Естествено ще разкажа само за битовата престъпност, другата беше и си остана, за щастие много далеч от мен. Ще започна с джебчииските кражби. Бяха доста разпространени, но не чак напаст, може би малко повече от София. С една особеност, крадеше се предимно от мъже. Кражбата от жени менаваше за най- позорната кражба, защото, жените са си по – лесна жертва. А и за още нещо, опитът да откраднеш от жена, понеже е свързан с нещо като опипване, можеше да се приеме като посегателство върху честта й, реакцията срещу което можеше да доведе до много тежки последици за нападателя.
В някои моменти обаче тези кражби нарастваха, даже почнаха да изчезват обувки от джамиите. Тогава, като са разхождах из града, разбрах,че обществеността е решила да вземе крути мерки срещу „тази грозна и недостойна практика”, както се изразиха те.Като казвам „като се разхождах из града” имам предвид почти ежедневната ми обедна разходка в центъра, къдено пиех кафе и сдъвквах някой сандвич или нищо по съществено в някое ресторантче. В Алжир чужденците вече бяха малко и всеки един предизвикваше някакъв интерес. Аз пък бях отворен за контакти, знаех добре френски и много скоро и кафеджии, и продавачи, и част от постоянната им клиантела ми станаха добри познати. Още повече, че мнозина още помнеха отличната работа на българските лекари.
Та обществото било решило, като хванат някой,че те преджобва, всички да се спуснат върху него и да го смачкат с крака, ама всички, които са наоколо.
Ама вие ще го убиете бе господа!
Е да, де да де !
Ама после ще ви съдят!
Аааа, за това ще го смачкаме всички и няма да е ясно кой е нанесъл фаталния удар.
После се чу за два такива случаи и джебчийските кражби рязко намаляха.
Май е добре да спомена за нещо от което се оплакваха българите в някои други арабски страни – закачките и даже пощипването по дупето на дамите. Е тука нямаше такова нещо. А някой си го позволи, а от съседното кафе, магазин, кръстовище ще му скочат поне пет персони и ще му сменят физиономията. Защото арабите като се сбият се бият яко. Не като при нас, да чакат някой да ги разтърве.
Сега за домовите кражби. Чета във вестника, зачестили са, питам счетоводителя и стария войн какво да правя
А, трябва да затваряте щорите на прозорците и вратите, много се краде.
Не бе господа, питам аз, докато съм вкъщи можели някой да дойде
Следва разговор на арабски, като разбирам,че те си изясняват казуса и за да няма грешки в превода питат
Значи вие си седите вкъщи и влиза някакъв господин?
Да.
Вие не сте канили този господин и имате съмнения,че той няма добри намерения.
Да.
Ама Вие нямате ли си едно арматурно желязо ф20мм вкъщи
Ами не.
Ами да Ви отрежат бе господине, така около метър дълго, даже две, три да Ви отрежат и ги оставяте на различни места у вас.
И какво ще правя с тези железа?
Ами като влезе такъв господин, ще го ударите по главата!
Ама нали ще го убия бе господа!
Е да де, да де.
Ама нали после ще дойде полицията.
А обезателно ще викнете полицията.
И нали ще ме вкарат в затвора?
Вие не се притеснявайте господине, нали имате стълби в къщи?
Имам.
Е господин инспекторът ще напише,че сте го подгонили, той е паднал по стълбите и си е счупил главата. Не се притеснявайте той полицаят знае какво да напише. Сигурно ще и да го познава този разбойник, никой добър чавек няма да съжалява за него.
Това е положението. Така се действа в Алжир, опасно е да влизаш в чужди къщи, особено ако стопаните са вътре.
Подобен разговор се провежда и по въпроса рекет. Чета във вестника за проблема в България и се опитвам да го обясня популярно на стария войн и счетоводителя.
Значи господа вие имате кафененце.
Да, казват те и физиономиите им се променят, това е мечтата на средния алжирец.
И един ден при вас идва един господин и казва,че трябва да му давате по 2000динара на месец.
Е защо трябва да му ги плащам.
Ами иначе ще Ви набие, ще Ви запали кафенето, това е рекетът господа.
Следва разговор на арабски с доста жестикулации, една от които ясно показва рязане на гърло.
Тази в Алжир няма да стане господине. Знаете ли какво ще се случи с този господин, който има наглостта да ми прави такива нечестни и недостойни предложения.
Няма откъде до знам господа.
Ами ще го поканми този господин в задната стаичка да почака докато съберем парите. После ще повикаме съседните собственици на кафенета, щото той и при тях ще иде нали?
Ами вероятно.
Ще повикаме и някои братовчеди, после всеки ще вземе един нож и всички ще го заколим за да не е ясно кой е нанесъл фаталния удар.
И ще викнете полицията?
А в този случай няма да я викаме.
А какво ще правите с трупа.
А, Алжир е голяма страна, а нали не мислите,че някой ще търси сериозно този недостоен човек.
При друг случай им обяснявах как у нас един е арестуван за трето изнасилване. Не можеха да разберат защо не е в затвора за предните две… По този повод научих, че всички роднини до трета степен включително (значи и първи братовчеди) могат да убият изнасилвача и да получат до две години затвар условно. Това обаче трябва да стане до седмица след изнасилването, счита се,че до тогава са в състояние на силен афекти не могат да контролират действията си. Като се има предвид,че тук хората имат по тридесетина първи братовчеди изнасилването се оказваше опасно начинание и в повечето случаи виновниците сами се предавали за да ги защити полицията.
Убийствата са сравнителна рядкост и са основно на битова основа. Ама имаше няколко случая на убийства от ревност, нещо необичайно у нас. Понякога бяха убивани и заловени на място крадци проникнали в домовете на хората.
Две думи за проституцията. В Алжир тя е законна. Трябва да се изпълнят няколко прости условия. Първо проститутката не може да е женена и мома. Не трябва да има висше образование, защото в този случай може да си изкарва прехраната по друг начин. Трябва да обяви мястото на което ще практикува – поне къща с отделен вход или хотел определен от общината. И накрая, трябвя да плаща лиценз, в цената на който е включено ежеседмично задължително посещение на лекар. Забранено е обединяването им във фирми. Сводничеството се наказва със затвор от една до пет години.
А затворът в Алжир е особено гадно място. Обикновено килиите са огромно помещения,за по 50-60 души, без легла с раздаване на храна сутрин и вечер и то в минимални количества. Всеки ден пред затвора има дълги опашки от близки с кошници с храна. Ако затворът е в твоя град, все пак става, а ако е в Сахара…
И още нещо, за местният полицай. Той е винаги спретнат или да използвам казармения термин, опрятен. Коланът и шапката му са винаги на място и винаги е готов да услужи, за каквото се сетите. Полицай ме е довеждал до кабинет на зъболекар, защото било сложно за обясняване как да стигна(което си беше вярно). Да си полицай в Алжир е чест и момчетата си носят рискованата служба с мерак. Често можеш да видиш полицай да спира движението за да премине възрастен човек или майка с дете.