След въвеждане на обсадното положение през юни 1991г. нещата първоначално се поутишиха. Ислямистите като че ли спряха за да вземат малко въздух, още повече,че предстояха парламентарни избори в края на годината, а обсадното положение беше обявено със срокчетири месца, т.е месец преди изборите. Поне аз не чувствах особено напрежение, множеството жандармерийски и военни постове в града и честите пропускателни пунктове по пътищата не ме притесняваха, напротив.

С наближаването на изборите обаче се повтаря историята от пролетта, демонстрации – неразрешени, заплахи за това какво ще стане след спечелването на изборите. Всичко това с откритата подкрепа на местната власт, която, повече от година е в ръцете на ислямисите. Пак повтарям, в Анаба това не се усещаше толкова, в дневника си не съм записал смущаващо ме събитие.

Дойде обаче първият тур на изборите. Тук те са мажоритарни и в два тура. На първият ислямистите взеханад 40% от местатав парламента. Очертаваше се тяхня съкрушителна победа. Ислямът от тип Иран чукаше на вратата. Ислямистите се самозабравиха, демонстрациите ставаха все по-агресивни, в Алже над милион души излизат на улицата и блокират града. Чака се само втория тур. Да, ама не, антиислямските сили, които описах по- напред не стоят със скръстени ръце. Най-вече – армията.

На 10 януари, след първия тур, президентът Шадли подава оставка. По закон той е единственият който може да назначи дата на втория тур. Ха сега де! Няма президент, няма парламент. Конституционен вакуум, т.е всяко решение ще изглежда почти конституционосъобразно. Създава се четиричленен съвет за национално спасение, който поема президентските функции – двама цивилни и двама военни. Това си е жив военен преврат да си го кажем. Изборите са отменени, обсадното положение е заменено с извънредно – което дава допълнителни права на жандармерията и особено на армията, която пълноценно се включва в опазване на реда. За седмици в затвора са прибрани ръководителите на фронта за ислямско спасение (ФИС). Това успокоява част от хората, но радикализира друга, немалка, част.

По същество за президент е назначен Мохамед Будиаф – герой от войната за освобождение. Принципен и суров мъж с ореола на мъченик, защото след освобождението е критик на правителството и е принуден да емигрира в Мароко, където е живял до сега. Той има огромен авторитет всред по-старото и средното поколение. Донякъде се доближава до нашия Левски. На него му е ясно,че причините за ставащото са несправедливостта и беднотията и започва енергични действия.

Мохамед Будиаф

Отбелязал съм си в дневника съобщение във вестника, че вчера са били арестувани 72 души от министерството на финансите, включително министъра. Не се церемонеше и с местните управители от ФИС. Стана даже скучновато да се чете за откритите гигантски злоупотреби.

Другото което започна да прави беше да насърчава разкриването на раб.места за младежи. Държавата поемаше половината заплата и осигуровките на новоназначените лица. А младежката безработица в страната достигна 30%.

Много бързо Будиаф спечели и голяма част от младото поколение, но духът на ислямизма беше изпуснат от бутилката и вкарването му обратно щеше да отнеме повече от десетилетие и над 200 000 живота.

Започнаха атентати, първоначално срещу полицаи и функционери, по късно по пазари и обществени места. Всичко това финансово подкрепено от радиални ислямски режими. Имало определени премии в долари и тарифи за убийство на полицай, държавен служител, обекновен гражданин, по-късно и за чужденец. През 1994г една българка,мисля лекарка е била убита само за 200 долара кеш.

Властта също не си играеше. Пак от съобщение във вестник научавахме,че вчера е била разгромена въоръжена група от 12 терористи. От телата им били иззети два ножа и два пистолета – другите осем души…ами…

Май най - жестоката разправа с фундаменталисти беше в гр.Батна, където има затвор напълнен с фундаменталисти. Не е ясно кой, но било организирано голямо бягство при което над 200 души издимяли. При задържането им 170 били обезвредени. Това е използвания израз за убити.

В тази ситуация, съвсем естествено се загрижих за своята и тази на семейството ми безопасност. Говорихсо по темата с Амар Беч, споменатия вече виден фундаменталист в района. Според него, терористичните действия не били организирани от ФИС, а от среди чужди на истинскя ислям и активизирани и подържани от чужбина. В Анаба нямало такива, но ако се появили веднага щял да ме информира за да взема мерки.

Баседвах по темата и с Халифата. Според него само някой луд можел да си помисли да ми навреди, защото,широко известно било какво ще му се случи, аз съм бил като член на неговото семейство. Лично щял да му пререже гърлото. Пропусна да обясни,че по стара партизанска практика, преди това ще му отреже члена и ще му го навре в разрязаното гърло. Обясних му,че не ме интересува особено какво ще се случва след като ме отняма. Той пак повтори, да не се безпокоя. В момента в който той разберял,че става опасно, за четири часа щял да ме достави пред вратата на нашето посолство в Тунис. А за там виза не ми трябвало. От къде ли знаеше,че сме на безвизов режим с Тунис…

Освен всичко в Анаба и района не се усещаше напрежение. Е имаше огромни струпвания на петъчната молитва,малки сблъсъци с полициата, но нищо повече. Голямата дандания беше в Алже и северните централни райони на страната.