на царете гледаме магазин, в който цените са по- високи от тези на сергиите.
За щастие свършваме бързо, малко си почиваме и тръгваме към храма на Хатшепсут.Тя е втората доказана жена-фараон от Древен Египет. Тя е един от редките случаи, когато жена заема престола на фараоните на Египет. Управлявала е 21 години. Тя избягва да води войни за териториално разширение. По нейно време са извършени големи строежи, като грандиозния храм в Дейр ел-Бахри и разширението на храма на Амон в Карнак.
Дъщеря е на Тутмос I. Хатшепсут се облича в мъжки дрехи и носи фараонска брада. Остава завинаги в историята с добрите си дела. След смъртта ѝ, изображенията ѝ са заличени, вероятно от Тутмос III.
Хатшепсут довършва започнатото от съпруга й Тутмос ІІ строителство на великолепен погребален храм, чийто архитект е Сенмут. Под нейно ръководство за 15 години е построено най-великото архитектурно постижение на династията й – храмът в Дейр ел-Бахри, паметник за живота и дейността на царица Хатшепсут.
Храмовият комплекс е най-внушителният монумент в Западна Тива. Разположен е терасовидно в естествена ниша в стръмните варовикови скали. Храмът е не само изключително постижение на архитектурата, но и ценен исторически извор
По неговите стени в картини и текстове царицата разказва за своето рождение, за живота си, за строителната дейност и за вярванията на древните египтяни.
В храма на Амун в Карнак царица Хатшепсут издига четири гранитни обелиска. На единия от тях е изписано безпокойството на фараонката за стойността на живота и труда й: „Сърцето ми се притеснява какво ще кажат хората след много години за творенията, които оставих.“
Проучванията на мумията на Хатшепсут показват, че тя е починала от болести на възраст между 40 и 50 години.
Храмът се вижда отдалече и е великолепно вписан в склона на планината. Слизаме от рейса и минаваме през посетителския центар. Билетите са по 140 е.п. и са включени в пакета ни. Товарим се на малки открити бусчета, които ни откарват беквално до стълбите на храма.
Болките в коленете са се появили отново, операцията от дискова херния пак се обажда, днес съм с бастун и стотиците стъпала леко ме притесняват. Нямя обаче да се отказвам. На първия етаж има само колонада, която поддържа площадката пред втория. С малко повече усилия и малко по бавно се изкачваме до втория етаж – колонада с изцяло изрисувани стени и тавани. Следва качване на третия етаж, той не е точно няд първия, защото сградат следва стръмния наклон на ската. Тук вече е церемониялния двор и след него,вече вкопан в склона е самият храм със светилището. Всичко е напълно запазено и силно въздействащо. Този път не сма притеснени с времето и имаме въжможност спокойно да се нагледаме на това величие.
Връщаме се към рейса. Нещата са така организирани,че след излизане от посетителския център се попада на пазар за всякакви джунджурии. Решавам да си купя галабия, това е арабската роба за мъже. Харесвам си една и продавачът ми казва 65 долара. Аз му казвам 20, той едва не се разплаква но ми казва 40, аз си държа на моето, следва 30, после 25,22 и накрая се дастега да моето. Тамарка си купува някаква рокличка, купуваме тениски и блузки за младежите. Продавачът започва пак с висока, но не толкова висока цена. Пак следва пазарлък и парцалките стават наши. На раздяла мъжът ми казва,че съм много добър човек. Същото ми казва и следващия продавач от който купуваме пак някакви парцалки. Доволни сме защото успяхме да осигурим подараци за младежта, а и аз съм с нова галабия. Ще отбележа, че моята е бяла, за разлика от типичната египетска, която е сива, вероятно за да не личи много замърсяването й.
Следва посещение на Колосите на Мемнон. Те са две масивни каменни статуи на фараона Аменхотеп III,(1350г.пр.Хр.) син на Тутмос IV. Разположени са в Тиванския некропол, близо до днешния град Луксор.
Върху западния бряг на древна Тива, на пътя, който води към Долината на цариците, се издигат два величествени каменни колоса. Те са последните останки от огромния погребален храм на Аменофис III (Осемнадесета династия), който днес не съществува.
Двете статуи-близнаци представят Аменхотеп III в седнало положение, с ръце, положени на коленете и поглед, насочен на изток, към реката и изгряващото слънце. Две по-малки фигури са издълбани отпред на трона, в краката: това са фигури на жена му Тий и майка му Мутемувия. Страничните панели изобразяват бога на Нил Хапи. Чрез символите на Горен и Долен Египет (папирус и лотос, символи на „двете земи“) е изобразено единството и целостта на обединен Египет. Статуите са направени от кварцит, донесен или от Гиза (близо до днешен Кайро) или от Гебел ел - Силсиле (на 60 км северно от Асуан).
Заедно с каменните платформи, на които са поставени, височината на колосите е 18 метра (а заедно с короните, които днес не съществуват, двата колоса са били високи над 20 метра.). Теглото на единия колос е около 1300 тона. Днес колосите са много силно разрушени.
Първоначално Колосите е трябвало да стоят като пазители на входа на погребалния храм на Аменхотеп, големият храм е бил построен докато фараона още е бил жив, и тук е бил почитан като живият бог. В тези дни храмовият комплекс е бил най-големият в Египет. Площта му е била общо около 35 хектара и дори по-късни съперници като Рамезеума на Рамзес II или Мединет Хабу на Рамзес III не са били по-големи; дори Храмът в Карнак от времето на Аменхотеп е бил по-малък.
С изключение на Колосите, днес много малко е останало от храма на Аменхотеп. Разположени на нивото на река Нил и уязвими от годишните разливи на реката, колосите и храмът са били изложени на постоянната разрушителна сила на прииждащата вода – известната картина от 40-те години на ХIХ в. от Дейвид Робъртс показва Колосите, обкръжени от вода.
Гръцкият историк и географ Страбон, творил през първите години на I в., разказва за земетресение (през 27 г. пр. Хр.), което поваля и уврежда северния (десния) колос.
Една легенда разказва, че вследствие на това увреждане, тази статуя, сутрин, на разсъмване, започва да издава звуци, наподобяващи пеене или човешка реч – като леко пъшкане, вероятно причинено от повишаващите се температури и изпаряващата се роса от камъка.
В тези колоси гърците привиждат изображение на Мемнон, син на Зората и цар на етиопците, който повежда армиите си от Африка до Мала Азия, за да помогне в защитата на града и бил убит от Ахил по време на Троянска война, както поздравявал майка си – Зората, при нейния изгрев.
Легендата за „Пеещите колоси“, вярването, че носят късмет и славата, че притежават пророческа сила се разпространява надлъж и шир и статуите са обект на непрестанни посещения, в това число и от някои римски императори. Мистериозните песни на полуразрушените колоси спират през 199 г., когато римският император Септимий Север заповядва да се извърши реставрация на паметника.
Днес феноменът на „Пеещите колоси“ се отдава на разширяването на кварцита под въздействие на първите слънчеви лъчи.
Колосите са впечатляващи, но освен тях няма какво друго да се види, свършваме бързо и се отправяме към кораба. Май трябва да спомена за системата на слизане и качване на този съд. Като излизаш ти дават визитка на кораба, когато се връщаш, я прибират. По този начин следят дали някой не е артисал.
Няколко думи и за самия кораб. Има пет палуби – най-долната е ресторанта и машинното, отгоре лоби бара, рецепцията, каюти и капитанския мостик, после две палуби с каюти и най отгоре голяма открита палуба с малък басейн пълан с очевидно много мръсна вода. Към 14ч. отплувахме нагаре по течението на Нил към следващия ни обект.
От горната палуба се откриват прекрасни гледки на нилските брегове. В един момент към кораба се приближават лодки, закачват се за него и започват да предлагат дрехи, кърпи, покривки и др. Схемата е малко сложно защото за да се види стоката, тя се хвърля към откритата палуба, която е на около 8м по- високо. След като се разглед и евентуално купи, стоката и парите се хвърлят в лодката. Голям цирк, но за съжаление на продавачите май нищо не продадоха.
Имаме възможност да погледаме бреговете на Нил, после малко да полегнем, а след вечеря да гледаме как се преминава през шлюз. Впечатляващо е,че корабът почти опира в стените на шлюза, очевидно има някакъв стандарт за широчината им. После довършваме бутилката с уиски и лягаме да спим. Клатене на кораба практически няма и се спи прилично.
20 април – сряда. Вече сме доплавали до Едфу и ще посетим храмът на Хор. Едфу се намира на 60 км северно от Асуан. Той е бил вторият Ном /вторият по значение окръг/ на Горен Египет и център на култа към триадата Богове. В стари гръцки документи, Едфу е известен като “Apollopolis Magna”, защото гърците са идентифицирали Хор с техния бог Аполон.
Едфу е бил процъфтяващ град в Древността. Днес, най-важният монумент в град Едфу е Храмът на бог Хор, който се счита за един от най-красивите и запазени храмове в Египет. Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава Този, който е горе или Този, който е далече. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск.
Хор е смятан за първия фараон. Фараонът на Египет е негово въплъщение и именно тази божествена същност дава законното основание за владичеството
Произходът на храма датира най-вероятно от епохата на Втория преходен период, но самият храм датира от времето на Птолемеите.
Работата по строежа на храма започва по време на управлението на Птолемей III (около 237 г. пр. Хр.) и завършва при управлението на Птолемей IV. Направени са някои допълнения от друг владетел от Птолемеите и от Римския император Август. Построяването на храма и допълненията към него, надписи и релефи отнема 180 години.
Храмът в Едфу се състои от традиционни елементи за египетските храмове от времето на Новото царство, заедно с някои гръцки елементи, като например “мамиси”, която е разположена на запад от главния вход на храма (Мамиси означава “домът на божественото раждане”). Състои се от вход, двор и параклис. Стените на мамиса са декорирани със сцени, изобразяващи историята на божественото раждане на детето Хор, в присъствието на богинята Хатхор, бог Хнум и други божества, които са свързани с бременността и раждането.
Храмът има обелиск, който се смята за най-висок сред всички оцелели храмове в Египет. Той е с височина 37 метра и е декориран със сцени, изобразяващи цар Птолемей VIII, биещ се със своите врагове пред бог Хор. Следва открит двор, който съдържа колони с цветни букви на три страни. Този двор е бил отворен за обществеността и е известен като дворът на жертвоприношенията, място където хората са могли да дадат своите жертвоприношения към статуята на своя Бог.
Хипостилната (зала с колони и каменен покрив) зала е правоъгълна, като 12 колони поддържат покрива й. От двете страни на тази зала стоят статуи на Хор от Бехдет, във формата на сокол. Вход, отвъд първата Хипостилна зала, води към вътрешната Хипостилна зала. 12 колони от дясната страна подкрепят покрива, а от лявата страна има 2 стаи; едната от тях е използвана като библиотека, която някога е съдържала голям брой ръкописи. Другата е използвана като килер или военен склад за съдовете и инструментите на Храма.
Има два последователни вестибюла, външният е наречен “Залата на жертвоприношенията”, където стените са украсени с различни сцени, изобразяващи различни божества и сцени на жертвоприношения на различни царе от династията на Птолемеите. Вътрешният вестибюл се нарича “почивен дом на Боговете”.
В края на Храма се намира Светилището, което включва една ниша от сив гранит, където се предполага, че е стояла статуята на бог Хор. Пред подиума има пиедестал, където е стояла божествената ладия. Светилището е заобиколено, от външната страна, с 12 стаи, където са изобразени много религиозни сцени по стените. Някои от тези стаи са използвани като складове, докато други са били посветени на различни религиозни цели.
Един от най-забележителните елементи на Храма е наличието на Nilometer, както и параклис, който е бил посветен на богинята Нут. Северната страна на двора показва божествената сватба на Хатхор и Хор от Бехдет, която е почитана два пъти годишно; веднъж в Храма в Дендера и втория път в Храма в Едфу. Друга сцена, от вътрешната страна на външния коридор на западната страна на Храма, изобразява легенда на конфликта между Хор и Сет, победата на Ход над своя чичо; и неговата коронация, за да управлява света.
Сутринта пак ставаме в шест, след половин час тръгваме към храма. Пътуването до него е неочаквано екзотично. Превозват ни на файтони. Това очевидно е разпространен начин на придвижване в доста мърлявия град. Те са стотици. „Каретите” също са мърлявички с богата украса. Кара се аблсолютно безразборно и не ми е ясно как не се блъскат.
Малко преди осем сме пред храма. Впечатляващо съоръжение.
На снимката съм в първия вътрешен двор. Вече се ориентираме, че е от времето на Птоломеите – по капителите на колоните, които са по-богато орнаментирани. Иначе изписването на стените и таваните си е в типичния египетски стил. Храмът е изцяло ограден от висока около шест метра стена изцяло заета от релефни изображения. Прави ни впечатление,че лицата на хора и богове са изчукани. Това е дело на първите християни – много глупости са правени в името на Бог. Впрочем това е било трудоемка работа – лицата са хилади.
Това и най-добре запазения храм който сме видяли, практически няма разрушения. Даже в светилището на храма е запазена носилката с която са разхождоли статуята на божеството.
Тук не ни пришпорват толкова и успяваме подробно да разгледаме многобройните релефи.
Връщането е пак с файтоните и в десет сме на кораба, който отплава за Ком Омбо, а ние сладко, макар и късно закусваме. После имаме време за почивка.
Към два часа корабът пристига и тръгваме към храма, той е буквално на 200м от кораба, почти на брега на Нил, с великолепна глека към реката. Ком Омбо(Kom Ombo) е египетски култов комплекс, изграден през елинския период и продължил да съществува през римската епоха. Храмът Ком Омбо е разположен на 4 километра от едноименния град Ком Омбо, на около 50 км западно от небезизвестния Асуан (Aswan) – най-южният град на Египет.
Древният храмов комплекс стои на самия бряг на река Нил, между Асуан и Едфу (Edfu), което го прави една от задължителните спирки на туристическите круизи по реката. Ком Омбо е популярна туристическа дестинация, а пред самия храм има импровизиран арабски пазар.
Ком Омбо е уникален с това, че всъщност той е култов комплекс от два съединени храма, посветени на две божества. Дясната (южна) част на храма е в чест на бог Собек (Sobek), който има глава на крокодил и е бог на плодородието и създател на света. Лявата зона (северна) на Ком Омбо е посветена на Haroeris или бога с глава на сокол Хор (Horus), който е слънчев повелител на войната. Неговото крилато изображение, което пази от всички злини, е изобразени над всички портали на Ком Омбо.Предполага се, че храмът е изграден през епохата на Птолемеите (Ptolemies) между 180-145 г. пр.н.е. на мястото на много по-стари и по-малки светилища, от което днес е останало много малко. Строителството на светилището продължава и при Птолемей (Ptolemy XIII), между 51-47 пр.н.е. В митологията Собек се свързва с бог Сет, враг на Хор. Съюзниците на Собек успели да избягат от Хор, като се видоизменили в крокодили. Затова и Собек е божество с глава на крокодил.
Най-напред крокодилът е считан за демон, от който народът по река Нил се страхувал много. Издигането му в култ и обожествяването му идва в опита на хората да укротят крокодилите, за да се намали опасността от тях. С течение на времето Собек се превърнал дори символ на плодородието по земите на Нил. Така Собек се превърнал в свирепо божество, обвито в ореола на милосърдието.
Двете светилища на Ком Омбо са еднакво симетрични, като всеки храм си има прилежащите вход, галерии, коридори. В храма се влиза през голямо стълбище на две нива. Входните колони са запазени почти непокътнати и могат да се видят изображения на животни, птици, плодове и хирургически инструменти. Всичко, което е останало от входния пилон е изображение на римският император Домициан (Domitian), който отдава почит на свещената триада - Собек, Хатор (Hathor) и Хонсу (Khonsu), както и дълъг текст от 52 реда с йероглифи. По-нататък впечатление правят останките на 16-те цветни колони от три страни. Виждат се и руините на олтар посредата на Ком Омбо, както и изписаното на много места име на император Тиберий.
Вече сме се нагледали на храмове и този ни прави по-малко впечатление, още повече че част от него е в руйни. Времето отново е приято – около 25 градуса с приятен вятър откъм реката.
Пак сме малко притиснати от времето на тръгване на кораба и тозипът се движим бързичко, а и двамата с Тамарка имаме проблеми с придвижването. Ама се справяме, почти без закъснение.
По пътя искам да купя малко вода. В Египетчешмяната вода не се пие, поне от европейци. В едно магазинче ми предлагат литър и половина за четири долара. Обявявям своятя ценя – долар за две бутилки и след като продавачът почти припада, а аз си тръгвам, ме настига с два бутилки. Давам му долара и двамата се разделяме с усмивка.
Към пет часа сме отново на кораба и той поема към Асуан. Носил съм си мартеницата от София и тържествено я пускам в Нил. Тази вечер ще трябва да си легнем рано, защото утре ще ставаме в три и питнадесет за да пътуваме към Абу Симбел. Все пак, след вечеря пием кола с водка на палубата. Аз съм си облякъл новата галабия. Чувстваме се великолепно. После сън.
21.04 – четвъртък. Ставаме рано и в 4 часа сме в рейса. Предстоят ни три часа път да Абу Симбел. Притеснението ми за пикане отпада. Оказва се,че в египетските рейсове тоалетните работят. Единственото нещо което ни казват, че трябва да ги използваме седнали – независимо от пола. Голамо облекчение.
Около осем часа сме в Абу Симбел, някои даже поспаха по пътя.
През 1257 г. пр.н.е. фараон Рамзес II изсякъл два храма в солидната скала на западния бряг на река Нил по повод победата си в битката при Кадеш. С това демонстрирал границата на своите владения и огромната си мощ. А този район имало за какво да бъде интересен – добив на злато и мед.
Храмовете са били открити през 1817 г. от египтолога Джовани Батиста Белзони, който първи влиза във вътрешността им.
Комплексът се състои от голям и малък храм и интересен факт около него е, че поради строителството на язовира Насър от 1964 до 1968 година се провеждат спасителни операции по проект на ЮНЕСКО и двата храма са разглобени и преместени на платото, на 64 метра по-високо от оригиналното им местоположение.
Фасадата на големия храм, който е посветен на бога-слънце Ра, е украсена с четири колоса с чертите на Рамзес, носещ двойната корона на Горен и Долен Египет. Статуите са издялани в самата скала, като се е използвал естественият ѝ наклон. Височината им е 20 метра, което ги прави лесно видими дори от по-голямо разстояние. Непосредствено до краката на големите статуи могат да се видят по-малки статуи на майката на Рамзес II, върховната му жена Нефертари и някои от многото им деца.
Във вътрешната част на храма се намира светилището, където има отново 4 статуи. Тези на Птах (Ptah или Peteh), Амон-Ра (Amun-Ra), Рамзес II (Ramses II) и Хор. Невероятно е, но е факт, че на 21 октомври и на 21 февруари, съответно 61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене, слънчевите лъчи проникват в светилището и осветяват само три от скулптурите. Тази на Птах, който е бога на подземния свят, остава винаги на тъмно.
В храма на Рамзес ни посрещат в шпалир пак негови огромни статуи.Всички стени и тавани са запълнени с релефни изображения описващи подвизите на фараона. Въпреки, че са правени преди повече от двадесет века те са невероятно реалистични, даже ясно показващи движение.
Значителната част са посветени на битката при Кадеш, в която той се сражява срещу хетите. Битката завършва с първия подписан договор в историята. Интересно е,че хетският и египетския текст леко се различават, не става много ясно кой точно е победил. Това никак не пречи на Рамзес да се изрусува като велик войн победител.
Заслужава да коментирам една интересна фигура. Мъж с една ръка и един крак и с огромен полов орган. Историята е следната. Фараонът тръгнал на война и взел със себеси всички мъже в царството. Оставил само един – стар и немощен, така все пак да контролира жените. Когато след десет месеца войската се върнала заварила огромно множество бебета. На разгневения фараон мъжът обяснил,че решил,че битката е загубена, мъжете са избити и за това той се потрудил нацията да не изчезне. Това обаче не задоволило фараона и той наредил да му отрежат единия крак и ръката. Не го убил обаче, но изглежда сексуалната му мощ предизвикала възхищение и постепенно той бил обожествен. За съжаление не можах да запомня името на този достоен бог.
Навлизайки навътре в храма светлината намалява, има някакво деликатно осветление,което прави стенописите още по вълнуващи. Накрая стигаме до самото светилище. Статуята на Амон Ра естествено я няма. Както повечето статуи на богове на тези места тя е била от злато, с височина около половин метър. Следователно много удобна за употреба на други места. Няма нито една запазена такава статуя.
За сметка на това са останали четирите статуи на богове за които стана дума по- горе. Днес слънцето не стига до тях но сме им докарали Тамарка да ги огрее.
Отнапреди знам, че храмът е трябвало да остане под водте на язовира Насър. За това през шейсетте години на миналя век (според мен най-значителните в историята на двадесети век) ЮНЕСКО организира преместването им на по-високо ниво. Задача дори по сложна от построяването на храма. Най-напред правят стоманобетонен полу купол и после започват, парче по парче да преместват храма под него. Нали се сещате,че той е „изваждан” отгоре надолу, а е бил поставян в обратния ред. Какво надписване на елементи е паднало и то без липса на компютри. Пасле засипват купола и сега той е във вида през който е бил по времето на Рамзес II – 1300г. пр.Хр. Неприятното е, че България не е участвала и с долар в това начинание. Нищо доставяли сме оръжия на борещите се арабски народи.
Съвсем наблизо до Големия храм се намира т.н. Малък храм или храмът на Хатхор (Hathor) и Нефертари (Nefertari). Това е първият в историята на Египет храм, посвещаван на царица и освен това големината на женската статуя е същата като на Рамзес, противно на обичаите статуите на жените и децата да са с много по-малки размери. Комплексът е добре социализиран, приятни пътеки и места за отдих. Въобще не съжаляваме, че сме станали посред нощите.
Накрая ще отбележим,че това е най – южната точка до която сме стигали -22градуса северна ширина, в Сахаря сме навлизали едва до 30 градуса. Времето пак е прекрасно, около 25 градуса, с полъх от язовира.
Впрочем язовирната стена е следващата ни цел, по почти триста километровия път правим малка почивка в малък оазис за тоалетна и сокче.
Правим разходка по стената. Построена е между 1958 и 1970 година с финансиране и техническа помощ от Съветския съюз. Високата стена е разположена на 7,3 km над завършената през 1902 година и неколкократно реконструирана. Ниска стена, като увеличава значително обема на образувания от тези 2 стени язовир „Насър“.
Основното предназначение на Асуанските язовирни стени е да се регулира неравномерното течение на река Нил, предотвратявайки ежегодните разрушителни наводнения и създавайки запас от вода, която да се използва в земеделието при засушливи периоди. Те се използват и за основа на мощности за производство на електроенергия във водноелектрически централи. Изграждането им оказва значително влияние върху икономиката и културата на Египет
Освен,че е сравнително дълга тя не е особено забележителна. Гравитачна, широка в основата 980м. в долната и 40м в горната част. Височината е около 110м. За сравнение стената на „Антон Иванов” (Въча) е с четири метра по- висока и доста по-впечатляваща. Стената обаче създава язовир с дължина над 500км и ширина до 16км, половината в Египет, половината в Судан.
Следващият обект е Храмът на Изида на остров Фила. Това един от най-големите архитектурни паметници на древен Египет с религиозно значение. Построена е по заповед на фараона Птолемей II(трети век пр.Хр.) . Сградата на храма е добре запазена до наши дни.
Допълнителни сгради, съседни на храма на Изида, са параклисът на Озирис, храмът на Хатор, храмът на Август, пиедесталът на Траян и Диоклециан.След пристигането на християнството в Египет в някои зали на храма започват да се провеждат коптски ритуали.
Египетската богиня Изида служи като модел за разбиране на древния идеал на жената. Това е един от малкото култове, които са отишли отвъд Египет. По време на елинистическата епоха, а след това и по римско време, тя е била почитана в цялото Средиземно море. Освен това този култ е сериозен съперник на ранното християнство.
В древен Египет Изида е била известна като богинята на плодородието, вятъра, водата и навигацията. Считаха я за символ на брачна вярност и женственост. Египтяните вярвали, че ако жена изневери на съпруга си, Изида със сигурност ще я накаже. Освен това посочената богиня е била включена в списъка на божествата, които покровителстват медицината. В някои описания тя е представена и като любовница на скорпионите. В митовете Изида се появява като дъщеря на Хебе и Нут, правнучката на Ра, а също и сестра и съпруга на Озирис.Смятало се, че богинята присъства при раждането на бъдещия владетел, помагайки на кралицата да се освободи от бременността.
Що се отнася до значението на името на богинята, то буквално се превежда като „трон“. Изида олицетворява силата на фараона и е смятана за небесната майка на настоящия владетел, която му е дала престола. Интересното е, че Изида, подобно на вавилонската Ищар, първоначално е била зла богиня, враждуваща дори със сина си. Но с течение на времето тя се превръща в благотворна любовница, любяща съпруга и майка.
Тъй като Изида била покровителка на родилките, когато се родило бебе, присъстващите й отправили молитви и по-късно донесли подаръци.
Нито едно божество от Древен Египет, с изключение на може би Серапис, не е било толкова широко известно в гръко-римския свят като Изида. Много преди нашата ера нейните храмове са съществували в много гръцки градове, а по-късно и в Рим и Помпей. Самият Плутарх пише за нея с голямо благоговение. В древния свят египетската богиня е била идентифицирана с Атина, Персефона и Селена.
Първите европейци, „преоткрили“ Фила през 18 век, можели да му се възхищават само отдалеч. Опитите им да кацнат на брега „бяха посрещнати с крясъци, заплахи и накрая копия на местните жители, които живееха в руините“. Обаче следващите пътешественици успяха напълно да се насладят на контакта с този призрак на класическата античност. „Ако видяхме процесия на облечени в бяло жреци между дланите, носещи ковчега на божеството, нямаше да го намерим за странно“, отбеляза Амелия Едуардс.
След построяването на първия язовир, надигащите се води се приближават до самия храм, заливайки го в продължение на шест месеца, а туристите могат да се възхищават на призрачните контури на сградата под слой чиста вода. Когато стана ясно, че изграждането на нов висок язовир ще доведе до окончателното наводнение на Фила, ЮНЕСКО и Египетската служба за антики подготвят грандиозна операция (1972-1980) за прехвърляне на храмове на съседния остров Агилика, за което пейзажът му е променен.
Представлявайки изящна смесица от древна египетска и гръко-римска архитектура, храмовият комплекс е изключително хармонично съчетан със заобикалящата го среда. Издълбаните в камък колони и пилони блестят с бяло или блестят със злато, в контраст с почти средиземноморската синя вода и черните нилски скали.
За да достигнем до острова се качваме на голяма лодка, с нас се качват и двама амбулантни търговци, които се опитват до продават своите дребни наките. Само след пет минути се доближаваме до острова, гледката е величествена.
Почти от пристана попадаме на широка площадка с колонада от двете страни. Вече се ориентираме,че храмът е от епохата на Птоломеите. Те са гръцка династия основана от един от диадохите на Александър Велики. Сграта не е толкова гигантска, по-елегантна е, колоните с по-богато орнаментирани капитали. Сградите не са толкова тежки и тромави.
Иначе всичко си е египетско, може би фигурите са още малко по-реалистични. След двете сгради (пилони)на портала следва удължен трапецовиден двор, ограден от колонади.
Западната колонада с красиво издълбани и малко по-различни капители е по-добре запазена. Един от прозорците, който е срещу първите две колони, е увенчан с релефен портрет на Нерон, предлагащ две изображения на окото на Хорус и Изида.
След външния двор, се отиват направо до „родната къща“ или втория пилон, за да разгледат източната колонада. Релефите зад грациозни колони от стилизирани растителни форми изобразяват царя, изпълняващ ритуали като извършване на лодката на Сокар. Няколко врати водят до шест стаи, които вероятно ще имат сервизна функция.
Застанал под ъгъл спрямо първия, вторият пилон променя посоката на централната ос, към която са ориентирани останалите сгради на храма.
В западната част на външния двор се издига колонираната „родна къща“ на Птолемей IV, който води началото си от Хор и Озирис. Повечето релефи от външната страна са добавени през римско време, което обяснява защо фигурата на император Август засенчва Буто, богинята на севера.
След като император Юстиниан забранява поклонението на Изида на Фила през 550 г. сл. Хр., Коптите започват да извършват своите служби в залата и издълбават кръстове по стените. На левия стълб на вратите в задния вестибюл оцелелата част от латинския надпис гласи: В Mure stultus est („Б. Муре е глупак“).
Както при другите храмове, следващите сгради стават по-ниски и по-тъмни, когато се приближавате до светилището. До вратата вдясно от първия вестибюл гръцки надпис информира за „прочистването“ на тази езическа сграда при епископ Теодор по време на управлението на Юстиниан. От другата страна на фоайето има стая, която отваря проход към стълбите към покрива.
Накрая стигаме до светилището то е слабо осветеното, благодарение на две дупки в покрива. Светилището е запазило каменен пиедестал, посветен на Птолемей III и съпругата му Беренис, на който някога е била поставена лодката на богинята.Помещението е много голямо, с изцяло изписани стени.
Излизайки от храма през западната врата се озоваваме в близост до портата на Адриан (втори век сл.Хр), разположена в пръстеновидната стена, която някога е ограждала острова.Съвсем наблизо се намира малкият храм на Хатор. Тя е богиня на любовта и покровител на пътуващите. Изобразява се с кравешки рога.
Пак наблизо е елегантния павилион на Траян – наричан ложата на фараона.
Поуморени си почиваме в малкото сенчесто кафе. Пиеме натурален сок от манго.
Към 17ч.се товарим на лодката, после на рейса и от там сме на гарата.
Ще пътувама с влак от Асуан до Кайро около 900км. Ще пътуваме около 15ч. в спален вагон. Бяхме подготвени за мизерни условия, но в БДЖ не са кой знае колко различни. Прозорците не бяха мити от пускатето на влака на релси и до една пета бяха пълни с пустинен прах. Иначе беше чистичко. Купетата са теснички, но пък са само за двама души. Донесоха ни и топла вечеря, имаше и кола за да разредим последните количества водка. Тамарка отвися на прозореца на коридора, почти чист защото явно са го сменяли. Имаше какво да се гледа, красиви пейзажи, неугледни селища, различни хора.
22 април-петък. Кайро и пирамидите. Към 8ч. пристигаме, което значи по разписание, нещо не толкова често случващо се. Разтоварваме се и любезни младежи ни закарват куфарите до рейса. Важно е щото сме малко сакати, а трябва да се мине през подлез. Тръгвам да им плащам, но съм дръпнат от нашата екскурзоводка. Друг щял да им плати.
Тук май трябва да кяжа две думе за нея. Гергана безупречно изпълняваше задачите си. Беше винаги на разположение. Своевремено ни уведомяваше за програмата, за това какво трябва и какво не трябва да правим. На много места обясненията ни бяха по-интересни от тези на египетския водач. Той беше прекалено сух и академичен. При това Гери правеше всичко с очарователна усмивка, а като прибавим,че беше и хубавица…
Оставяме багажа си в магазин за масла, който ще посетим по-късно и се отправяму към пирамидите. Вълнуващ момент, все пак детска мечна. Ще се въздържа от исторически и географски описания, те са широко известни. Все пак ще обясня,че те са строени 2500г. пр.Хр, т.е ще са най-старото нещо което сме видели до днес.
Най- голяма е пирамидита на Хеопс – 139м височина и 230 м широчина на основата. Пирамидата на Хефрен е висока 136м, но изглежда по-висока от хеопсовата, защото е разположена малко по-високо. Освен това в горната й част е запазена облицовката. Хефреновата е по-малка. Има още три по-малки пирамиди за жените и децата.
Две думи за начина по който са били погребвани египтяните. Първоначално са ги полагали в гроб в ембрионална поза. Забелязали,че гробовете се разравят от животни, които изяждали труповете. Забелязали,че труповете с изядени вътрешности се запазвали. Започнали нещо като мумифициране. Изваждали вътрешностите, мозъка, без сърцето и обвивали тялото с напоени с мосла ленени ивици. За да не го изравят животните натрупвали камъни отгоре. После тези камъни придобивали кубична форма и се наричали мастаби. Такива има хиляди. Мастабете били толкова по-големи, колкото по- висок е статуса на погребания. Оформали се гробни камери.
Пирамида на Джосер (2650г.прлХр) е мастаба, коята е първата изградена от камък. Първоначалният и размер не харесал на фараона и тя била доизградена до 6-степенна пирамида е с размери 125 на 115 м и височина приблизително 62 м. Стилът и формата ѝ стават образец за подражание в процеса на развитие на каменното строителство не само в Древен Египет. Има още оден пример на пирамида – т.нар. наклонена пирамида на Снофу, строена около 40 години по-късно. Очевидно проектът е бил лош, защото след като го започват с много голям наклон, в един момен решават да го намалят за да не стане пирамидата висока 200м и за да не поддаде основата.
Накратко преди Хеопс, египтяните имат натрупан опит в троителството на пирамиди. Така,че всякакви теории за извънземни, според мен, са напълно несъстоятелни.
Без съмнение строителството е изисквало огромни технически и организационни умения. С прости уреди египтяните са постигали това което днес правим с тотални станции работещи със спътници. Било е напълно възможно, но е изисквало опит и блестяща организация. В никакъв случай не е било строено от роби. Има писмени сведения за това как са хранени и заплащани работниците, даже са им давали по два литра бира на ден и е имало нещо като съревнование между екипите.
Толкова за историята. Значи ние се появихме пред пирамидите. Хубавицата Гергана отказа по-голяма част от групата да влиза в пирамидата на Хеопс, с паникьорски данни за нея. Тясно било, не достигал въздуха и т.н. Ама ние сме дошли да влезем в гробната камера. Входът от 400 ег.п. (40 лв) не ни е включен в пакета за това и заради паникьорството на екскурзоводката ни само няколко души ще влизаме.
Влизането е през входа пробит от арабите през четиринадесети век. Истинският и до сега си остава затворен. Този тунел е широк, но когато улучва оригиналният тунел нещата рязко се променят. Тунелът става тясен, но много висок. Причената, егпитяните не познават свода и за това всеки следващ камък от стената излиза с десетина сантиметра над долния и така, за да се покрие широчината на тунела от около един метър и половина се отива нагоре с около три метра. Наклонът е стръмен, малко е задушно, но проблеми няма.
После започва трудното. Галерията става с широчина около1.4м и височина около метър. Така е в продължене на около 80м. и е трябало да бъде зяпълнена с каменни блокове които да се спуснат по нея, след полагането на фараона и по този начин да запечатат гробната камера. Не можах да попитам къде са тези каменни плочи и дали изобщо ги е имало. Ако ги е нямало е почти сигурно,че е нямало и погребение. Имало ли ги е, нямало ли ги е, ама сега трябва да мина през тази галерия за да допълзя до гробната камера.
Не е приятно и видът ми го показва. Тамарка, разбира се се движи без никакъв проблем.Усилията обаче си струват. Гробната камера е обширна и някак си празна. Има каменен саркофаг, без капак?
Стените са напълно голи, уж нищо интересно, но усещането е особено. Камерата е в центъра на тежестта на пирамидата, а пирамидите имали магически свойства, особено в център на тежестта си. Почти повярвах, чувството е наистина особено.
На връщане се движим с едно младо семейство от нашата група, които отбелязват „вие сте нашата гордост”. Оказва се, че техните родители – почти наши връстници не можели да ги мръднат от София. За малко да им разкажа как съм се заклещвал в пещери, а това за нас си е магистрала, но скромно премълчавам.
Следва посещение на панорамната площадка от която има чудесен изглед към пирамидите.
На снимката в центъра е пирамидата на Хефрен и от тук тя изглежда по-висока от тази на Хеопс, която е вляво.
Следва посещение на сфинкса.
Сред безбройните египетски сфинксове най-големият, най-старият и най-известният е Великият сфинкс в Гиза. Намира се в платото на Гиза, в покрайнините на Кайро и е част от древноегипетския комплекс от пирамиди. Въпреки че няма доказателства, свидетелстващи за възрастта му, се смята че е изграден преди около 4600 години, т.е преди пирамидите. Твърди се, че лицето на сфинкса изобразява фараона Кафра от IV династия.
Сфинксът е насочен на изток, където се намира храмът от комплекса с пирамиди на Кафра. Лицето е широко и квадратно, с емблема на кралска кобра отпред. Следи от боя до едното ухо показват, че той е бил цветен. Първоначално сфинксът е имал и брада, която е намерена по-късно..
Тялото на тази гигантска структура е с лапи, с нокти и опашка, отговарящи на образа на лъв. Сфинксът има каменна плоча с релефни надписи между лапите си. Тя е поставена към оригиналния монумент по-късно от младия цар Тутмос. Надписите разказват за сън на царя, поради което и плочата е наречена „Съновна възпоменателна плоча“. Трите тунела, намерени в сфинкса не водят до никъде. Вътре няма и стаи.
Сфинксът е изграден от голям хълм варовик и съдържа няколко варовъчни пласта. Тъй като тялото е от фин варовик, още след построяването му е започнало да се руши. Силните пустинни ветрове и годишните наводнения на река Нил довели до ерозия на структурата. Непрестанните ветрове често покривали сфинкса с пясък през годините и голяма част от съществуването си е прекарал под земята. По различни поводи се е налагало да го изравят. Смята се обаче, че именно пясъкът е предпазил монумента от силните пустинни ветрове и от природните стихии.
За да достигнем до сфинкса преминаваме през зала с колонада над която никога не е имало покрив. Тук се е извършвало балсамирането. Изходът на залата ни извежда на площадката пред самия сфинс. Достъпът до неге е забранен. Възхищаваме се на него и на величието на цивилизацията която го е създала 2600г. пр.Хр. Хиляда и триста години преди троянската война, когато в Европа са скачали между храстите….
Следва богат обяд в голям ресторант в зоната на пирамидите. После посещение на магазин за египетски масла. Черпят ни с чай и ни капват по ръцете различни аромати. С Тамарка не сме особено притеснени. Цените не са много високи за 50м.л. – 30 долара. Много хора се възползват.
Към 13ч. сме пред Египетския музей. Сграда строена специално за тази цел в началота на миналия век. Преди две години е трябвало да бъде готов новият музей. Финансирането било японско, но изпълнението – арабско и новата дата на откриване щяла да бъде в края на тази година.
Музеят е галям, на два етажа с безброй експонати. За човек посещавал Лувъра и Ермитажа не е толкова впечатляващ.
Впечатлени бяме от залата на фараоните построили трите пирамиди. Статуята на Микерин(най малката пирамида), в ляво, е с височина около метър, на нея той е изобразен със съпругата си и божеството на местния град. Тази на на Хефрен (втората по големина) – е в естествен ръст. И двете са със съвършенна изработка, достойна за Микеланджело.
Статуята на самия Хеопс, на снимката вляво, е висока само 35см. И е доста несъвършенна. Друга негова статуя не е намерена…
Интересна беше и главата на великта царица Хатшепсут, една от малкото запазени. Следващите фараони не я обичат много и полагат усилия да заличат образа й.
Естествено, най- интересна, е залата на Тутанкамон. За съжаление там снимането е забранено. Експонатите са впечатляващи. От световно известната му маска, през позлатените саркофази и стоманения нож, направен от метеоритно желязо (тогава е все още бронзова епоха). Впечатление правят и дребни детайли от бита, като презервативи например. Залата не е достатъчно голяма и за това част от експонатите са извън нея и можем да снимаме трона на фараона, за съжаление снимката не е достатъчно добра.
Експонатите са много и интересни, но пак сме притиснати от времето и към 15.30ч. излизаме. За да се излезе, кокто впрочем навсякъде, трябва да се премине през пазар, този път това е доста хубав магазин за сувенири. Купуваме си един красив Анубис.
Две думи и за Кайро. Не знам доколко мога да кажа,че съм добил представа за града от обиколките ни с рейс в него. Общото впечатление е за доста мърляв град, в който се строи много. Прави впечатление че, и новите сгради, са наблъскани почти плътно една до друга.Дори по-тясно отколкото в „елитните” софииски квартали. Е, минахме и през квартал строен от някакъв англичанин за квартал на удоволствията.
Къщите са хубави, големи дворове, ама това е в началото на миналия век и не е оставило традиции.
Следва настаняване в петзвезден хотел с чудесна градина. За съжаление е късно и не можем да се възползваме от басейна. И тук може да се пуши само навън и то в зоната на баровете. Изненадват ни многото подготвени за зареждане маси навън. Оказва се, че през месец рамадан, когато не се яде, пие и пуши през деня някои по-заможни семейства идват да вечерят тук.
Ние, за последен път се наслаждаваме на арабския ол инклузив.
След това, като истински бели хора излизаме в един от баровете да изпием по бира. Аз съм в галабия и за това всички ме заговарят на арабски. Усещам се малко като в Ажир, където редовно ме приемаха като техен човек.
На следващия ден ставаме в 8 и към 9 сме на летището. Проверките са рутинни, полетът излита навреме и безпроблемно се прибираме в София.