След извоюване на независмостта, през 1962г., за което и България помага, Алжир поема по пътя на социалистическо развитие. С най-ярко доказателство – извършената от президента Бен Бела национализация. Той обаче е прекалено ляв и само след три години – през 1965 е свален с военен преврат от Хуари Бумедиен останал на власт до смъртта си в края на 1978г.Държавата е еднопартийна и тоталитарна със силно влияние на армията. Бумедиен се отказва от съветския тип социализъм, разрешава частна собственост, главно в търговията и леката промишленост и строи арабски социализъм ориентирайки се към силната по това време група на необвързаните страни. След смъртта му всички недостатъци на социалистическия модел излизат наяве. Разточителното и неефективно използване на големите природни източници, ликвидирането на конкуренцията и предприемаческата инициатива, съчетани с корупция и некомпетентност, водят до сериозни социални проблеми.

Властта се опитва да осигури допълнително финансиране от Саудитска арабия и емирствата. Получават финансови инжекции но на цената на отстъпления пред исляма – развитие на ислямската инфраструктура,масово обучение на имами в тези страни и дори директен внос но свещенници. Немалък е и алжирския контингент от доброволци в Афганистан, които си връщат от там като завършини фундаменталисти.

И още нещо за исляма в Алжир. Той е релегия на основната част от населението, но, вероятно поради куртурата която внася френската колонизоция, както и общо взето светската насоченост на управлението е далеч от фундаментализма. А ислямът, за разлика от християнството дава много повече, да кажем указания, за ежедневния живот. Надлягасе на състраданието и човечността (колкото и да не ви се вярва. Държи се на честността и достойнството на всеки един човек. Държи се на законността ине еднаквата валидност на законите за всички. А тъкмо тези неща осезателно липсват в Алжир, което, съчетано с неуспехите в икономиката води до масово недоволство всред бедните в Алжир.

А бедността в Алжир не е ужасяваща, но е масова. Основните доходи отиват за покриване на най – належащите нужди. Жилищната криза е свирепа. Целта легло за всеки алжирец е далеч от постигане. Държавата се старае да строи социални жилища, но темповете са недостатъчни. Все още има семейства които спят на смени. Ивсичко това, ще повторя в условия на корупция и несправедливост – при ясно разписани правила в корана, чието спазване би оправило нещата. Недоволството избухва на два пъти – през 1986 и 1988 има масови народни бунтове при потушаването на които има стотици убити.

В тези условия властта решава, че трябва да се демкратизира държавата. Конституцията е променена, еднопартийната система изчезва и започва да се строи демокрация. Нещо според мен дълбоко погрешно, защото за славянски и арабски народи, това е неподходяща форма на управление, точно както казва Платон „води до рязко спадане на морала и бездомни кучета започват да се разхождат по улиците.”Та срещу ниския морал и корупция се изправя стройната система на законодателство и морал на исляма. Всред новите партии веднага рязко изпъква ислямския фронт за спасение (ФИС) с лидер Абаси Медани, който проповядва простите истини на исляма. На проведените местни избори през 1990г фронтът печели огромна победа. Това окуражава, радикализира и увеличава привържениците му.

Демократизацията обаче продължава и за края на юни 1991г. сенасрочват законодателни избори. Ислямистите започват кампания още в края на 1990г. Петъчната молитва става място за концентриране на подръжниците на ФИС. След молитвата следват демонстрации, започват неорганизирани стачки с понякога смеши искания – примерно задължително носене на гандура (дълга бяла роба) от мъжете и хиджаб – от жените. Само за няколко месеца повечето жени – доброволно или не започват да носят забрадки.

Весел случай с моята хазайка. В къщи тя винаги е с рокля с голямо деколте, подчертаващо едрия й бюст, навън обаче ходи забрадена. Веднъж, в града, я разпознавам и я поздравявам. Тя злобно ме погледна и вкъщи ме се скара, как можело да я излагам така, почтенна вдовица да си говори с непознат мъж на улицата.

Постоянните демонстрации на ФИС започнаха до ми напомнят на нашите СДСарски сборища имаше включително подскачания в стил ”кой не скача е червен”.Изяви на несъгласие се считаха за позорни и обиждащи Корана. С помощи от Саудитска арабия и емирствата се организираха раздаване на храни, нещо особено привликателно и полезно за бедните. Дали не ви напомня нещо познато.

С наблежаване на изборите – предвидени за края на юни ситуацията става взривоопасна. На четвърти юни е обявена обща стачка. Иска се оставка на правителството. Бившите бойци от Афганистан правят марш във военните си униформи. Столицата е парализирана.

Тук вероятно трябва да кажа и кой стоеше срещу ФИС. Най напред това беше Фронтът за национално освобождение. Преди по-малко от тридесет години той изнася тежестта на освободителната война. Спомените не са изчезнали, а и въпреки неуспехите, алжирците живеят по- добре. Във войната са участвали стотици хиляди и сега те и семействата им са всред противниците на ФИС.

На второ място това е местната интелигенция, която е франкофонска и няма никакво намерение да промени ”Културните,хранителните си навици и дори начина на обличане”, нещо което ФИС смята да направи с въвеждането на шериата.

На трето масто са предприемачите и едрите индустриалци, те считат ФИС за опасен за имотите им и даже за живота си, защото, значителна част, са далеч от справедливостта и морала.

На четвърто, но не на последно място – армията. Това е най- силната Армия в Африка според международния институт за мир в Стокхолм. Офицерите за да имат чин над майор почти задължително преминават обучение „навън”, в Русия, САЩ,Франция, Германия, Китай,навремето даже в България. Това по принцип означава някаква имунизация срещу фундаментализам. Наборните войници се подбират – от по-подходящи семейства. Всеобщата военна служба е задължителна, но във войската се събират по-малко от четвърт от наборници. Преминалият военна служба младеж се ползва с редица предимства при постъпване на работа. Та там значи веднъж си горд, че са те избрали, второ - получаваш някаква заплата, трето – имаш добър шанс за работа, което при 25% младежка безработица е важно. Както може да се очаква такава армия е слабо податлива на фундаментализъм.

През първите дни на юни ислямските демократи напълно превзеха улиците и започнаха да блокират градовете. Дори в спокойната Анаба вреше и кипеше, а Тамарка и Иван трябваше да пристигнат на дванадесети. Кофти ситуация, давам указания да не тръгва преди да й се обадя. Тя трябва да пътува до Тунес и от там ще я вземе синътна Халифата – Каис. Билета до Тунис е по-евтин, а и от там да Анаба са само двеста километра, а до Алже – шестотин.

Чудя се как ще завърши всичко тово и защо правителството няма никаква реакция.

На шести юни, както обикновенно ставам към седем. Закусвам набързо и тръгвам към работата ми. Обикновено ми отнема към половин час, защото пътьом спирам в едно кафене за по кафе и цигара. Градът е още тих но има и нещо особено…. В кафето също, хората са някак напрегнати. Изпивам кафето си и продължавам за работа. Излизам но булеварда на който е офисът и изведнъж пред мен барикада. На натрупана стена от чувалчетата с пясък, картечница и бронетранспортьор, родно производство. Половината платно и единия тротоар е блокиран от стената, малко по назад, така че колите да могат да минават, е бронетранспортьорът. Десетина жандармеристи с каски и автомати бяха заели позиции. Не спираха никого, трафикътна коли дисциплинирано пъплеше. Олееееееекна ми. Най - после властта беше реагирала. В офиса ми казаха, че през ноща е въведено обсадно положение за четири месеца и изборите са отложени за есента. Всички демонстрации бяха забранени, някъде имаше и полицейски час, при нас – не.Тези с които работех бяха по-скоро доволни. Ситуацията наистина беше почнала да става опасна.

Бързо отидох до пощата да се обадя у нас, оказва се,че контактите с чужбина са прекратени. Решавам да пробвам от автомат – арабска му работа – автоматичното набиране сработи и се свързах. Обясних,че нашите са взели нещата в свои ръци и да пристигат. Оказвасе че Тамарка почти се е била отказал, само дето, за щастие не е върнала билетите.

Тя пристига след два дни с огромния джип шевролет каран лично от сина на Халифата. Най - после сме отново заедно.