Какво ставаше на моя обект през 1991г.

Най-напред, въпреки нежеланието на Халифата започнах с генералния план на обекта. Както и в България, въз основа на скицата към нотариалния акт.За моя изненада тя се оказа сравнително точна, а и границите на терена за щастие баха трайно маркирани. Площта беше около 50 декара, най-дългата му граница – на изток (за да се има представа за мащаба) е 330 м. Най - напред нанесох сградите и тогава на халифата му стана интересно да мисли за бъдещо разширение. Мегдан имаше защото над половината терен оставаше празен.

Това което тук се вижда е какво е станало през 2001г. Двете напречни сгради на дългите цехове, халето южно от мелницата и това северно от силозите, тогава бяха далечна перспектива, в ген плана съществуваха още 4 халета, които са се появили чак през 2008г.

Направих ген плана в чернова и лъсна въпросът за чертожник. Това се оказа не лесна работа, Халифата ми предложи двама души които изобщо не ставаха. Тогава му предложих Тамарка да ми изчертава проектите. Той се съгласи, намерихме професионална чертожна дъска, стаята за гости стана чертожно и малкият човек (Тамарка) пое и тази задача. Това освен друго донесе и малък, но приятен доход на нашето семейство.

Начертахме с туш, понапудрихме чертежа и Халифата си го сложи в кабинета и вече гордо можеше да показва какво точно строи. По този повод оцени, че наистина се започва с ген плана. На база на него ситуирах пътищата, главните водопроводни и конолизоционни клонове. Възникна и въпросът за пречиствателна станция. Халифата беше решил да се отводнява в близката сезонна рекичка, източно от обекта. Твърдеше, което се оказа почти вярно, че технологичните отпадни води са практически чисти, ама в завода щяха да работят и около 60 души. Та сам се натиках в проектиране и на мини пречиствателна станция. За целта използвах една малка книжка от френската поредица „аз мога всичко”. Там беше описано как се прави малка пречиствателна станция, с утайници и пясъчен филтър. Нея я направихме още в началото и имахме къде, сравнително читаво да заустваме отпадните води.

След генералния план се заех с единия клон на канализационния колектор и административната сграда. Архитектурата – повече от скромна направи архитект Мелуа, искаше да сложи ивици от огледала по страничните ъгли, е това ми дойде в повече и едвам успях да го обедя, че без тях ще е по – добре.

Проблемът беше фундирането – получиха се ивични фундаменти широки по 1.8м, което за сграда на 2 етажа без сутерен е просто ужасно. Това удиви и Халифат и той,без дума да ми каже намали ширината на 1м. Веднага остро реагирах, но той каза на моя отговорност.

Да ама аз знам, че Кирил и Методий са създали азбуката за да се пише на нея и тутакси му съчиних едно PV (докладна записка) в което му обясних какви последици сигурно ще има това – значителни пукнатини в сградата. За да са по-незначителни, тайно, усилих армировката. Внесох акуратно PVто, взех си входящо номерче. А Алжирската бюрокрация е старшата сестра на френската такава, последната пък се счита за най- съвършенната в света. Та въпросното PV се завежда в книга, има графа кога е внесена, кога е подписано от Халифата и какво е казал да се прави. В конкретния случай той беше написал, това което на български значи „към дело”, т.е. не ми пука.

Сградата беше струпана невероятно бързо, за няма два месеца и дори беше населена. Халифата леко се подсмихваше като ме питаше какво стана с широчината на Вашите фундаменти…аз учтиво замълчах. На четвъртя месец обаче, когато мазилката зверски се напука и то – на местата който бях описал имах удоволствието да му напомня за моето PV. От тогава той само веднъж си позволи да дава акъл, пази боже да отменя мои решения. Все пак отбелязва, че е спестилпоне 10 кубика бетон – въздържам се да му кажа, че става дума за под 1000лв.

Ето го и и последният случай в който си позволи да се меси на обекта. Бях обяснил на техника, г-н Богуфа, как трябва да направи нещо. После беше дошъл Халифата и в мое отсъствие му беше каза да го прави по друг начин. Той отказал с мотива, че после ще дойде ОНЗИ (т.е. аз) и ще го кара да го разваля. Все пак го направил, после нещата се развиха точно както той мислел. Т.е. накарах го да го развали. Все пак убедих Халифата защо трябва да се направи както аз съм поискал. След това вече се чувствах като ювиги хана – „Казах” и толкова. Това впрочем беше една от причините нещата на обекта да се движат добре. Скромността, както е известно е едно от основните ми качества.

Набързичко приключих с проектити на халетата. Целта е да се започне изпълнението на фундаментите. Халетата не представляват проблем – пълностенни метални рамки с отвор 24 и 15м високи 6м. Фундаментите тук не са проблем, товарите са малки – халетата са леки. Чертежите стават бързо и започва изпълнението.

Тук се сблъсквам с проблема липса на геодезист. Налага се сам да разположа сградите на терена и да им дам строителна линя, нива и да разбия осите. Отнема ми цяла седмица. Правя шнурово скеле, нещо което тук не се практикува, но вече бях станал „ханът”, а после всички оцениха предимствата. Така или иначе около октомври месец фундаментите бяха завършени и готови за монтаж.

Междувременно бяха почнали разговорите с изпълнителя на металната конструкция – „Батиметал”. Бях ги посетил, при това няколко пъти и се бях убедил,че имат условия да направят въпросната болтова метална конструкция. Държах особено да разбера как изпълняват точно отворите за болтовете. Заведоха ме в отдел трасаж. В него двадесетина души на чертожни маси разчертаваха на кадастрон всяка позиция от конструкцията, след това нанасяха отворите за болтовете. После кадастрона се изрязваше, лепеше се върху металната плоча и така се пробиваха отворите – смешно на пръв поглед, но ефикасно. Нямаше проблем при сглобяването на коонструкциите. Имаха машини за ъглов шев и челни заварки. Откъм екипировка можеше да се разчита на тях.

Подсвирнах когато за заготовката на около 140 т. елементарна конструкция ми предложиха срок 8 месеца. Още не бях свикнал с арабските маниери и станах и си тръгнах. Това беше производителност на гаражен цех. Халифата първо ми каза,че така не се прави, в смисъл,че не е трябвало да си тръгвам. След това мъдро отбеляза,че на тези мърлячи от „Батиметал” все някой, някога е трябвало да им каже, че като са монополисти, не може пък всичко да си правят. После пое сроковете в свои ръце. И се оказа, че „Батиметал” има проблем с доставката на някои профили. Проблем бе, като при соца. Профилите са стандартни, на всичко отгоре, алжирско производство, специално се съобразявах при проектирането, ама ги няма. Щели да ги произвеждат чак декември.

Така или иначе на 20.11 се сключва договор за доставката на металната конструкция. По изричното ми настояване част от договора е ясен график на доставка на елементите, съобразен с монтажа. Халифата беше решил,че ще ги боядисва на място (огромна грешка, но не щя да чуе) и не исках да ни доставят първо конструкциите, които трябваше да се монтират последни. Те разбира се първо направиха тях, щото бяха най-лесни – столиците. Добре,че бях на обекта когато почнаха да ги докарват. Категорично отказах да ги разтоварвам, позовавайки се на договора. Халифатски беше във възторг. Странно, но поведението ми не влоши никак на отношенията с „Батиметал”, просто разбраха,че това което иска клиентът и е записано в договора трябва да се спазва.

Момента на сключване на договора всъщност беше почти по график, Тамарка тъкмо бешеприкючила с изчертаването на плановете.

С фундаментите на цеховете се оправихме доста бързо и от там започна монтажа. Първият проблем беше с боядисването. Додето ги усетя боядисаха и надписите на елементите, добре,че ги видях навреме,вече след боядисването на всеки елемент го надписваха отново и го складираха на удобно за монтаж масто.

За монтажа халифатски назначи уж можеща бригада. Можеща грънци, добре, че конструкцията беше свръх елементарна и на болтове, пък и тотално повтаряема, та общо взето се справиха.

На 15.12.1991 на посещение дойде министър председателят на Алжир. Обектът беше голям, а и Халифата явно искаше да получи някакви предимства. Странно посещение в изключително напечена обстановка. По познатия ни от соца начин обектът беше почистен, работниците понапудрени.

А това е таблото което показваше на министър председателя какво се строи.

Най – сложната работа през годината беше свързана с фундирането на мелницата и силозите. Очевидно трябваше да се прилагат пилоти и то „висящи”, недостигащи до здрава почва и работещи само на триене. До този момент пилоти не бях смятал, но какво пък все някога трябваше да има първи път. Само дето сметките ми показаха огромни пилоти – с диаметър1.2м и дълбочина 26м. Направо стряскащо, а и няма с кой да се консултирам. От телефонните разговори с колеги от София не излезе нищо, никой не беше фундирал в такава тиня. Взех, че сметнах пилотите по франските норми – изцяло различни от нашите. За моя изненада резултатът се оказа почти същият, нещо което за земната механика, не е чак толкова срещано нещо.

Ама нещо ме човърка, големи ми се виждат. За това убедих Халифата, че трябва да направим пробен пилот. Като чу, че ще струва около 8 000 долара каза не. Явно след това се беше консултирал с италианците, които, нормално, му препоръчали обезателно да направи това.

И така на 22.09.1991г. се появиха специалистите с пилотите, за да направят пробен пилот ф1200мм. След като машината им се чупи три път успяха да го налеят чак на 18.10. И двамата с халифата разбрахме,че графикът ни отиде на кино, ако така работеха, работите по „над кота 0.00” на мелницата и силозите щеше да започне в края на следващата година. Последваха, разговори и обещания, но нямаше къде да мърдаме, друг подобно фирма имаше чак в Алже и то твърде заета.

След наливането на пробния пилот, този път по-бързо, се наляха четирите пилота работещи на изтръгване и на 12.01.1992 започна пробното натоварване.

Това е сложна и дълга процедура, натоварва се със стъпки от по 20 т в началото, 10 тона после и накрая с 5тона. Следи се слягането до пълното му затихване и следва следващата стъпка. Около 22 часа при 120 т пилота тръгна и нямаше затихване на слягането в продължение на два часа, т.е. носимоспособността беше от предното стъпало – 115т. Аз пък бях сметнал носимоспособност от 118т,почти невероятно съвпадение.

От една страна добре, от друга обаче силно се надявах,че пилотът ще издържи повече, което щеше много да облекчи работата.

Винаги съм се интересувал от конструкции в аварийно състояние и поисках натоварването да са задържи по-дълго. Идеята ми беше дали сляганията няма да спрат след известно време в резултат на някакво уплътняване на почвата. Нищо подобно, без да се увеличава товара, пилотътси слизаше надолу със сантиметър в час в продължение на почти 4 часа. Най-накрая дойде Халифатски, обясних му защо не сме приключили още, а той ми каза, че не смята да плаща допълнително за задоволяване на моите научни интереси.

Та това бяха нещата свършинш до към януари 1992г. Не малко работа, особено за мен, защото освен да проектирам трябваше по същество и да играя ролята на техически ръководител.