В Алжир пристигнах с готовност да правя силози. Нещата се оказаха мнооого различни. Оказа се,че Халифата има намерение да си строи мелничин комплекс, вкюващ 6 силоза за по 2000т. Зърно, 9 силоза за дневна дажба по 90т.,четири етажна мелница, цех за производство на хлебни изделия един етаж с размер 48х120м. Ремонтен цех и склад – един етаж 12х72м, административна сграда на два етажа – 25х12м и цялата инфраструктура – пътища, водопровод и канал. Ниво на подготовка – офертни материали на „Брабанти”- Швейцария и „Голфето” – Италия, съдържащи генплан и идейно решение на технологията. Независимо от това кой ще бъде избран той ще трябва да достави силозите и надсилозните галерии. Капацитет за изпълнение на работите по проектиране и строителство – АЗ. Леко ми се замая главата…. и всичко това се очаква да стане за две години, като още не е започнало реално проектирането на технологията.
Разбрахме се да започна веднага с изготвяне на най-ориентировъчен работен график. Обясних на Халифата,че с него ще придобием груба представа за обема на работите и необходимите ресурси. Преди да започна каквото и да е изисках геоложки доклад и добре,че го направих, защото това се оказа най-кофтия в геоложко отношение терен и това се оказа решаващо при планирането на работите.
Докладът беше почти 200 страници и беше правен от жена арабка. На пръв поглед реших,че има проблем в дименсийте. Допустимото натоварване на почвата беше 0.5кг/кв.м. познатото такова натоварване в София е от порадъка на 1.5 кг/кв.см. Реших,че дамата е допуснала грешка и приемайки геоложките данни изчислих допустимото натоварване. По наши норми излизи даже по-малко. На дълбочина около 2м.,до 32м имише пласт от беквално гъста кал, така се и оказа впоследствие…. И в тази кал трябваше да фундирам теки съоръжения…. Посъветвах Халифата да си потърси друго място за мелницата защото ще се наложи изключително скъпо фундиране. Той ме попита колко по-скъпо,аз изстрелях напосоки 400 000 долара (което после се оказа почти точно), след кратък размисъл той каза „Добре – няма да сменяме мястото”.
Все пак, реших, че задължително трябва да си поговоря с геоложката и една сутрин се появявам в тяхното бюро. Предупредени са за идването ми и ме водят в стая в която седи дама в хиджаб, за щастие незабулена. Представяме се един на друг и аз понечвам да затворя вратата….паническо „Не!Не!Не!”. По този повод научих,че според шериата (ислямското законодателство) прелюбодеяние е мъж и жена сами в стая със затворена врата. На мъжа му се реже главата, а девойката се убива с камъни. Е в Алжир не е така, но прелюбодеянието си е прелюбодеяние.
Тук, за да разнообразя малко повествованието ще си позволя да изясня някои особености на алжирската жена. Тя, по конституция и по Корана е равноправна с мъжа. Има обаче някои дребни особености, особено свързани със семейния живот. Значи, по правило, тя не си изибра мъжа, избира го майка й и майката на мъжа. Младите се виждат обикновно семица преди сватбата и то в присъствие на роднини. Макар и много цивилизован в Алжир по онова време повече от половината от свотбите ставаха така.Никак не е рядко разликата между младоженците да е много повече от десет години. Следва семейния живот в който жената като правило почти не излиза от къщи, такива неща като срещи с прятели – йок. За сметка на това мъжът се труди здраво за производство на деца – средно по 5 на семейство.Един от моите работници имаше 21 – от една жена. В условията на тази изолация повечето жени,когато им си отдаде гледат чуждите мъже с невероятно жаден поглед. Предупреждаваха новодошлите,че ако нямат сексуални намерения към алжирка не трябва да остават насаме с нея. Защото имало вероятност да ти посегне и ако откажеш да те обвини в посегателство, след което следвали огромни проблеми.
Всеки алжирец има право на четири законни жени. За което получава семейна книжка. На първата страница е той с данни за него и родителите му. На втората страница е първата жена с данни за нея, на следващата страница двадесет реда за деца от първата жена, следват страници за втората жена и нейните деца, после за третата и четвъртата. С тази книжка мъжът може да замества жена си навсякъде, да тегли пари от сметкатай и дори, до скоро, можеше да гласува.
Изглежда не зле, но Коранът е помислил и за жените. За всяка следваща жена трябва да имаш отделна къща или поне нещо като отделна част от къщата. И няма такова нещо като ще спя само при едната жена. Понеделник с първата, вторник с втората и т.н нататък по график. Ако реши да подари нещо на някоя, трябва да направи същия подарък и на другите. По тези причини многоженството става все по рядко. Явно са достигнали до мисълта на турския посланник в Париж по вримито на Луи четиринадесети „Вие французите сте по умни от нас, ние харчим маса пари за хареми, а вие задомявате жените си по приятели.”
И още нещо, кето е много неприятно, но е практика, за щастие намаляваща – алжирците масово бият жените си – въпрос на култура е да и набиеш шамар задето солта не е на масата.
Въпросът с развода от страна на мъжа е лесен. Казваш на жена си пред двама свидетели „Иди си” и жената си тръгва с това което е на нея и евентуално с това което може да сложи в дамската чанта. Отива при майка си, където като правило я пребиват. Седи и чака. До една седмица мъжът, ако размисли може да мине и да си я вземе. Ако обаче, пред двама свидетели и каже два пъти „Иди си!”, дамата си тръгва по описания начин и този път ще тръпне в очакване цял месец. Всичко е измислино, мъжът да може да осъзнае как се чувства без нея и има ли накакви проблеми. Та ако реши, но вече чак след месец може да иде да си я вземе обратно. Ако обаче пред двама свидетели й каже три пъти „Иди си!”, вече въпросът е приключен и ще може да си я вземе след като тя се разведе. Арабите, естествено и на това са му намерили колая, женят дамата за 10 годишно момче, то й казва три пъти „Иди си!” и тя е готова за нов брак и връщане при мъжа си…ама е сложно,отнема време и преди да кажеш три пъти „Иди си!” трябва наистина да се замислиш.
Та след това отклонение да се завърнем към, както ви стана ясно, изключително сериозна алжирска геоложка. В подължение на около два часа си изяснявахме въпроса и на мен ми стана ясно, че на Халифата му е спукана работата с този терен. Малко съжалих,че не му казах половин милион долара оскъпяване на проекта.
След разговора с геолога посетих няколко работещи мелници, да си създам по-ясна представа за това което имах да правя. В тази връзка не мога да не отбележа една командировка със сина на Халифата, Каис, в столицата Алже. Летяхме със самолет, много рано свършихме с посещението в мелницата и остана цял следобед за разходка и спомени в града. Каис беше много разочарован, че в най- хубавия хотел няма места, за сметка на това ме настани в хотел „Алберт I” – пъпа на града, понеже нямаше апартамент в обикновенна стая, на последния етаж с балкон с чудесен изглад към града. После пет часа се мотках и познах доста места от детството, магазинът в който нарочно се изгубих, градинката „София” в която често ходехме на разходка и т.н. Невероятно чувство, все едно е било в друг живот, на фона на местата се появяваха отдавна изчезнали спомени. Направи ми впечатление, че нещата не са така лъскави, както бяха в спомените ми…дали заради това,че съм бил дете, дали защото вече ги нямаше французите…
Вечерта вечерях в хотела, позволих си разни глезотии включително водка и бутилка “Cote de Rone”, така де не ги плащах аз.
През месец март изготвях графика.За това трябваше да изясня кой ще прави пилотите,оказа се,че има фирма с комплексно оборудване „Казагранде”, която може да свърши работата ,ориентираха ме в евентуални срокове за изпълнение. Металната конструкция щеше да се изработва в „Batimetal”. Бетоновите фундаменти ще се изпълняват от наета бригада, със снабдяването й щеше да се занимава човек от състава на Халифата. Като реперни точи в графика предвидих подаване на технологичното натоварване до първи май 1991г. Край на проектирането на халетата – завършване до октомври. Край на проектирането на силозите – юли и веднага започване на изпълнението. Край на праектиране на мелницата – октомври. Край на монтажа на строителната част на мелницата – нова година 1992, край на монтажа на силозите – февруари 1993. Междувременно се прави инфраструктурата и малката административната сграда с която щеше да се започне. Графикът се оказа сравнително реален,естествено имаше закъснение отоколо 9 месеца, което се дължеше на: нереалния срок който бяха предложили изпълнителите на пилотите – вместо 3 ги правиха 10 месеца и „Голфето” ми даде проект вместо през май в края на октомври.
И така можеше да се започне конкретна работа. Това става в офиса на фирмата “Liana Semoule”, 02 rue Guetini Sebti Annaba, на около15 мин от вкъщи и на още десет до центъра на града.Това е вторият етаж на една представителна сграда от френския период.
Тук е мястото да разкажа малко за хората с които трябваше да работя.
Най напред накратко за Khelifa Mohamed – както го наричам Халифата. Роден в Бискра през 1939г в заможно семейство. През 1956 се включва в армията за национално освобождение и бързо си издига в нея, като достига чин майор. Завършва войната като началник на специалните отряди на армията. Казано по-ясно на отрядите които трябва да извършват убииства на предатели и важни френски офицери. Броил е до сто убити лично от него противници, след това не е водил сметка. Голям противник на войната, не обичаше да разказва за подвизите си и мразеше войната и насилието. В града все още го помнеха, защото някога плашели децата си с него – щели да му ги доват и той щял да ги яде.
Както може да се очаква, скоро след войната, заради десните си убеждения не просто остава в немилост, а дори го осъждат на смърт. От разстрела го спасява масивната реакция на бойните му другари, който заплашват с бунт. Присъдата е отменена, а припрезидента Бумедиен даже става валия на една от алжирските области. Вероятно там понатрупва пари и се отдава на частен бизнес – производство на пластмасови и гумени изделия, в Анаба и някъде в щатите.
Той няма висше образование, но е изключително интелигентен. Владее прекрасно френски, в писането, по-добре от много французи. Изключително гъвкав, добър психолог, много овладян, с отлична реакция, разумно настойчив. Все качества за добър предприемач.
Изучил е нуждите на страната и на района и се ориентира към строеж на голяма мелница. Успял е да мобилизира средства и е влезал в разговори с „Брабавнти” и „Голфето” – водищити световни производители на мелници и оборудване на хранителната продукция свързана с брашно. Договори още не е сключил, съвсем на време е разбрал, че му трябва човек, който да се занимава с това и ето ме и мен.
На снимката съм с двете секретарки, които бяха получили задача да ме поправят всеки път когато направя грешка на френски. Веднъж влизам в тяхната стая и гледам Марием се подпряла на бюрата с лакти и дупето и хвърчи нагоре срещу мен. Обяснех, че в моята страна проява на дабър вкус ще е да я плесна и тъй като тука не е така, моля да не застават в тази поза, защото може да съм разсеян и да проявя добрия си вкус. Влизам след половин час – нарочно или не, но и двете надупени…..
Още една весела история с тях. Чета сутрешния вестник. Особено интересни ми бяха съдебните репортажи. В конкретния случай ставаше дума за семейна драма. Семейство с три деца живее спокоен живот. Жената обаче си има любовник. Веднъж семейството отиво при майката на мъжа за уйкенда. Дамата прави скандал със свекърва си и в знак на протест се прибира още първата вечер и веднага вика любовника. Мъжът й, на другя ден нещо се усъмнява и се връща. Заварва двойката на местопрестъплението и веднага вика съседите. Тук прихвам да се смея и секретарките веднага идват за да се осведомят какво ме е развеселило. Обяснявам им, че тука за разлика от при нас, да си рогоносец не е много приятно, а този глупак вика съседите за да го разберат всички. Продължавайки да чета разбирам, че е дошла полиция, арестувала е любовниците и двамата получават по две години затвор. Е, викам, „това нормално ли е бе госпожици”. Те ми отговарят, „ами да, защитил е честта си човекът”. Защитил, сега ще си гледа сам трите деца, ама той е голям глупак бе девойки. Девойките ме гледат учудено – за това не били помислили, а какво сме правили ние в такъв случай, питат те. Отговарям, че такъв случай при нас няма, защото всеки достоен мъж, ако се прибира неочаквано вкъщи, преди това се обажда по телефона. Ама и аз ли съм правил това, „естествено”отговарям, аз съм достоен мъж. „Значи не вярвате на жена си” репликират двете, обяснявам, че жена ми е човекът на който вярвам най-много. Девойките напускат замислени.
Тук се сещам за още една от задачите които изпълнявах при Халифата. Трябваше да го придружавам на деловите му обеди и вечери, едно да съм в течение на нещата и второ – да придавам европейски вид на фирмата му. А една от задачите ми на тези срещи беше и да опитвам виното, Халифата беше станал хаджия, беше се преродил,беше станал праведен и не употребяваше алкохол.
Друг участник, макар и не толкова пряко беше синът на Халифата – Кais – Каис
Той е най –вдясно на снимката. Учил е архитектура във Франция, но е завършил в Алжир. Много симпатичен младеж, с широки пръсти, нещо не рядко за милионерски син. Познанията му за строителство са скромни, хубавото е,че го знае и не се меси. Помага много успешно за решаване на административни и разни битови проблеми.
До него е господин Bogoufa –Богуфа – техническия ръководител на обкта. Образование никаква – самообразовал се е в строителството. Поти всяко нещо трябваше да му се обяснява подробно поне по два пъти. След обясненията го карах да ми повтори, за да разбера дали му е станало ясно. Казах му,че не го правя защото го подценявам, а защото искам да се убедя, че аз не съм сбъркал нещо. След като разбереше какво трябва да прави беше като ракета Щрайк – пускаш го и забравяш за проблема. Отлично се работеше с него.
Най-вдясно е един от бригадирите, за съжаление не съм записал името му. Много сръчен и свестен човек, то повечето ми работници бяха свестни хора. Ниско квалифицирани, но с желание да се учат и изобщо желание за работа. Зер при такава безработица…
Нямах отношение при избирането на работници, имах обаче безусловното право да ги разкарам в момента в който реша. Не знаех какво става след като кажех на някой,че нямам нужда от някой. Плащаха ли му, как се оправяха с кодекса на труда, не знам. Определено не съм злоупотребявал с това си право, винаги е имало защо, пък и винаги преди да изгоня някого съм се консултирал с техническия ръководител – старо куче съм и знам, че техническият е най-важният човек на обекта и винаги трябва да си в добри отношения с него.
Друг съществен чавек от отбора беше Мезгиш – най в дясно на снимката. Той играеше ролята наличен състав, и специалист (голям) по всички въпроси свързани с общината и полицията. Като бивш сержант от армията беше стегнат и организиран. Към мен беше изключително добронамерен. Казваше ми,че често не може да заспива защото си мислел за мен. Как може такъв умен и добър човек да не е мюсюлманин и как за това съм щял да гния в ада. Опитваше се да говори български. Бяхме в една стая с него и научи азбуката ни, можеше да чете заглавията на вестниците. Аз също имах най-добри чувства към него – наричах го „старият войн”, което направи силно впечетление на Халифата.
До нас са двамата счетоводители на фирмата, те работеха в съседната стая и когато със стария войн включвахме на общи приказки се присъединяваха към нас. Благодарение на тях бързо навлизах в алжирския манталитет, който не се оказа толкова далеч от нашия. Разбира се имаше различия за които ще разкажа по-нататък.