За трети път в Алжир.

За трети път се появих в Алжир след деветнадесет години. Българската строителната камара реши да участва в международното строително изложение Batimatec в Алжир. Идеята да се възстанови българското присъствие там беше чудесна и не беше никакъв проблем да ме привлекат в делегацията която трябваше да ни представи на изложението.

За съжаление подготовката не беше на ниво. Първо започна късно. Второ,разчиташе се основно на помоща на посолството ни, което се оказа без капацитет да окаже съществена помощ, а и такава му беше поискана седмица преди пристигането ни. Не беше потърсена предварително връзки с конкретни алжирски строителни компании. Разчиташе се главно на една симпатична алжирска женска бизнес организация. Аз не можах да възстановя моите връзки,за толкова години телефоните бяха сменени, а и интернетът не беше навлязъл масово. Беше организирана среща с много влиятелната алжирска търговска и индустриална камара, но не бяха подготвени конкретни предложения. Цялата история беше гъз път да види.

А иначе, делегацията се водеше от Никола Станков, председател на строителната камара, но той подцени задачата и погледна лековато на нещата. В групата бяха Розета Маринова, Валентин Вълев – Експрес гаранцион,Айхан Ахмедов – Вайс профил, Братан Братанов и Камен Буаказ от Динамик ресурс и Минчо Минчев от Строително-търговска кантора.

На осми май 2011г с полет през Рим, късно вечерта кацнахме в Алже.Веднага ми направи впечатление летището – нямаше войници, съвсем спокойна обстановка. Посрещна ни Елко Цонев, временно управляващ посолството ни. Първото нещо което разбрах от него беше, че преди седмица е било отменено извънредното положение траяло почти двадесет години.

Настанени бяхме в курортното градче Sidi Frdj,на около 25км от Алже, в хотел El Marsa. Хотелът е на самия бряг на морето. Веднага забелязвам напредъка в хотелиерството, чисто е, добре обзаведено, с интернет и, много мило, с пепелници дори в асансьора. Впоследствие се оказа,че даже няма хлебарки, неотменим атрибут на алжирските хотели от миналото.

На следващият ден идва микробусче, което ще ни откара до изложбения център в който ще имаме щанд. По пътя ми прави огромно впечатление новия автомобилен парк на алжирците. Когато бях тук средната възраст на колите беше около петнадесет години, а сега рядко се виждаше кола произведена през миналия век. Не скъпи, но нови коли.

Самото изложение се провежда в изложбените палати на Pins maritimes. Площта на изложението е над 25 декара, участват 800 фирми от 20 страни. Чуждестранните участници са около 400. При предното издание на изложението то е било посетено от над 30 000 души.

Ние бързо организираме нашия щанд. То нама какво да организираме. Материялите са ни на дискове. Нариждаме се като маймуни в зоопарк и чакаме. Появяват се няколко души проявяващи някакъв интерес – разменяме адреси. Един двама души идват за да кажат,че са имали преподаватели българи, даже назнайват по някоя дума „Не така!”, „Добре,добре”. Малко беше изморително, защото,въпреки слабото посещение ми се наложи да говоря много. Намерих обаче време да прескоча до павильона на Турция – най-голям по площ. Стъжни ми се къде бяхме тръгнали ние.

Около пет затваряме сергията и се отправяме към града. Прави ми венага впечатление рязко намалелия брой на жените с хиджаб и на мъжете с бради и бели гандури. В един момен изрева мюзеина и за моя изненада нито една кола не спря и улиците не се превърнаха в място за молитва. Огромна изненада, преди винаги трябва да си правех сметка за маршрута така че да не бъда затапен по време на молитва.

Всъщност отивахме в посолството на среща с алжирци завършили в България. Посолството ни е в най- хубавия квартал на Алжир – Ел Биар. По време на соца е изградена нова сграда с цяло блокче за многобройния тогава състав. Тогава вече бяха останали десетина човека, с шофьора.

Вечерта беше интересна, аз не бях необходим, всички говореха български, и можех да си беседвам спокойно с когото искам. Разбрах,че в Алжир нещата са се успокоили. Хората са разбрали безмислието на противопоставянето довело да около двеста хиляди жертви. Вече повечето считаха,че фундаментализма прекалено много се е отдалечил от исляма. Интересно ми беше да науча,че алжирците са ужасно антиамерикански настроени. Те баха убедени,че са следващата цел и се подготвяха за това. Отделяли 6% от националния доход и обръщали най-голямо внимание на противовъздушната отбрана, купували много и най-модерното.

Следва много добра рибна вечеря в хотела и здрав сън.

На другия ден сутринта имаме среща в алжирска търговска и индустриална камара. Оказва се,че Николай Станков – председателят на камарата на строителите си е забравил в София вратовръзката. Обяснявам,че липсата на такава ще се възприеме директно като обида. Обяснявам на шофьора,че трябва да минем някъде и да купим. Той приема задачата.

Следва история която у нас не може да се случи. Шофьорът ни кара все едно на Раковска и спира пред магазина. Естествено спирането е забранено, става задръстване и идва полицай. Шофьорът му обяснява случаяи, о небеса, полицаят започва да регулира движението за да няма задръстване. Това е алжирската полиция.

Срещата е с генералния директор на камерата Mohamed Chami. Той започва с това, че Алжир има огромна петгодишна програма за изграждане на 300 000 жилища, при възможности на тяхната индустрия за не повече от половината. Отбеляза доброто сътрудничество с България още преди тяхната независимост, спомена номера на калашника си, който бил български. Изрази учудване, че, от деветдесетте години, няма никакъв интерес от наша страна за работа в Алжир. Припомня че началото на алжирското здравеопазване е поставено от български лекари и все още не може да бъде достигнато тогавашното ниво. До тук добре, ама после почва едно бла бла бла. Ние предлагаме някакъв договор за сътрудничество, който е толкова общ, че не си заслужава да се подписва. Срещата продължава повече от два часа и ми се откъсва ченето от говорене. Без конкретни резултати за съжаление. Просто нямахме сериозни предложения, под които да се сложи подпис, а нивото беше точното.

Следва отиване до изложението и до пет часа разговори на щанда. Нищо съществено не се случва. Надвечер се разхождаме малко из града. Промените навсякъде са към добро

Сградите са по-добре поддържани, магазините пак са пълни. Хората са приветливи. Цената на бензина е 28 стотинки, на цигарите два лева, на хляба 1.4лв/кг, на месото - 8лв. Средна заплата 1000 лв.

Вечерта решаваме да се разходим из градчето и да вечеряме край морето.

Не е сезонът и ресторантите са празни, правим си гала вечеря с опитване на почти всичко и плащаме само по 40лв. на човек, е с алкохола не прекалихме.

На единадесети май сме отново на изложението. Много, но безинтересни разговори.

Вечерта, в хотела, среща с M.Zitouni, инвестиционен консултант. Според мен, нищо сериозно. Станков обаче е заинтересован. Добре е,че арабинът знае английски и не ми се налага да превеждам.

Пак се отдавам на арабски вкуснотии – лаврак, кус-кус и някакъв страхотен местен десерт, плюс хубава бутилка алжирско бяло вино.

На 12 май рано сутринта излитаме от Алже. В Рим Фиумичино имаме три часа престой, а до мястото за пушене се достига с влак. Пълна отврат.

В София пристигаме след обяд.

Кога и дали ще отида пак в тази хубава страна…..