Празниците в Алжир.

В Алжир непроменливите офицеални празници са: два дена на Нова година, първи май,пети юли - отбелязващ независимостта праз 1962г и първи ноември-отбелязващ началото на алжирската революция през 1954г.

Тъй като ислямската година е лунна, с около 10 дни по-къса от грегорианската, религиозните празници са променливи. Л’айд ал фитр и Л’айд ал ахда са по два дни,Молуд – рожденния ден на Пророка – един ден и Ашура – също един ден. Послдният празник отбелязва денят в който корабът на Нух (библейският Ной) заседнал на планината ал-Джудда. След като хората слезли от ковчега, те събрали малкото продукти, които им останали, и ги сготвили заедно. Гозбата в Алжир включва много и различни подправки, като на различните места рецептата е различна.В България тя е позната като ашура, ашерова трахана или шарено варивце и варво.

Едно на друго се събират 10 дни, в моя трудов договор, очевидно преписан от такъв за друг чужденец бяха добавени Коледа, Великден и националните празници на страната. Та откъм празници не бяхме зле.

Когато се говори за празници трябва да се започне с рамадана (рамазан). Това е деветия месец от мюсюлманския календар. Всяка година той започва с 10-11 дни по-рано от предишната. През този месец добрият мюсюлманин пости, за да се доближи до страданията на нямащите. Пости обаче само през деня, като освен да не яде, не трябва да пие вода, да пуши, да прави секс. През целия месец трябва да се старае да бъде добър, милосърден и праведен човек. От спазване на поста са освободени пътуващите,воюващите, възрастните,децата, болните.

Рамадана е особено тежък през юли и август, тогава слънцето изгрява рано и денят е много дълъг. Ние бяхме в години, в които рамадана беше през февруари и март. Около неговото начало винаги има вълнения, защото това се определя от специална комисия която следи за появяване на лунния сърп след новолуние. Всички са в трепетно очакване, много често рамадана в източните страни започва ден по-рано от този в Алжир. Началото на месеце се обявява с оръдеен изстрел в първия ден.

По време на рамадана работното време започва с час по-късно, а много от работодателите го и прекратяват с час по-рано. Както казваше кумът ми „арабите работят малко, а през рамадана – никак”. Достатъчно основание за отлагане или неизпълнение на нещо е доводът „рамадан е господине”.

Около час преди залез слънце улиците опустяват напълно. Разхождали сме се по това време и сме изчаквали да запее мюзеина. Пак в пълна тишина се чува отвсякъде тропане на чинии и вилици. Вечерите, дори при най- бедните са богати, с радост се приемат приятелски семейства.

След обилната вечеря се излиза на разходка. Магазините и заведенията отварят и работят до късно след полунощ. После хората се прибират, евентуално поспиват и час преди изгрев стават за богата закуска. После, недоспали отиват на работа. Ние естествено вземаме участие във веселбата – купуваме си и хапваме сладки неща, посещаваме и други магазини.

Неприятно е, че през рамадана, не се продава никъде никакъв алкохол, дори в споменатия бар на централния площа. Е ние естествено се подготвяхме, та изкарвахме някак.

И още нещо за рамадана, тогава цените скачат традиционно с 10 - 15%. Не знам защо.

Рамаданът завършва с празника Л’айд ел фитр, познат у нас като рамазан байрам. Това е първият ден след края на месеца с пости. В навечерието на празника се раздава зекят ал-фитр (милостиня, чийто размер се определя от Главното мюфтийство) и се коли агне или коза. Децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях.

Сутринта всички ходят на молитва, с най-хубавите си дрехи. На децата специално се купуват нови дрехи. В някои райони ги обличат като принцове и принцеси. В града става по весело.

Л’ айд ел ахда (лайд ел кебир) е познат у нас като коч байрам или курбан байрам. Това е мюсюлманският празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа. Отбелязван на 10-ия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманския календар (хиджра). Празникът е в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим(Авраам).

Тогава Бог поискал от Ибрахим(Авраам) в знак на вярата си да принесе в жертва сина си. Авраам се качил на планината, сложил Исаак (Ишаак) на жертвеника и замахнал с ножа. В последния миг Бог заменил младежа с овен.

Самото поклонение – хаджа, в Мека продължава около седмица, тези, които празнуват празника у дома, правят церемония, подобна на тази, която се провежда на същия ден в Мека. Първо се принася в жертва овен или други жертвени животни и месото се приготвя за хранене или като дарение на бедните. Курбан байрам е 70 дни след приключване на рамадана и продължава 2 или 4 дни. От по-възрастните отново се иска прошка. За благодарност към Аллах, че го е дарил с богатство, всеки, който има над определен брой овце, кози, крави и т.н., трябва да направи курбан. Който не отглежда животни за курбан, си купува, ако има възможност.

Това е най-големият празник и подготовката започва седмица преди него. Започва масово купуване на овни или мъжки агнета по-големи от шест месеца. Счита се,че всеки трябва да си купи. Раздават се безлихвени заеми със срок една година за тази цел. Колкото по-важен е човек, толкова по-голям и по-хубав трябва да е овенът. Държавата доставя с кораби животни от внос и ги пускаше на относително ниски цени за да предотврати спекулации. В Корана се изисква животното да е без недостатъци, поради което едни вносни късоопашати овни от Австралия си останаха непродадени.

Та градът се напълва с животни, които се гледат в къщите или на балконите в блоковете. През деня главно децата ги извеждат в градинките, а възрастните често организират борби с овните.

В деня на празника градът заприличва на кланница. Изглежда в този ден закона не важи, защото иначе в Алжир клането се извършва само в кланици. Таксата включва и застраховка,ако се окаже,че животното е болно – изплащат го по пазарни цени, та никой няма интерес да коли вкъщи. На Л’аида обаче е друго. Колещият животното трябва да иде на джамия и после да заколи животното по правилата. Което изисква молитва и максимално бързо убиване на животното. Градът заприличва на кланница защото хиляди овни биват заклани над водосточните шахти по улиците. Интересно,че това се прави и пред деца…обичаи странни.

Накратко и за сватбите в Алжир.Разбира се става дума за деветдесетте години на миналия век. Тогава, както и у нас и вероятно навсякъде по света сватбите бяха весели и многолюдни с някои съществени особености.

Най-напред, голяма част, но далеч не всички от младоженците се запознаваха с бъдещите си половинка месец – два преди сватбата, след като сватовниците вече са решили въпроса. Като правило момичето се избира от майката, подпомагана от някоя от сестрите. Като жени те могат да ходят при жените от чуждите къщи и да набелязват обектите. Естествено крайната дума е на бащите, уговаря се и цената която трябва да плати младоженеца. Изглежда грозно, но не е съвсем така, това е нещо като гаранция за успешен съвместен живот. Бащата на момичето, като правил, харчи тази сума за да подпомага,при нужда младите.

След това следва посещение при гинеколог. Девойката и бъдещата й свекърва отиват заедно за да установят девствеността й. Липсата на такава не е законна пречка за брак, но е морална и на нея много се държеше. Още повече,че традиционният ритуал предвиждо младоженците да консумират брака си по време на сватбеното тържество. Естествено не пред гостити. Пред тях обаче се изнася окървавения чаршаф и се стреля с пушка.

Една интересна история с българска лекарка. Поканили я на сватба, младоженецът на тридесет, девойката на шестнадесет. Влизат те да свършат работата, забавят се, сватбата настръхва, оказва се, че кръв няма. Нашата дама си изяснява,че е правен гинекологичен преглед при известен лекар, който не би си заложил името и евентуално даже главата за да издаде фалшиво свидетелство. Помолва тя да погледне какъв е случаят, знае, че рядко но има възможност момичето да е девствено , но да не прокърви. Пускат я и тя установява следи от пресно анадолско изпълнение. Налага се да обясняват на младоженеца, всичко се оправя и сватбата завършва щастливо. Та според запознатите повечето алжирки се женели вагинално девствени, не така стоял въпросът с аналната такава.

На традиционна арабска сватба тогава мъжете и жените са в отделни помещения, изключения се правят за европейци, които могат да са с жените си в мъжкия салон,… ако искат.

Ние май бяхме на само на една сватба на брата на архитект Мелуа. Тя малко се отличаваше от нашенска. Разликата беше,че храната беше на студен бюфет и алкохол имаше само за ограничен кръг гости. При това сервиран доста дискретно.

Булката в началото беше в бяла рокля, а после я смени с традиционна и както се вижда беше много хубава. Имаше много,много танци ама се вижда,че жените танцуват с жени, мъжете с мъже. Във всеки случай беше много хубаво. Дори на Иван му беше интересно.